Вратите, сигурността и свободата

Има врати, които се отварят само навътре или само навън – за такива говорим обикновено в тоалетни и обществени сгради, в които трябва да пазим хората или от това, което сами могат да си причинят, или от външна опасност. Банките имат въртящи се врати, които забавят хода ти и ти подсказват, че си един от онези във въртележката на парите. Оградите на затвора са покрити с телена мрежа с шипове, завити навътре, които ти пречат да излезеш, а тези на фабриките имат шипове, завити навън, за да ти пречат на влезеш. Логиката на всички тези бариери е сравнително ясна и те води към разбирането какво точно пази онзи, който ги поставя.

В Стара Загора обаче се случва нещо различно - ремонт в дом за хора с физически увреждания, финансиран от програмата „Красива България”, за поставяне на ПВЦ дограми. Поставят се врати на стаите на 211 души, живеещи в дома, които се заключват само отвън. Местната телевизия се опитва да разбере защо и показва всички гледни точки. Като видях двете предавания, моето влечение към абсурдизма беше напълно удовлетворено. Ръководството обясни за отговорността си към „домуващите”, която прелива в грижа и обич и обуславя затварянето и отварянето им, когато и както то реши. За „домуващите” се говори като за деца, които не могат да вземат решения за живота си. Ръководството заяви, че никога не са били нарушавани правата им, като не са ги питали какви врати искат за стаите си. Да, те плащат такса от 70 % от дохода си, за да ползват тези стаи, но те все пак не са си у дома според директорката.

Инженерката, ръководител на проекта, пък е говорила много с „домуващите” и всички са й казвали, че са доволни от ремонта. Само ЕДИНИЦИ били се оплакали, че не искат вратите им да се заключват само отвън, но в края на второто предаване става ясно, че и те били много доволни. Явно толкова доволни, че няма смисъл да участват в това предаване.

Струва ми се съвсем разбираемо човек, какъвто и да е, да не иска да бъде отварян по нечия воля, а да решава сам кога и как да влиза и излиза от стаята, за която плаща през 21 век в България. Но това никога, както знаете, не се оказва така просто. Оказва се, че той трябва да влезе в положение на фирмата, заместник-директора и производителя на ПВЦ дограма, който, според експертните мнения, не произвежда и доставя дограми с брави, камо ли двустранни. И това се оказва така, защото въпросните врати просто били врати на гардероби и не се очаква те да могат да се заключват отвътре, както и въобще да имат брави. Защо пък са поръчани врати за гардероб за тези стаи така и не стана ясно. Оказва се, че монтираните впоследствие брави ще могат да се заключват само отвън – така вещите на ползвателите ще бъдат опазени, когато те не са в стаята, но самите ползватели няма да имат лично неприкосновено пространство, когато са вътре в стаите. Това пък се обяснява с грижата за „инвалидите”, на които трябвало да се помага в случай, че паднат в банята и не могат да извикат помощ. Не стана ясно колко и какви такива случая е имало, как служителите в дома разбират за тях и как са помагали до момента. Освен това, макар всеки човек да е в риск от подобно падане, няма да намери за оправдан риска от нарушаване на личното му пространство заради вероятността да му се окаже помощ, ако падне.

Интересно, че се обсъждаше предимно как служител ще влезе в стая, а не как живеещ в стая ще излезе от нея. Все едно, че за пръв път се измисля как да се окаже грижа, без да се наруши право. Все едно, че няма хотели по цял свят, в които от всяка стая има по два ключа – един извън стаята, ако се наложи да се помага на заключен вътре човек, и един – при самия човек, за да осигури неприкосновеност на пространството си, докато е в него. Явно между човека на хотел, човека в собствен дом и човека в социален дом има големи разлики, които аз не виждам. Доколкото разбрах от телевизионния дебат, човекът в социален дом е обект на специална грижа, която му отнема свободата на придвижване, за да реализира печалба някаква ремонтираща фирма, която го третира като вещ в гардероб.

Сега какво точно пазят всички? Аз виждам защитен материален интерес на фирмата, която поставя вратите – тя ще сложи врати, които е избрала, и ще получи пари за това. Виждам кмет, който ще отчете подобряване на социалните услуги в неговата община. Виждам служители, които ще си запазят работата в дома, въпреки че нарушават правата на живеещите в дома. Виждам, че отоплението няма да бъде по-евтино с врати за гардероби и така няма да се постигне енергийна ефективност (вероятната причина за ремонта) и местната „Топлофикация“ ще продължава вероятно да печели от това.
Никъде обаче не виждам да се защитава който и да било интерес на живеещите в дома – нито този да им е топло, нито да са защитени вещите и пространството им, нито да им се иска мнението, когато държавата се намесва в живота им, въпреки че те й плащат за това, което тя им дава.

И между другото, нека припомним, че за деинституционализация на тези хора никой не говори, никакви европейски фондове не са насочени към подобен процес и никаква държавна политика не се е ангажирала с това. А те са хора с образование, работа, минало и се нуждаят единствено от дом и не от държавна грижа, която им отнема правото на независим живот. Да се надяваме, че денят на тяхната свобода ще дойде скоро. Дано.