ЛГБТИ

Лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансджендър и интерсекс хората в България (ЛГБТИ) се сблъскват със социални и юридически препятствия и дискриминация, които не се изпитват от хетеросексуалните и цисджендър хората. 

Преди всичко тези хора продължават да са мишени на целенасочено насилие над личността и имуществото им. Причина за това е тяхната сексуална ориентация, половата им идентичност или изразяване, или половите им характеристики. Това насилие не среща адекватен отговор от властите, нито на етапа на превенция, когато трябва да се предотврати, нито на етапа на наказване, когато насилието вече се е случило, и на жертвата трябва да бъде признато какво и защо е претърпяла, а извършителят да бъде санкциониран.

Всичко това идва очаквано на фона на широко разпространените негативни нагласи спрямо ЛГБТИ хората в българското общество, което показва  готовност хората от тези групи да бъдат ограничавани и изключвани от обществения живот.

Съгласно данните на специалния Евробарометър 493 от 2019 г. едва 39% от българите са съгласни, че ЛГБТИ хората трябва имат същите права, като хетеросексуалните и цисджендърните хора. Около 60% заявяват, че ще се чувстват некомфортно, ако такъв човек заема най-високата политическа изборна длъжност в страната; а около 50% – ако работят с такъв човек.

Българското законодателство не урежда по никакъв начин личните и семейни отношения на еднополовите двойки така, както ги урежда чрез брака при разнополовите двойки, и не предвижда въобще никаква правна форма (правен институт) за възникването на семейни правоотношения и други правни последици за семействата на еднополови двойки. Този правен вакуум изправя такива семейства и техните деца и близки пред множество проблеми и препятствия в сферите на семейното, наследственото и вещното право, в сферата на здравеопазването, на данъчното облагане, застраховането, банковото дело и кредитирането, в образованието, при упражняване на трудови, социални и осигурителни права, и други.

За хората, чиято джендърна идентичност или полови характеристики не съответстват на полово бинарната и цисджендърна културна норма липсва ясна и достъпна административно и финансово процедура за промяна на данните за пол в регистрите за гражданско състояние и в документите им за самоличност. Дори напротив – през последните години иначе утвърдената съдебна практика, допускаща такава промяна, стана по-ригидна, а съдебната процедура – с по-непредвидим край.

В закона липсват забрани и гаранции срещу медицинските практики по генитално осакатяване на деца с междуполови състояния.

Медийното участие и представеност на ЛГБТИ хората остава слабо и често стереотипно.

На този фон ЛГБТИ хората в България се радват на относително широки свободи на събирани и сдружаване.

Българският хелзинкски комитет е първата българска неправителствена организация, която още през 90-те години на 20-и век обърна внимание на полицейското насилие над ЛГБТИ хората, а впоследствие бе и сред първите, изследвали инкриминирането на доброволните сексуални контакти между лица от един и същ пол.

Почти от основаването му ежегодният София Прайд получава подкрепата на БХК, а представители на организацията са членове на организационния комитет на прайда.

Правните програми на БХК предоставят безплатно правна помощ на широк кръг ЛГБТИ хора – жертви на дискриминация, на престъпления от омраза, на бежанци и мигранти, на родители.