Свобода на събиране

Правото на мирно събиране е защитено във вътрешното и международно право:

Чрез него се осигурява на гражданите свободата да се събират и колективно да изразяват, насърчават, преследват и защитават своите идеи. Най-често правото на мирно събиране се споменава в контекста на правото на протест, но то може да се отнася и до празнични прояви, чествания и възпоменания.

Подобно на правата на свободно изразяване и сдружаване, правото на събиране подлежи на определени ограничения. Най-основното от тях е, че със защита от международното и националното право се ползват само мирните събирания на гражданите.

Мирното събиране има ключова роля в демократичното общество, като инструмент на гражданите да отстояват своите основни права. То дава на хората възможност да изразяват мненията си по въпроси, които са от значение за тях и да държат държавните органи отговорни за техните действия. Българският закон отразява стандартите на международното право упражняването на свободното събиране да се осъществява при уведомителен, а не разрешителен режим. 

В някои случаи законодателните мерки надхвърлят ограниченията на свободата на мирни събрания, които може да бъдат законно наложени в съответствие с международните правни инструменти. Мерките, предприемани в контекста на борбата срещу тероризма, имат особено отрицателен ефект върху свободата на мирни събрания. 

Освен това в определени случаи държави налагат, със законодателни или практически мерки, общи забрани за събрания за определени периоди или на определени места. В България законът забранява организирането на обществени събирания в рамките на охранителната зона около Народното събрание, Министерския съвет и сградите на президентството.

Държавата има задължение активно да защитава хората, които участват в мирни събрания, което изисква тя да защитава участниците от всички лица или групи (включително провокатори и контрадемонстранти), които се опитват да ги възпрепятстват по никакъв начин. В България, в контекста на София Прайд през 2017 г., двама мъже се промъкнаха в шествието и се опитаха да разкъсат флага на дъгата на един участник. Трима протестиращите срещу София Прайд сплашиха една двойка при напускане на шествието, като една от тях трябваше да използва лютив спрей за самозащита. Полицията задържа за кратко четирима души, включително и двойката, в полицейското управление. Организаторите на София Прайд твърдят, че полицията не е направила нищо, за да защити двойката, като са напускали шествието.

Същевременно властите трябва да следят за реда по време на масови мероприятия и да отстраняват индивидуално провокатори и нарушители на обществения ред – принцип, който често не се спазва. Така на 14 февруари 2014 г. Тълпа в Пловдив, по време на протест в опит за обществен натиск върху съда във връзка с дело за собствеността на бивша джамия в Карлово, скандираше “Турците под ножа, циганите на сапун” в присъствието на полицаи. Аналогично скандиране се чуваше и на антиромски протести в Асеновград на 2 юли 2017 г. През 2016 г. пък множество участници в контрадемонстрацията срещу София Прайд скандираха призиви за физическо ликвидиране на гей хората, докато шестваха в центъра на София непосредствено до полицейски кордон. Запис от демонстрацията бе излъчен от Българската национална телевизия и показва ясно бездействието на полицията срещу такива скандирания. Аналогично, на масов протестен митинг през 

БХК работи за:
  • Зачитане на правото на гражданите да се събират свободно, съгласно стандартите на международното право.
  • Допускане на спонтанни митинги в определени случаи, без да е необходимо за тях да се уведомяват общинските власти.
  • Ефективна защита на участниците в мирни събрания на групи, които са мишени на слово на омразата и физически посегателства от страна на екстремистки групи.

Сред стратегическите дела на БХК за свободата на мирното събиране са: