Стационарната психиатрична помощ в България и правата на човека в България през 2005 г.

Изследването на БХК от май-август 2005 г. в психиатричните стационари включи оценка на изпълнението на някои елементи от политиката на Министерство на здравеопазването за психичното здраве на Република България 2004 – 2012 година. Тя е насочена към хората с тежка психична болест и в нея като основни приоритети са зададени, наред с други, и „борба със стигмата и дискриминацията на психично болните, гарантиращи снижаването на икономическото и социалното бреме на психичната болест“ и „осигуряване на равен и адекватен достъп до психичноздравни грижи на всички хора с психични проблеми“. Тази политика, с цялата си критичност, не се различава особено в концептуално отношение от приетата от Министерски съвет през 2001 г. Национални програма да психично здраве на гражданите на Република България 2001 – 2005 г. И последната включваше изграждане на един социално-здравен подход към лечението на психично болните за разлика от дотогавашния медицински подход. Системата от мерки, предлагана в програмата, включваше съкращаване на много от досега съществуващите заведения за стационарна психиатрична помощ и изграждане на стационари към многопрофилните болници; предлагане на услуги на територията на общността и доставяне на грижи в дома на болния; въвеждане на модерни медицински технологии; създаване на регионални програми за психично здраве и тяхното обвързване с другите елементи на социалната среда на психично болните, както и зачитане на техните човешки права, и разработване на нормативна уредба, регламентираща горепосочените мерки. Така зададени програмите са базирани и съобразени с Принципите за защита на лица с психична болест и 30 подобряване на исихичноздравната помощ, приети е Резолюция 46/119 от Генералната асамблея на ООН на 17.12.1991 г.