„Обектив“ - единственото у нас правозащитно списание, излиза вече 200 месеца

Индийският бизнесмен Рашид Митал рискуваше да бъде изхвърлен на улицата. Изпаднал в неизбежна за кризата платежонеспособност, жененият за българка и баща на две деца гражданин потърси БХК за помощ. Банката не му позволяваше ново разсрочване на кредита и ходенето по мъките на Рашид изглеждаше безкрайно. Поетът Румен Леонидов го доведе в правозащитната организация като последна надежда преди съдия изпълнител да запечата завинаги имуществото му. Какво е основанието ви да се обърнете към нас, попитах индиеца. Дискриминация, отговори . Третират ме като човек, който няма права като другите. А живея от 20 години в България, плащам си данъците.

Никола е на 18 години. Участва в олимпиадата по математика. При класирането нещата се объркват подозрително – подробната фактология ще разкажа в следващия брой. Родителите му пишат до образователното министерство. Контестацията им се разглежда бавно. Междувременно Валя Ахчиева прави темата за нередности в математическите олимпиади. Заради изнесените свидетелства за тези нередности в предаването на БНТ „Открито“ Никола е дискриминиран. Не му се позволява участие в лятната школа в Пампорово. Известен професор, шеф на комисията, изпраща писмо до родителите. Писмото е обосновка на причините за недопускане в тази престижна форма на обучение на талантливи математици „заради мръсотиите”, които Никола говорил по националната телевизия. Частна фондация, която спонсорира децата в Пампорово, отговаря на запитванията на родителите му защо препятстват сина им от школата, същото: „заради уронване престижа на олимпиадата”. Заради упражненото му право на свободно слово ли наистина са тези действия срещу Никола, попитах. Еднозначен отговор се съдържа в предоставените в БХК документи по случая.

Една млада жена потърсила зъболекарски услуги за поставяне на мост. Струвало възскъпичко – 5 000 лева. Договорили се. Уточнили и цвета на металокерамиката. Бял, естествено. Изпилили зъбите на Мария. Донесли моста. Сив. Толкова сив, колкото една жена не може да понесе. Мария възразява. Зъболекарката не е склонна да чуе възраженията. Трябва да приеме да живее със сивата протеза. Парите по правило не се връщат. Мария не може да се храни, трябва да й се сложат временни мостове. Искат й още 420 лв. Дава ги. Започва да търси справедливост за изнудването. Пише до министъра на здравеопазването, до Комисията за правата на човека, до прокуратура. Готова е до отиде до Страсбург. Идва в БХК, защото не знае как да си подготви жалбата до Европейския съд. От датата на зъболекарската „услуга“ са изминали 3 години. Институциите свиват рамене. Хубавата Мария остава само фантазия.

Впрочем, пак този месец „Обектив“ регистрира още едно несъмнено постижение. То е за журналистика. Още през януари пуснахме статията на Славка Кукова „Кой лъже и кой казва истината за Дома за деца, лишени от родителски грижи „Надежда“ в Русе“. Правозащитната ни теза и в момента е напълно актуална: прокуратурата трябва да се произнесе относно случая на насилие с 4–годишния Габриел. За съжаление медиите припознаха за своя другата теза - тази на осъдената за обида и клевета журналистка Ася Пенчева. Всички вкупом, в това число и „шоуто на Слави“, в това число и Дойче Веле, изразиха своята солидарност с осъдената си колежка и проявиха нулева чувствителност към фактологията. Социалната работничка Ценка Благоева стана невидима, превърна се във фантазьорка, разказваща за несъществуващ побой над едно дете. Поучителни думи в медиите бяха казани и за съда, имаше подмятания включително за близост на съдийката с властимащите като причина за „неправомерната“ присъда. Ако журналистите бяха погледнали в интернет страницата на държавния орган за закрила на детето, щяха да се убедят, че сигналът за кървавия побой е потвърден. Никой не поиска сметка от прокуратурата за забавянето на разследването. Никой не поиска от кмета обяснение какви мерки е предприел, за да гарантира правата на децата в дом „Надежда“. Всъщност никой не може да ни убеди и днес, че обществото се интересува от това, което се случва с тях. Публичността за Могилино бе осигурена от англичанката Кейт Блюет и от ББС, а не от русенската преса. Макар че Могилино бе пред очите й.

На екипа на списание „Обектив“, на неговите редовни автори, на донорите на Българския хелзинкски комитет, осигуряващи възможността да съществува изданието – свободно пространство за гражданския говор, благодаря!

Благодаря на екипа на „Обектив”: на техническия редактор  Доли Мангачева,  на редакторите  Росица Стойкова (1997-2005), Вяра Ангелова (2005-2010), Крум Благов (2010), Жана Николова (2010-2012), на коректора Антонина Йотова, на стенографа Карамфил Матев. 
Благодаря на водещите ни автори: Красимир Кънев, Йонко Грозев,  Емил Коен, Михаил Иванов,  Татяна Ваксберг, Анета Генова, Даниела Фъртунова, Жана Попова, Станимир Петров,  Славка Кукова, Елица Гергинова, Антоанета Ненкова, Яна Бюрер Тавание, Ирина Недева, Марта Методиева, Десислава Петрова, Яна Домусчиева, Светла Енчева, Бойко Боев, Свилен Овчеров, Соломон Бали, Димитрина Чернева, Жанина Драгостинова, Христо Христов, Валери Леков, Павлина Желева, Зелма Алмалех, Васил Чапразов, Деян Колев.

И на добър час за следващите 200 броя!