Неудобни истини: „Борислав и Балканите“

Тогава Борислав е бил на 19 години. Вълнувала го историята и нейните уроци. Завършвайки класическата гимназия в София, той избрал да пише дипломна работа за един упорито премълчаван период от нашата история – действията на българските окупационни войски в Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини в периода 1941–1944 г. Проучванията на момчето стават повод за един от най-задълбочените филмови анализи на големия документалист Юли Стоянов. Всъщност режисьорът искал да направи филм за тези събития още в края на 70-те години, по понятни причини обаче това се оказало невъзможно. Попадайки на начинаещия историк, Юли Стоянов го последвал в неговите търсения, в натрупването на фактите и прелистването на архивните документи. Така се родил филмът „Борислав и Балканите”*, „един дълбок и неочакван филм”, по думите на Георги Дюлгеров.

Завършен през 1993 г., филмът поставя за първи път публично, неидеологизирано и безстрастно темата за българското военно присъствие на Балканите по време на Втората световна война. Акцентът пада върху репресивните действия на окупационните ни корпуси в Сърбия, Гърция и т. нар. „новоосвободени територии”, върху старата мечта за Велика България от Вардар до Беломорието. Не са спестени фактите около избухналото в края на 1941 г. Драмско въстание, насочено срещу българските окупационни власти и потушено от тях с изключителна жестокост.

Разбира се, документалният разказ на Юли Стоянов е посрещнат гневно и е атакуван остро от националистични позиции. „Сред критиците, режисьорите и сценаристите тогава имаше доста противоречиви оценки, спомня си кинокритичката Неда Станимирова. - Някои не бяха съгласни със самото тълкуване на историята, с позицията на Юли Стоянов, макар иначе да признаваха високото майсторство на филма. Казваха обаче, че Юли не е отстоял националните ни идеали. Спомням си разговора с едни документалист, който ми призна, че уважава своя учител Юли Стоянов, но не може да приеме филма му, тъй като се чувства преди всичко българин”.

„Срещу филма имаше много свирепи статии. Имаше нещо като другарски съд над изменника режисьор, направил филм, с който излага България и с който казва неистини за българските идеали”, припомня си тогавашните реакции и съпругата на документалиста Искра Божинова.

Почти 20 години по-късно „Борислав и Балканите” и болезнената тема, която разглежда филмът, продължава да предизвиква или „горещи” изблици, или в по-добрия случай неподвижни пластове от мълчание. По тази материя и до днес не е постигнато единомислие между историците.

Според доц. Михаил Груев, преподавател по съвременна българска история в Софийския университет, филмът на Юли Стоянов „впечатлява с коректния и внимателен анализ на историческите факти, с което донякъде противоречи на масовата тенденция, както в годините на комунистическия режим, така и след това, част от тях да се манипулират, премълчават или „захаросват”, а други направо да се отричат”. По думите му точно такива са обстоятелствата около българското съучастие в окупацията на Северна Гърция и Източна Сърбия, в депортирането на евреите в тези области, в извършените военни престъпления в Драма, Бойник и др. Тези неудобни истини са показани много добре във филма, при това през очите на един млад историк, току що навлизащ в науката. Използваните документални кадри от стари български и германски кинопрегледи са особено интересни, а някои от тях представляват истинска находка на режисьора. Ако днес някой тръгне да прави подобен филм, вероятно няма да открие в архивите голяма част от тях. Според доц. Груев филмът би бил особено интересен за днешните студенти, тъй като „независимо от вече дългата времева дистанция, обществото, пък и науката, не знаят повече за всичко това, отколкото знаеха тогава”.

Съвсем различна е позицията на популярния историк проф. Божидар Димитров, който наскоро обяви, че ще снима филм за „геноцида над българите в Македония в периода 1944–1949 г.”. Според бившия министър без портфейл българската историография няма абсолютно никакви проблеми в това отношение, тъй като е „историография на една свободна и демократична страна”. Всъщност в текст, подписан от проф. Димитров от декември 2006 г., се твърди, че „познанията на мнозинството българи за Втората световна война се свеждат до бойните действия, които води армията ни от 9 септември 1944 г. до 9 май 1945 г. срещу Германия, и до схватките на нашите ВВС с англо-американската авиация от август 1943 г. до май 1944 г. Поради политическата конюнктура (или поради неудобство) на историците бе налагана цензура (или те си я налагаха сами) да изучават и пишат за редица военни действия, водени срещу различни противници през периода 1941-1944 г.”.

Днес Димитров едновременно признава, че „за съжаление от нашите части (българските окупационни войски на Балканите през периода 1941-1944 г. – б. ред.) са извършени неща, които по-късно минават за репресивни действия срещу мирното население, съпроводени с много убити, ранени, арестувани и изпратени в лагери” и заедно с това твърди, че „българската армия не е била жестока, а просто си е гледала работата”. „Когато стрелят по нея и тя стреля – на война като на война. Светът е пълен с подобни истории при всяка война”, утвърждава историкът и допълва, че по време на война няма мирно население.

В този контекст оценката му за документалния разказ на Юли Стоянов за онези събития е негативна. Професорът историк с лекота отключва характерното за Балканите конспиративно мислене. По думите му възкресяването на такива филми става, когато някой е платил, за да се дискредитира България. „Питам се аз кой е платил в случая, защото 90 на сто съм убеден, че е точно Македония. Скопие плаща в момента, за да дискредитира България”, заключава ученият.

„Когато един човек посочва, че осъществяването на някаква национална идея може да се окаже много повече вредно, отколкото полезно, то това е градивно и патриотично действие", смята Борислав. Днес порасналото момче е почти на 40 години. Не се занимава професионално с история, но продължава да търси „разбиращото”, а не „горещото” отношение към историческите факти. И преживява болезнено две вини – родовата вина (брат на баба му е участвал в потушаването на Драмското въстание) заради някогашните репресии от страна на българската армия и личната си вина към Юли Стоянов, заради прехвърчалите навремето искри между тях покрай монтирането на филма. Твърди, че ако искаме да осмислим филма с неговото историческо и културно значение, ще видим в него точката на пречупване в нашето колективно мислене, изхода от затворената верига на балканските конфликти, на обичайното противопоставяне. Този процес е мъчителен и изключително бавен, но той все пак върви, движи се в посока обратна на враждебността и насилието, макар и днес да не са секнали разправиите кой е бил виновен и кой не, кой е спасил евреите и кой ги е изпратил в лагерите на смъртта. За да се стигне до такова движение в масовото съзнание и да се почувства тази точка на пречупване, е нужен някой, който има много силна интуиция и познава достатъчно добре развитието на балканските народи. Някой, който е способен да направи непредубеден и свободен от предразсъдъци и идеологеми разказ. Някой, който е в състояние да предусети момента на обръщането.

Този някой е Юли Стоянов.

* Филмът „Борислав и Балканите” на режисьора Юли Стоянов бе показан преди няколко седмици в Лилавия салон на Чешкия център, чиято програма включва поредица от вечери, посветени на напусналия ни преди няколко месеца голям български документалист.

Димитрина Чернева е журналист, работи в сайта kultura.bg