Свобода на събиране

За правото на мирно събрание най-често се говори в контекста на правото на протест, въпреки че може да се отнася и до празнични прояви, чествания и възпоменания. Мирното събрание има ключова роля в демократичното общество, като инструмент на гражданите да отстояват своите основни права.

Това право е защитено от редица разпоредби на международното и националното право*. 

То дава на хората възможност да изразяват мненията си по въпроси, които са от значение за тях и да държат държавните органи отговорни за техните действия. Българският закон дава възможност гражданите и организациите да организират мирни събрания, като само уведомят съответните власти - без да е необходимо да получат изрично разрешение от тях. Той обаче не е въвел напълно международните стандарти в много отношения, като например по отношение на спонтанните събирания.

Правото на събрание подлежи на определени ограничения. Най-основното от тях е, че със защита се ползват само мирните събрания. Международните и националните регулации допускат правото на мирно събрание да се ограничава по най-различни начини – чрез общи забрани, чрез забрана за събрание на определено място или в определено време, чрез отклоняване на маршрутите на шествия, чрез налагане на наказания за противозаконни събрания. Такива ограничителни мерки могат да се налагат в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Например искането за забрана на ежегодното шествие, известно като "Луковмарш", са свързани с проповядваните от организаторите му нацистки възгледи и насърчаване към насилие и език на омраза, основани на расова, етническа, религиозна, полова принадлежност, антисемитска пропаганда и други.

Всякакви ограничителни мерки обаче следва да са в отговор на належаща обществена нужда и да са пропорционални на преследваната цел.

В България законът забранява организирането на обществени събирания в рамките на охранителната зона около Народното събрание, Министерския съвет и сградите на президентството.

Забраната на мирно събрание е крайно средство. Обща забрана за мирни събрания може да бъде оправдана само ако съществува реална опасност те да доведат до безредици, и ако няма други, по-леки ограничения, с които тези безредици да бъдат предотвратени.

Държавата има задължение активно да защитава хората, които участват в мирни събрания, което изисква тя да защитава участниците от всички лица или групи (включително провокатори и контрадемонстранти), които се опитват да ги възпрепятстват по някакъв начин. В България държавата невинаги е изпълнявала това свое задължение. В годините това е ставало особено видимо при събития на уязвими групи като ЛГБТИ, някои етнически и религиозни малцинства. През 2022 г. неколкократно държавата не изпълни това свое задължение и по отношение на протестиращите срещу нахлуването на русия в Украйна.

Същевременно властите трябва да следят за реда по време на масови мероприятия и да отстраняват индивидуално провокатори и нарушители на обществения ред – принцип, който често не се спазва. В редица случаи на демонстранти в България се позволява да скандират расистки или хомофобски лозунги необезпокоявани. Емблематични станаха провокациите по време на антиправителствените протести през 2020 г., които останаха неадресирани от силите на реда, след което полицията приложи несъразмерна сила срещу мирно протестиращи. 

БХК е защитавал правото на мирно събрание на участници в антиправителствени протести, на представители на етнически и религиозни малцинства, на ЛГБТИ и на професионални сдружения чрез публично застъпничество на национално ниво, както и чрез правни действия пред Европейския съд по правата на човека и пред Международната организация на труда. БХК се застъпва за:

• Зачитане на правото на гражданите да се събират свободно, съгласно стандартите на международното право;

• Допускане на спонтанни митинги в определени случаи, без да е необходимо за тях да се уведомяват общинските власти;

• Прилагане на забраната за мирни събрания само в краен случай и на недискриминационна основа;

• Ефективна защита на участниците в мирни събрания на групи, които са мишени 

--------------------------------

*Член 43 от Конституцията на Република България;

  Член 11 от Европейската конвенция за правата на човека;

  Член 21 от Международния пакт за граждански и политически права;

  Член 15 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

  Член 7 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.