Омбудсманът пое функциите на Национален превантивен механизъм срещу изтезания

През септември 2010 г. българското правителство одобри Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Седем месеца по-късно – през април 2011 г. Народното събрание ратифицира Факултативния протокол, който влезе в сила на 3 май 2011 г. и който задължи държавата в едногодишен срок да създаде и поддържа Национален превантивен механизъм. Съгласно последните изменения в Закон за омбудсмана „омбудсманът изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”.

В съответствие с поетия ангажимент, от началото на юни 2012 г. в структурата на омбудсмана започна да функционира нова дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права и свободи на човека", чиято дейност ще бъде фокусирана към местата, където се намират лица, лишени от свобода, или където са задържани или настанени лица вследствие на акт или със съгласието на държавен орган, които места те не могат да напуснат по собствена воля.

До настоящия момент коректив на дейността на всяко едно министерство, към което функционират затворени институции, са вътрешноведомствени инспекторати, които няма как да бъдат независими от своите ръководства. Наблюдение на затворени институции осъществяват няколко организации от неправителствения сектор, които разполагат с реална функционалната независимост, но обемът и обхватът на наблюдението им са в зависимост от наличието на конкретно финансирани проекти, което не отговаря на изискването за устойчивост и приемственост на надзора върху тези институции.

Поради това Факултативният протокол задължава държавите – страни по Конвенцията, да осигурят реална независимост на Националния превантивен механизъм като предусловие за неговата ефективност и надеждност. „От държавите се изисква да гарантират функционалната, финансова и персонална независимост на НПМ. Функционална независимост означава, че НПМ трябва да могат да изпълняват мандатите си без намеса на нито една власт; затова те следва да оперират извън традиционните административни структури.” [1] Също така “Финансовата независимост изисква автономност при подготовката на бюджета на НПМ, при представянето му за одобрение извън контрола на изпълнителната власт и при вземането на решения относно начина на използване на средствата.” [2]

Цитираните изисквания са непостижими за българския НПМ. На този етап е важно, че все пак той заработи. Важно е също така занапред той да успее да се пребори за своята функционална и финансова самостоятелност в съответствие с поетите от България ангажименти.

Станимир Петров е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Координатор на „Мониторинг и изследвания” в БХК.