Сирия: Сексуални посегателства при задържане
Сирийските правителствени сили са използвали сексуално насилие, за да изтезават мъже, жени и момчета, задържани по време на конфликта. Свидетели и жертви са казали на Хюман Райтс Уоч, че войници и проправителствени въоръжени милиции са злоупотребявали сексуално с 12-годишни момичета по време на акции по домове и жилищни зони.
ХРУ интервюира десет души, които са били задържани, включително две жени: те споделят, че срещу тях е имало сексуални посегателства или са били свидетелки на такива, сред които изнасилване, проникване с предмети, продължително насилствено разголване, електрошок и удари в гениталиите. Много от хората, които са били задържани, са казали на ХРУ, че са били вкарани в затвора за политическата им активност, включително и за присъствие на протестите. В други случаи причината за задържането не е ясна, но задържаните са били подлагани на същото насилие.
„Сирийските сили за сигурност напълно безнаказано са използвали сексуално насилие за унижаване и деградиране на задържани. Посегателствата не се извършват само в заведенията за задържане – правителствените сили и проправителствените членове на шабиха милициите също са извършвали сексуални посегателства срещу жени и момичета, по време на акции по домове и жилищни зони”, казва Сара Лий Уитсън, директор за Близкия изток към ХРУ. ХРУ е документирала в сирийските окръзи Дараа, Хомс, Идлиб, Дамаск и Латакия над 20 специфични случая на сексуално посегателство, пет от които включват повече от една жертва. Издевателствата са в периода март 2011 г. - март 2012 г. Повечето жертви са от Хомс. Интервюираните описват поредица сексуални злоупотреби от сирийските сили за сигурност, армията и проправителствените въоръжени милиции, наричани от местните шабиха.
ХРУ е интервюирала осем сирийски жертви на сексуално насилие, включително четири жени, както и повече от 24-ма души, които знаят за извършени посегателства – бивши задържани, дезертьори от сирийските сили за сигурност и армията, хора, оказващи първа помощ, активисти за правата на жените и членове на семейства. Целият мащаб на сексуалното насилие в и извън заведенията за задържане остава неизвестен, заяви ХРУ. Стигмата в Сирия, придружаваща сексуалното насилие, кара жертвите неохотно да докладват за посегателства. Оцелелите също така могат да се изложат на опасност, когато правят престъпленията обществено достояние; от друга страна, изследователите са имали ограничен достъп до страната, за да документират злоупотребите. В много случаи интервюираните са казвали на ХРУ, че от страх и срам жертвите не са искали семействата им или други хора в общността да знаят за посегателствата. Известен е случай на жена, жертва на изнасилване, която искала да бъде интервюирана, но й било забранено от мъжа й да говори с ХРУ.
Дори когато решат да потърсят подкрепа, сирийците, преживели сексуално посегателство, имат ограничен достъп до медицинско или психологическо лечение или други услуги в Сирия. Оцелели, избягали в съседни държави, също са изправени пред препятствия в търсенето на лечение, включително ограничени възможности за обслужване и трудност да получат определени услуги, заради социалните табута, свързани със сексуалното посегателство, семейства, ограничаващи движението им, и страха да не станат обекти на т.нар. „престъпления на честта”. Много е важно преживелите сексуално посегателство да имат достъп до спешни медицински услуги, правна помощ и социална подкрепа, за да се справят с причинените им наранявания; да се предотврати бременност, СПИН и други инфекции, предавани по полов път; да се съберат доказателства за повдигане на обвинение срещу извършителите, казва ХРУ. Организацията призовава сирийското правителство, държавите, които приютяват сирийски бежанци, и донорите да се уверят, че преживелите сексуално посегателство имат информация за съответните здравни и психологически услуги, включително, че трябва да имат незабавен достъп до тях, както и да се улесни достъпът на жертвите до тях чрез безопасни и поверителни механизми.
ХРУ няма доказателства, че офицери от висок ранг са заповядвали на подчинените си да извършват сексуално насилие по време на претърсвания, сухоземни операции или при задържане. Но информацията, получена от ХРУ, включително от дезертьори от армията и от силите за сигурност, показва, че не е предприето нищо, за да се разследват или наказват правителствените сили и шабиха, извършили актове на сексуално насилие, или да им се попречи да повторят подобни действия в бъдеще. Много от докладваните посегателства са били извършени при знанието на командващите офицери – например редовните злоупотреби в центровете за задържане, намиращи се под пълния контрол на определени командващи.