Комисар по правата на човека в Съвета на Европа

До г-н Бойко Борисов,
Министър-председател на България

Страсбург,7 октомври 2010 г.

Драги министър-председателю,

В допълнение към моето посещение в България от 3 до 5 ноември 2009 г. бих искал да използвам възможността да продължа конструктивния диалог относно правата на човека на националните и етническите малцинства, който имах с българските власти.

В доклада ми, публикуван на 9 февруари 2010 г., който описва резултатите от посещението ми в България, отбелязах, че ромите остават социално изключени и маргинализирани, както и че продължават да живеят в бедност, със слаб достъп до здравеопазване и образование. По време на посещението ми през 2009 г. в България, отидох до ромското поселение в квартал „Република“ в София, където намерих много семейства, живеещи в метални контейнери, след като са били разрушени къщите им. Приблизително 200 души живееха в мръсотия, без съответната инфраструктура, само с една чешма, от която си налива вода цялото поселение, и без канализация.

В споменатия доклад аз, отправяйки похвала към властите на България за предприетите чрез стратегии и планове за действие важни стъпки за борба срещу различни форми на дискриминация към ромското население в областта на образованието, снабдяването с жилища и заетостта, направих няколко препоръки за мерките, които са насочени към подобряване на положението на ромите. Прочее, призовах властите, наред с другите неща, да осъществят бързо всички планове, приети в рамките на Десетилетието на ромското включване, чрез цели и индикатори за осъществяване на политики, насочени срещу юридическата и/или социалнаjd дискриминация на ромите, които да са в съответствие на Препоръката на Комитета на министрите на Съвет на Европа СМ/Rec (2008) 5 за политиките за ромите и/или чергарите в Европа.

В съответствие с гореспоменатата Препоръка на Комитета на министрите, призовавам правителството ви да оценява редовно ефективността на тези насочени към ромите планове и приканвам властите в страна ви да споделят изводите си относно тази ефективност. Също така бих искал да ви помоля да ми предоставите информация за условията, в които понастоящем живее ромската общност в кв. „Република” в София, която посетих.

В доклада си по-нататък аз отбелязах решенията на Европейския съд по правата на човека по делата „Хасан и Чауш срещу България” (присъда от 26 октомври 2000 г.) и „Висш мюсюлмански духовен съвет срещу България” (присъда от 16 декември 2004 г.). В тези решения съдът намери, че е имало незаконосъобразно вмешателство в периода 1995–1997 г. във вътрешната организация на разделената мюсюлманска общност, отнасящо се до замяната на признатите й водачи и до начина, по който изпълнителната власт е участвала в организацията на конференция, имаща за цел да обедини тази общност. Изпълнението от страна на България на тези решения продължава да е под надзора на Комитета на министрите.

Въпросът, който напоследък бе поставен на вниманието ми, е този за нееднократния отказ на българските власти да регистрират резултатите от изборите, проведени при провеждането на последователните национални конференции на мюсюлманите през периода от 1996 до 2009 г., както и за решението на Върховния касационен съд от 12 май 2010 г. да отстрани главния мюфтия, който бе избран на последната конференция и да възстанови лице, което е заемало този пост в миналото. В тази връзка и особено като имаме предвид гореспоменатите изводи на Европейския съд по правата на човека, призовавам вашето правителство да приложи тези членове от Закона за вероизповеданията, които предоставят на религиозните групи правото свободно да избират водачите си, а също и да гарантира напълно на всички религиозни малцинства уважението към свободата на религията, както тя е изложена и защитена в чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека.

В доклада ми от 2010 г. отбелязах също, че Европейският съд по правата на човека намери, че България нарушава положенията на Европейската конвенция за правата на човека, които се отнасят до свободата на сдружаване и на мирно събиране в случаи, отнасящи се до македонското малцинство. Бях загрижен за това, че изпълнението от страна на България на някои от присъдите, засягащи сдружението ОМО „Илинден”, продължава да е под надзора на Комитета на министрите, а също и от това, че нови жалби, подобни на предишните, бяха депозирани пред съда. Повтарям препоръката си, че свободата на сдружаването и на мирното събрание на това малцинство трябва да бъдат напълно и ефективно гарантирани в съответствие с относимите към това предишни решения на Европейския съд по правата на човека.

Накрая бих искал да напомня, че ефективната защита от страна на държавата на малцинствените групи, живеещи на териториите й, е необходимо условие за установяването и запазването на социалното сцепление във всяка държава и за мирните отношения и взаимното сътрудничество между всички страни, членки на Съвета на Европа. В този контекст свободата на етническото самоопределяне е главен принцип, на който се основават демократичните плуралистични общества, принцип, който следва да бъде ефективно приложен за всички малцинствени групи – национални, религиозни или езикови. Аз съм сигурен, че вашето правителство ще вземе под внимание този принцип по отношение на всички малцинства, които допринасят за обогатяването и плурализма на българското общество.

Като очаквам да получа вашия отговор и продължаването на диалога, оставам

Искрено ваш:
Томас Хамарберг