Доживотният затвор без замяна – нечовешко и унизително наказание

Настоящото изследване си поставя за задача да направи анализ на законодателството и практиката по налагане на най-тежкото наказание в България – ДЗБЗ, включително на условията, при които лицата, изтърпяващи тази присъда, пребивават в българските затвори. Изследването бе проведено в периода от м. юни 2009 до м. февруари 2010 г. от изследователите на БХК Елица Гергинова и Станимир Петров по идея и под общата редакция на Красимир Кънев. През визирания период изследователите извършиха преглед на международните стандарти за третиране на лишените от свобода, българското законодателство и публикациите по темата. Също така обработиха данни (от НСИ, ГД „ИН“, Национален архивен фонд и администрациите на затворите), свързани с лицата, изтърпяващи ДЗБЗ, с всички произтичащи от тази присъда последствия. Заедно с това те разработиха подробен въпросник, включващ общи данни (възраст, образование, семейно положение, религиозна принадлежност и др.), преки наблюдения на материалните условия, както и информация от интервюта с лица, изтърпяващи ДЗБЗ, и пенитенциарния персонал, работещ с тях. За целите на изследването бяха посетени повечето от килиите на тази категория лица в ЗПС в единадесетте затвора, в които те изтърпяват присъди и бяха проведени интервюта с осъдените лица.

Общият извод от направеното изследване потвърди първоначалното становище на БХК, че присъдата ДЗБЗ противоречи на международните стандарти за третиране на лишените от свобода и по никакъв начин не би трябвало да се прилага в пенитенциарна система, поради което е необходимо спешно да бъде премахната като наказание от българския Наказателен кодекс.