На Рио+20 лидерите трябва да покажат дръзки и амбициозни действия

В края на една от преговорните сесии на Срещата за устойчиво развитие Рио+20 темата за „свободата на словото и сдружаването” беше махната от дневния ред със замах, който отне няколко минути. Бях шокиран да наблюдавам как това се случва с малка или почти никаква съпротива от останалите преговарящи – очевидна сделка за по-големи битки, често водени задкулисно. Сякаш човешките права отново стават стока за пазарене за последния момент.

Срещата „Бъдещето, което искаме” цели да продължи плановете, установени в Рио преди 20 години. Тогава световните лидери се събраха и се договориха да работят за спасяването на планетата и за осигуряването на здравословна и устойчива околна среда за всички. Но вместо да се гради на тази стабилна основа, днешното предизвикателство в Рио е тя да бъде защитена от разрушение. Преговорите изглеждат абсурдни през погледа на уязвими и маргинализирани групи, включително малцинствата и живеещите в бедност. Докато тези хора продължават да се сблъскват с безмилостни предизвикателства всеки ден, преговарящите в Рио нямат чувство за спешност, губят се в засукани изречения, прекарват часове в обсъждане на запетайки и стилови особености – които в много случаи вече са били договорени в предишни срещи на ООН.

По време на преговорите през последните няколко дни видяхме как няколко страни членки се заплитат в опасни отстъпления по отношение на човешките права. Говоренето за сексуалните и репродуктивните права беше преустановено, както и всяко споменаване на свободата на словото, изразяването и сдружаването. Някои страни дори предложиха – невероятно! – жените да нямат роля в устойчивото развитие. Във финалния документ за постигнатото от срещата дори не се споменава нуждата от преглед на влиянието от действията върху човешките права. Във вторник Бразилия, като председател и домакин на срещата, проведе пресконференция, за да обяви, че документът за постигнатото е приет. По-късно текстът бе публикуван, като се очаква държавните глави, дошли на срещата, да го подпишат.

Въпреки че пътят към този документ бил дълъг и труден, казаха домакините ни, те постигнали резултати за определената времева рамка. Това те приемат за успех. Но не е време за фанфари. Действителността е противоположна и в Рио+20 не бе постигнато „желаното бъдеще”. Ако на настоящия документ му се позволи да влезе в сила, бъдещето ще е мрачно. Искаме ли бъдеще, което не признава като човешки женските сексуални и репродуктивни права? Искаме ли бъдеще, в което правата на човека са изключени от устойчивото развитие? Искаме ли бъдеще, в което от корпорациите не се търси отговорност за действията им в и отвъд националните граници? Искаме ли бъдеще, в което вече договорени правно обвързващи задължения към човешките права са жертвани в „дух на компромис”?

Свърши ли играта? Не, не още – остават три дни до края на срещата. Въпреки че преговорите изглежда приключиха, най-високият сегмент на Рио+20, когато държавните глави и правителства се изказват и се въвличат в процеса, тепърва започва. Световните лидери могат да използват изявленията си, за да призоват за връщането на реториката на човешките права за финалния документ. Те могат конструктивно да се предизвикват един друг и да преминат отвъд границите с правенето на тясна връзка между човешките права, премахването на бедността и устойчивото развитие. Но това изисква силна политическа воля. В следващите дни в Рио+20 държавните глави за пръв път ще имат възможност да покажат истинското си лидерство. Те трябва да обърнат внимание на думите на Нави Пилей, върховен комисар за човешките права към ООН: „Липсата на връзка между международните стандарти за човешки права, стратегиите за околната среда и икономическите политики може да неутрализира и трите”.

Световните лидери трябва да се уверят, че финалният документ от срещата в Рио и последващите го действия се коренят в липсата на дискриминация, участието, справедливостта и търсенето на отговорност. Те трябва да препотвърдят законовите си задължения да съблюдават, защитават и спазват човешките права, жизнено важни за устойчивото развитие, мира и просперитета. Надявам се, че държавните глави, присъстващи на Рио+20, ще пристъпят напред и ще покажат, че могат да предвождат от първите редици. Трябва да бъдат дръзки и амбициозни и да отказват да се съгласяват с най-малкия общ знаменател. Но най-много се надявам, че ще се издигнат над своите собствени национални интереси и ще погледнат към общото благо на планетата и нейните жители.