Свобода на изразяване
Свободата на изразяване, наричана също и свобода на словото, е една от най-важните граждански свободи. Тя гарантира правото на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса, натиск или наказание. Това позволява свободната обмяна на идеи, мнения и информация и по този начин свободата на изразяване допринася за това членовете на едно общество да формират свои собствени мнения върху теми от обществено значение. Така обслужва обществения дебат и подпомага изграждането на свободни и независими медии, информирано гражданство и прозрачно функциониране на държавата.
Свободата на изразяване обхваща почти всички начини, по които можете да се изразите, независимо от съдържанието или тона. Тя покрива всички:
- Пространства - публични и частни
- Цели - политически, артистични, комерсиални и др.
- Форми - думи, картини, звуци
- Mедии - филми, комикси, радио, телевизия и социални мрежи
Ограничаването и нарушаването на свободата на изразяване от страна на властта се нарича цензура, но тя може да бъде налагана само по много сериозни причини. Критиката към нечие публично изказване или гледна точка например не представлява цензура, нито пък отказът на частни субекти да дадат трибуна на възгледи, които не споделят. Само съдът може да определи дали дадена форма на изразяване следва да бъде защитена, или не, тъй като свободата на изразяване е широкообхватна, но не и абсолютна. Например Европейският съд по правата на човека намира, че може да бъде цензурирана реч, която призовава към омраза, дискриминация и насилие („реч на омразата“ или „враждебна реч“), и такава реч не следва да бъде защитавана като право на изразяване. Това е така, защото правото на изразяване на един човек не може да се използва за нарушаването на правата на друг.
Речта на омразата обаче трайно се е настанила в публичното говорене в България чрез медиите, които често дават безкритична трибуна на расистки, ксенофобски и хомофобски възгледи и антималцинствени активисти. От години съществува тенденция да се допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. Българските власти не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпленията от омраза и страната ни беше осъдена от ЕСПЧ през 2021 г. заради отказа на българските съдилища да санкционират Волен Сидеров за неговите политически изявления, публикации и книги, съдържащи реч на омраза срещу роми и евреи.
Свободата на медиите и достъпът до информация също са част от обхвата на свободата на изразяване. Освен да получават и споделят свободно всяка информация, към която имат интерес, чрез Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на българските граждани е гарантирано и правото на достъп до публична информация, която е в притежание на институциите.
Медиите, от своя страна, имат ключовата задача да информират обществото и да предоставят почтена платформа за публичен дебат, контрол и размисъл, което ги натоварва с допълнителна отговорност. По тази причина получават и допълнителни права и защита при изпълняване на дейностите си. Например журналистическите източници на информация се ползват от специална защита, когато са послужили за събирането и отразяването на информация от публичен интерес.
Теорията и практиката в България обаче драматично се разминават и свободата на медиите в нашата държава е в тревожно състояние от години, като редица български и международни организации, ангажирани с наблюдението ѝ, алармират дори за продължаващо влошаване. Част от причините са дългогодишното концентриране на медии в ръцете на малък кръг от хора, корупцията на високо равнище и непрозрачно финансиране на определени медии в замяна на благоприятно отношение към властта. Такива са наблюденията на международната организация „Репортери без граници“, която за последното десетилетие нарежда България между 100-но и 113-о място в световния индекс на свободата на медиите (измежду 180 изследвани държави). През 2021 г. България е на 92-ро място в света по независимост на медиите.
В сферата на свободата на изразяване БХК работи за:
- Постигане на ясна и актуална представа за пълния мащаб на проблемите, свързани със свободата на изразяване в България. Дълбочинно изследване на проблемите, засилване на информираността и чувствителността по темата;
- Подобряване на медийната среда в България и свободата на медиите. Премахване на политическия и икономически натиск върху журналистите;
- Разпознаване на опасността, която речта на омразата представлява за българското общество и преследването ѝ. Създаване на обществена нетърпимост към такъв тип изказвания.
БХК бе част от голямата коалиция на обществени организации и медии, които доведоха до премахването на затвора за обида и клевета в България, най-големият успех на гражданското общество в сферата на свободата на изразяване през 2002 г. Не по-малко важна е и нашата дългогодишна дейност в защита на независимостта и обществения характер на българските медии и сигурността на българските журналисти, чрез публично застъпничество, позиции и становища, отворени писма до български и международни институции, публикуване на материали и интервюта по темата. През последната година БХК, в сътрудничество с Асоциацията на европейските журналисти в България, участва в подготовката и разпространението на доклада на
галерия
