Да си психично болен не е лесно, особено в България. В България хората с психични заболявания са принудени да се лекуват в клиники, тънещи в мизерия. Болницата в Курило годишно приема над 1300 пациенти. Всеки пети е от категорията на "социално слабите самотници". Емил Траев е един от тях. За последните 17 години той е бил около 60 пъти в психиатрична болница. Емил получава 110 лв пенсия. Заради немотията и просията изгубил всичките си приятели. Родителите му са починали. Останал сам. Сега само поезията успокоява "душата му, която боледува". Нуждите на Емил, както се изразява самият той, са сведени до няколко кафета, 1-2 пакета цигари и 1-2 бири. Обича да е навън, сред "нормалните хора", когато болестта му не е обострена. За Емил обаче животът отвъд оградата е по-труден. За него изолацията в психиатричната клиника е продължила твърде дълго. Затова и зад оградата му е по-лесно. Нищо че усещането там е сякаш си на дъното. Продукция на БХК