Прокуратурата, негодните доказателства и липсата на съдебни решения в омагьосан кръг

В публичното пространство в България от години се налага едно обяснение защо в страната няма законност и справедливост. То беше синтезирано най-ясно от министър-председателя Борисов още по времето, когато беше главен секретар на МВР. И гласи: полицията залавя престъпниците, но корумпираните съдии ги освобождават. Или като отказват да им наложат мерки за неотклонение „задържане под стража” и престъпниците успяват да попречат на разследването, или като постановяват оправдателни присъди.

Тази интерпретация на случващото се в България през последните години с наказателното преследване на обвиняеми с власт и влияние е доста популярна в обществото и не толкова сред професионалното съсловие на юристите.

Обяснението е привлекателно с опростеността си и с яснотата на посланието

кой е виновен. То постигна универсалност и благодарение на изключителния талант за медийни послания на основния му говорител. Остава обаче необходимостта от сериозен отговор на въпроса вярно ли е обяснението на причините за неспособността на страната да ограничи организираната престъпност и корупцията до едни по-приемливи нива. А отговорът е истински важен, защото само тогава ще имаме и вярна посока на реформата, за да има ефективни присъди за корупция и организирана престъпност.

Фондация „РискМонитор” направи опит да изследва задълбочено къде се къса нишката, като проучи

18 наказателни дела с висок обществен интерес,

свързани с обвинения за корупция и организирана престъпност и широко отразявани в медиите.

Изследването, осъществено от Ралица Илкова, е основано на детайлно проучаване на цялата документация и развитието на делата в различните фази на процеса. Стойността и приносът на проучването е в пълното запознаване с фактите и документите по казусите и в професионалната оценка на действията на институциите.

Проследявайки развитието на тези дела, проучването се спира на работата на прокуратурата в досъдебната и съдебната фаза, на адвокатурата и на съда, като анализира слабостите и дава препоръки.

Подобно изследване е първо по рода си в България и е изключително важно, защото дава безпристрастен поглед върху силно поляризиращ, а отскоро и силно политизиран проблем. Запознаването с пълния обем информация по всяко дело, както и професионалният и обективен анализ на проблемите, са единственият начин да излезем от омагьосания кръг на лесни обяснения, които не ни помагат да решим реалните проблеми.

Какви са основните заключения на изследването – с уговорката, че са проучени само 18 дела и че това е първи опит. Впечатлението, че по тези дела има значително повече оправдателни присъди, е вярно. При общ процент осъдителни присъди от порядъка на 95%, преобладаващата част от 18-те дела са приключили с оправдателни решения. Критичната оценка на изследването обаче е по-скоро към работата на разследването и държавното обвинение, отколкото към съда. Отбелязана е тенденция в досъдебната фаза да се събира огромен брой доказателствен материал, който невинаги е добре организиран и невинаги има доказателствено значение за повдигнатите обвинения. Този излишен обем материали затруднява по-късно гледането на делото пред съда. Има и тенденция

разследването да се фокусира изключително върху събиране на доказателства, доказващи вината

Първо, това не отговаря на буквата и духа на закона, според който разследващият орган трябва да събира доказателства не само за утежняващи, а и за смекчаващи вината обстоятелства. Второ, влияе негативно върху ефективността на разследването, защото отслабва способността на обвинението да направи реална преценка на доказаността на обвинението и шансовете му да издържи в съда. Регистрирана е и пасивност от страна на прокуратурата в съдебната част от процеса, особено в сравнение с процесуалното поведение на защитата, което по никакъв начин не компенсира това, че при разследването държавното обвинение работи под силен натиск за бързо приключване на делото и повдигане на обвинение. Факт, който неизбежно се отразява на качеството.

По отношение на развитието на делата в съдебната фаза изследването отбелязва сравнително по-голямо забавяне на делата на този етап. Основна причина за това са необходимостта от време за събиране на доказателства, големият обем на доказателствения материал и множеството подсъдими по някои от делата. Нарастването на броя подсъдими неизбежно предизвиква забавяния поради техническите усложнения, свързани с провеждането на заседание с голям брой участници. Като систематизира причините за отлагане на делата, проучването установява, че забавянето в съдебна фаза заради отсъствие на адвокати е на практика пренебрежимо малко.

Изследването на „РискМонитор” не претендира, че може да даде окончателен отговор на трудните въпроси, свързани с постигането на ефективно правосъдие по дела за корупция и организирана престъпност. Но съдържа достатъчно задълбочен и сериозен анализ на проблемите. А те засягат етапа на разследване. Очевидно, ако искаме по-ефективно наказателно преследване по големи дела, реформаторските усилия трябва да бъдат насочени към подобряване на работата на полицията и прокуратурата, за да може „хващането” да е подплатено и с достатъчно доказателства.