Свобода на изразяване

Свободата на изразяване, наричана понякога свобода на словото, е една от най-важните граждански свободи. Тя гарантира правото на всеки да изразява публично мнението и възгледите си, без намеса, натиск или наказание. Свободата на изразяване включва както свободата на словото, така и на всяка друга форма на комуникация, свободата на мисълта, съзнанието и идеите.

Ограничаването и нарушаването на свободата на изразяване от страна на властта се нарича цензура. Критиката към нечие публично изказване или гледна точка не представлява цензура. Не представлява цензура и отказът на частни субекти да дадат трибуна на възгледи, които не споделят.

Съдът е институцията, която трябва да определи дали дадена форма на изразяване следва да бъде защитена, или не, тъй като свободата на изразяване не е абсолютна. Европейският съд по правата на човека например намира, че реч, призоваваща към омраза, дискриминация и насилие (рез на омразата или враждебна реч), може да бъде цензурирана и не следва да бъде защитавана като право на изразяване. Това е така, защото правото на изразяване на един човек не може да се използва за нарушаването на правата на друг.

Свободата на медиите е от основно значение за развитието на едно демократично общество. Редица български и международни организации, ангажирани със свободата на словото, през последните години алармират за влошаващата се медийна среда и ограничаването на свободата на медиите в България. Така например, сред изтъкваните от „Репортери без граници“ причини са корупцията, съсредоточаването на собствеността на медиите и разпространението на печатни издания в ръцете на малък кръг от хора, както и раздаването на еврофондове на медии при пълно отсъствие на прозрачност.

През последните години Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ) провежда анкети сред журналисти от национални и регионални медии. Мнозинството от анкетираните посочват, че в България медиите са подложени на тежък политически, икономически и административен натиск, както и на натиск от рекламодатели.

Речта на омразата трайно се е настанила в публичното говорене чрез медиите, които често дават безкритична трибуна на расистки, ксенофобски и хомофобски възгледи и антималцинствени активисти. От години съществува тенденция да се допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. Българските власти не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпленията от омраза.

БХК работи за:
  • Постигане на ясна и актуална представа за пълния мащаб на проблемите, свързани със свободата на изразяване в България. Дълбочинно изследване на проблемите, засилване на информираността и чувствителността по темата;

  • Подобряване на медийната среда в България и свободата на медиите. Премахване на политическия и икономически натиск върху журналистите;

  • Разпознаване на опасността, която речта на омразата представлява за българското общество и преследването ѝ. Създаване на обществена нетърпимост към такъв тип изказвания.

БХК бе част от голямата коалиция на обществени организации и медии, които доведоха до премахването на затвора за обида и клевета в България, най-големият успех на гражданското общество в сферата на свободата на изразяване през 2002 г. Не по-малко важна е и нашата дългогодишна дейност в защита на независимостта и обществения характер на българските медии, чрез публично застъпничество, серия от позиции и становища, отворени писма до български и международни институции, публикуване на редица материали и интервюта по темата.