Архипелагът на забравените: Домове за лица с умствени затруднения в България

Тази публикация на Българския хелзинкски комитет (БХК) е резултат от близо тригодишно непрекъснато наблюдение на системата на домовете за социални грижи за лица над 18-годишна възраст с умствени увреждания в България. Това са социални, а не здравни институции, чиито миенти не се предполага да се нужщаят от активно лечение. Най-общо те могат да бъдат определени като институции за настаняване на лица, които в резултат на психични разстройства или интелектуални затруднения не могат да се грижат сами за себе си, не получават подкрепа от своите близки или изобщо нямат такива, тъй като са изоставени още в най-ранна детска възраст и поради това са оставени на грижите на обществото. Те (2, с други думи, местата, в които българите се грижат за най-слабите и уязвими свои съграждани, за които никой друг не се грижи. В България тези домове са три типа: домове за възрастни с умствена изостаналост (ДВУИ), домове за възрастни с психични разстройства (ДВПР) и домове за възрастни с деменция (ДВД). Това наложило се в българската система разделение обаче, както се вижща от публикацията, е до голяма степен условно, тъй като в много от домовете категориите домуващи са смесени.

БХК започна да проявява внимание към положението в психиатричните институции в България още от средата на 90-те години. Публикации върху положението в тях бяха воючени още в първите наши доклади върху състоянието на затворените институции, а през 1997 г. бе публикувано първото ни наблюдение върху няколко социални дома за хора с психични увреждания, което разкри ужасяващи картини на материалното състояние и на качеството на грижите в тях. Последваха редица публикации на сътрудници на комитета в медиите и активно съдействие на наблюденията на межщународни организации за защита на правата на човека. През 2001 г. БХК публикува резултатите от своето системно наблюдение на институциите за активно лечение на психично болни в БълГария. През 2002 г. бе публикувано наблюдението на организацията върху домовете за деца със специални нужди, в която подробно се описва състоянието на институциите за настаняване на деца със сериозни умствени увреждания, които са изоставени от своите рдители. Публикациите на БХК, както и тези на межщународните организации предизвикаха широк отзвук в страната и в правозащитната общност в чужбина.

Настоящата книга завършва цикъла от публикации на БХК върху институциите за лица с психични разстройства и интелектуални затруднения в България. В процеса на тригодишното наблюдение на домовете за социални грижи за хора с психични увреждания изследователи на организацията посетиха всеки един от тези домове, а много от тях бяха посетени по няколко пъти. Тези посещения станаха выможни благодарение на съдействието на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), с което, след първата година от своето наблюдение, БХК сключи специално споразумение. Споразумението даде выможност на нашите изследователи да посещават без предупреждение домовете, да преглеждат документи и да интервюират домуващите и персонала. За унифициране и систематизиране на информацията бе разработен специален въпросник. Посещенията станаха основата на наблюдението на БХК, тъй като дадоха една богата емпирична основа за обобщенията и оценките. В допълнение екипът на организацията се запозна в детайли с българското законодателство, регулиращо системата на социалните отношения, свързани с правата на хората с психични и умствени увреждания , както и с приложимите международни стандарти и практиката в други страни. В началото на 2004 г. БХК осъществи наблюдение на 58 дела за поставяне под запрещение на окръжни съдилища в осем града на България. Целта на това наблюдение бе да се установи как съдилищата прилагат закона и как на практика са защитени правата на хората, които се поставят под запрещение.