ЛГБТИ

ЛГБТИ е международно употребявана абревиатура за лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора.

Лесбийките и гей мъжете са хомосексуални хора, което означава, че изпитват романтично и сексуално привличане към хора от своя пол. Бисексуалните хора пък изпитват такова привличане към двата пола. Привличането към хора от единия или другия пол е феномен, наричан полова или сексуална ориентация.

Трансджендър се наричат хората, при които има разминаване между телесния пол и съзнанието на лицето за самото себе си (напр. лице, което телесно има мъжки полови белези, но има съзнанието на жена или въобще няма съзнанието за принадлежащо към бинарността мъж – жена). При някои хора, наричани транссексуални, това несъответствие причинява толкова интензивно страдание, че у индивида се наблюдават тежка депресия и тревожност. Това състояние се нарича „полова дисфория“ и единственият ефективен начин да бъде напълно преодоляно е промяна на телесния пол така, че да съответства на съзнанието на лицето. Не всички трансджендър хора обаче страдат от полова дисфория и съответно не всички желаят да приведат тялото си в съответствие с идентичността си.

Интерсекс или междуполови се наричат вариации в характеристиките на телесния пол (хромозоми, гонади, гениталии), които не могат да се определят ясно или еднозначно като мъжки или женски. Остарялото медицинско понятие за тези състояния е хермафродитизъм.

В миналото, а и днес, ЛГБТИ хората по целия свят са подлагани на различни форми и степени на потисничество — от отхвърляне от страна на най-близките хора, през религиозно заклеймяване и псевдонаучна медикализация на другостта им, до преследване от закона. Много от формите на това потисничество продължават да съществуват и днес. ЛГБТИ хората в България се сблъскват със социални и юридически предизвикателства и дискриминация, които не се изпитват от хетеросексуалните и цисджендър хората.

Законодателството в България в редица случаи третира неравно, или пък не взема предвид особеното уязвимо положение на ЛГБТИ хората. Така например българското законодателство не предвижда никаква правна форма на семейните отношения на лица от един и същи пол — нито брак, нито каквато и да е друга форма, със съответните последици, уреждащи личните и имуществените отношения на такива семейства, като имуществена общност, наследяване, възможност за припознаване на детето на съпруг от същия пол, данъчни облекчения, право на отпуски, право на свиждане, права в съдебните и досъдебното производства, и др.

Законодателството не предвижда ясна процедура за промяна на гражданския пол (полът, вписан в документите за самоличност и гражданско състояние), от каквато имат нужда трансджендър и интерсекс хората, а съществуващата в момента възможност за такава промяна може да се случи само пред съд след сложна и тромава процедура.

Съществуващите медицински стандарти и практики, както и подготовката на медицинските кадри и специалистите от помагащите професии, не са съобразени със специфичните нужди на ЛГБТИ пациентите, нито дори с нуждата от етично отнасяне към тях като маргинализирана група. Този въпрос стои особено остро за интерсексуалните хора, чиито състояния при раждането им все още се разглеждат от медицинските специалисти като телесен дефект, като родителите са насърчавани в ранна възраст, преди интерсексуалното лице да може по своя воля да изрази информирано съгласие и преди да се знае половата му идентичност, да предприемат оперативна промяна с произволно избран от тях, възрастните, пол на детето, който в зряла възраст може и да не съответства на неговия психичен пол.

Консервативната наказателноправна система не признава по-високата обществена опасност и следващо се от това увеличение на наказанието на престъпления, извършени с дискриминационен елемент.

По данни на Евробарометър от 2015 г. и на Агенцията на ЕС за основни права:

  • 62% от българите смятат хомосексуалните връзки за нещо лошо

  • 75% от ЛГБТИ хората се страхуват публично да държат за ръка своя партньор;

  • в 80% от случаите на престъпления от омраза не сигнализират властите.

БХК работи за за равноправието и защитата на ЛГБТИ хората чрез:

  • признаване на сексуалната ориентация, джендър идентичността и проявяването на джендъра като признаци, участващи като елементи в престъпления и поради това повишаващи обществената им опасност;

  • по-ефективна гражданскоправна и административноправна защита от дискриминация;

  • комплексна образователна превенция на дискриминацията и насилието;

  • ефективен достъп до адекватни здравни услуги, които обслужват специфичните нужди на ЛГБТИ хората;

  • узаконяване и равнопоставеност на всички семейства, независимо от пола, джендър самоопределението и ориентация на партньорите.

БХК следи и документира нарушенията свързани с правата на ЛГБТИ хората, предоставя правна помощ на жертвите, и организираме застъпнически кампании и дейности за промяна на закони и практики.

През 2012 г. БХК и Amnesty International започнаха кампания срещу бавното правосъдие по случая на Михаил Стоянов. Студентът по медицина беше пребит до смърт на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина в София от младежи, които “прочиствали парка от гейове”. Михаил е бил нападнат, тъй като убийците му мислели, че е хомосексуален. През 2018 г., десет години по-късно, Върховният касационен съд окончателно се произнесе, като намали наказанията на двамата подсъдими за убийството. През 2012 г. БХК, съвместно с Младежка ЛГБТ организация "Действие", организира възпоменание и протест за липсата на правосъдие за Михаил.

От 2011 г. насам БХК е част от организационния комитет на София Прайд, най-голямото правозащитно събитие в България. За това време бройката участници в прайда нарасна от няколко стотин до над 5 000. София Прайд поставя на дневен ред описаните проблеми и търси промени в политики и законодателство, дава публичност на ЛГБТИ общността, изпраща послания до широката общественост и дава подкрепа на много ЛГБТИ хора.