Моите цветове

Този текст е победител в конкурса за есе на тазгодишния София прайд. Темата на конкурса бе „Моите цветове”, вдъхновена от слогана на прайд 2012 „Разкрий цветовете си!”. 

Организаторите обясняват, че са се спрели на тази тема, защото дава достатъчно пространство за творческа свобода и позволява различни подходи, основани на символиката на цветовото многообразие като метафора за различията, които ни обогатяват, открояват и допълват. Нямаше ограничения и по отношение на стила и посоката на разсъждение. Препоръчителната дължина беше до 600 думи.

Крайният срок за изпращане на текстовете беше 22 юни. Жури, включващо главния редактор на „Капитал Ligth” Ива Рудникова, философа и активист Станимир Панайотов и авторката на „Неуютен блог” Светла Енчева, излъчи есето победител. Тази година то е на Дарина Иванова. Ето го.

Правя си гривни от мъниста с цветовете на дъгата за прайда, експериментирам с подредбата на мънистата и с присъщия си ужасен перфекционизъм се притеснявам, че това лилаво май не върви добре с това синьо, а може би червеното трябваше да е по-ярко, и ох, сините мъниста са с по-различна форма от останалите и се набиват на очи…. После един приятел от чужбина преодолява за малко отвращението си към Фейсбук, за да ми напише под снимката с експериментите и текста с притесненията, че отново усложнявам ненужно нещата, и това ме отрезвява.

Довършвам последния експеримент и все пак одобрявам за себе си два от трите варианта. Третата гривна е по идея на един мой приятел, който не може да дойде на прайда, защото още не е навършил осемнайсет години, а толкова му се иска… Ако я хареса на снимката, ще му я подаря заедно със знаменцето от прайда, което съм му обещала. Нарочно съм я оставила недовършена – трябва да го помоля да си премери китката, за да знам колко широка да я направя за него. Нека да му напомня, че един ден ще е независим от родителите си и ще може да ходи където си поиска – включително и на „гейско” мероприятие, та ако ще целият свят да научи, че той е гей. А дотогава аз ще съм там и заради него, и заради всички момчета и момичета като него, които ще ни видят на снимки и видеозаписи - дано това да им даде кураж и надежда, че един ден ще могат открито да бъдат себе си.

Решавам да си сложа и двете гривни на прайда, вместо сега пък да се измъчвам с въпроса коя от тях да избера. И тогава изненадващо сама за себе си се настройвам празнично – да не повярва човек колко могат да помогнат някакви си гривни от пластмасови мъниста на ластичен конец. Дали тази година ще успея най-после да престана да се чувствам толкова уязвима, когато дойде моментът да изляза на показ пред очите на всички? Дали е възможно и за мен този ден да бъде празник, а не изпитание?

Когато съвестта ми казва, че трябва да съм там, нищо не може да ме спре. Излизам от интровертната си невидимост и открито показвам лицето си пред всички – ето ме, нека да ме снимат журналистите, ако искат. Донякъде се забавлявам с мисълта, че днес всичко е преобърнато наопаки и страничните наблюдатели не знаят за моята хетеросексуалност. Благодарна съм за възможността да се изсмея в лицето на патриархалната система. И все пак… за мен досега това беше просто ден на протест и отчаяна дързост и не разбирах как хомосексуалните ми приятели успяваха да се настроят празнично. А тази година видях на разни снимки как други хора си правят аксесоари в цветовете на дъгата според въображението и сръчността си и взех, че се вдъхнових и аз да си направя нещо – и чудото стана.

Излизам из родния си град с една от новите гривни на ръката. Никой не обръща специално внимание на цветовете, а и не знам дали изобщо някой от случайните минувачи е наясно със символиката. Отивам на кафе с най-свободомислещата си местна приятелка – хетеросексуална като мен. Тя забелязва, че имам нова гривна, но не се досеща за какво става дума. Напомням й за какво мероприятие се подготвям, а тя ми казва през смях, че само си е помислила „Какви свежи летни цветове!”. Обяснявам й накратко, че цветовете на дъгата символизират многообразието – няма нужда от много обяснения, тя е наясно с нещата.

Моят непълнолетен приятел наистина иска третата гривна. Добавям още малко мъниста, за да я направя по мярка за него. Пиша му, че го обичам такъв, какъвто е.

Обсъждам с приятели, познати и непознати във Фейсбук нашите произведения в цветовете на дъгата. Настройваме се празнично.