Полицейското насилие в България през погледа на Европейския съд по правата на човека – безправие и безнаказаност: Анализ на осъдителните решения за полицейска бруталност срещу България

За 12 години между 1998 г. и 2010 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (Съдът или ЕСПЧ) произнесе 27 осъдителни решения по 26 дела срещу България за полицейско насилие или, средно, по повече от 2 годишно. По 2 дела Съдът не успя да установи въз основа на събраните доказателства (защото са недостатъчни), че насилието е безспорно извършено от полицаи, но той осъди държавата и по тези дела – за неадекватното разследване на побоите. В един случай Съдът не намери насилието за достатъчно сериозно, но пак осъди България за пълния отказ да го разследва. Във всички останали случаи България е осъдена и заради самата бруталност на полицаите, и заради последвалото неадекватно разследване/ съдебна намеса – съответно, неефективна защита на хората.

По 9 от делата е причинена смърт; убитите са общо 10 души. В един случай човекът оцелял след потенциално смъртоносно прострелване. По 16 дела насилието е (и) мъчение или нечовешко/ унизително третиране; жертвите са общо 20 души. По 3 от делата полицията е отказала на жертвите си животоспасяваща медицинска помощ.

Общо 31 човешки живота и семейства са поразени от насилието на органите на реда.

Повечето от жертвите са много млади: три са деца – на 14 г. и на 17 г.; 16 са младежи на възраст между 19 и 29 г.; четирима са млади хора между 30 и 36 г.

В три случая жертвите са възрастни хора (72 г., 67 г. и 62 г.).

Делът на ромите сред жертвите е несъразмерно голям. Те са общо 11 души или повече от една трета от всички. По едно от ромските дела Съдът намира, че полицейското насилие (убийство на двама младежи) и бездейността при разследването му са расово дискриминационни. По други две дела за убийства (едното на 17-годишно дете) той се произнася, че оплакването от расова дискриминация е „сериозно”. В още две свои решения (жертвите са младежи) Съдът изрично говори за „особената уязвимост” на ромите от полицията.

Общо държавата е похарчила близо 906 000 лева обществени пари за обезщетяване на потърпевшите от полицейски безчинства.

По всичките 26 дела, т.е. в 100 процента от случаите, разследването е неадекватно – няма нито един ефективно разследван случай. Това означава 100 процента безнаказаност за полицаите – 100 процента шанс за тях да избегнат правосъдието и, съответно, 100 процента вероятност жертвите да бъдат ревиктимизирани от несправедливостта на държавата. Това е така, защото законът задава изначално грешен подход на разследващите ги органи, и защото, отделно от това, прокурори и следователи подчертано бездействат, за да пазят от преследване полицаите; в малкото случаи, когато делата стигат до съд, съдът също проявява неприемлива снизходителност към тях.

Няма нито един ефективно осъден полицай за случаите на полицейско насилие, решени досега от ЕСПЧ. В единствения случай, в който полицаи-насилници въобще са осъдени, те получават условни присъди, и то за минималното наказание, предвидено от закона. Във втория случай, в който полицаи въобще са дадени на съд, Върховният касационен съд ги оправдава за побоя, който нанасят на 14-годишно дете, погрешно взето от тях за „извършител”. В третия случай, в който обвиняеми полицаи са дадени на съд, докато властите протакат производството, давността изтича и то е прекратено. В четвъртия случай на внесени обвинителни актове военният съд отказва да гледа делото и два пъти го връща на прокуратурата на основания, които ЕСПЧ намира за невалидни. В никой друг от случаите, решени досега от ЕСПЧ, прокуратурата не внася обвинение срещу полицай-насилник в съда.

Няма данни за нито един дисциплинарно наказан полицай за тези случаи. Няма уволнени; някои дори са повишени!

МВР не само не дисциплинира своите виновни служители, но и препятства разследването им от съдебната власт.