Декларации за правата на задържаните в България

Първоначалното задържане по подозрение или по наказателно обвинение е сред най-критичните ситуации за заподозрените и обвиняемите лица в едно наказателно производство. Това често е моментът, в който задържаните за първи път научават за подозренията в извършване на престъпление срещу тях, предстои да бъдат разпитвани за своята съпричастност към престъпното деяние, докато все още не са организирали защитата си. За времето на първоначалното задържане е характерен и високият риск от психическо и физическо малтретиране на задържаните лица. Местни и международни наблюдатели на правата на човека са отбелязвали нееднократно, че този риск е особено голям за задържаните в България. Обикновено заподозрените и обвиняемите се ползват от нормативно признати права, но ефективността и спазването на тези права зависи от тяхното познаване. Същевременно, поради противоречие на интересите, трудно бихме могли да приемем, че органът, постановил задържането, следва да бъде единственият източник на информация за правата на задържаните лица. Едно от възможните решения за преодоляване на субективния елемент при предоставянето на информация е нейното обективиране на разбираем език в писмен документ. Такъв е и подходът на Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, която създава задължение за предоставяне на т.нар. декларации относно правата на всички заподозрени и обвиняеми лица, които са задържани в наказателното производство.

Настоящата публикация представя резултатите от изследване на Български хелзинкски комитет (БХК) върху правото на задържаните заподозрени и обвиняеми лица в България да получат писмена информация относно правата в наказателното производство, формулирано в член 4 от Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС). Изследването е проведено в рамките на проект „Достъпни декларации за правата на задържаните заподозрени и обвиняеми лица в Европа“.