Арх. Виктория Ангелова-Винарова

Архитект Виктория Ангелова-Винарова е първата жена, спечелила архитектурен конкурс в България.

Виктория Ангелова е родена на 20 ноември 1902 г. във Велико Търново. Нейният баща е търговец, образован в Англия, който кръщава дъщеря си на кралица Виктория. Ангелова учи във Виенския технически университет и Техническия университет в Дрезден. Архитектурата по онова време е била област, недостъпна за жените в България, затова много от първите архитектки като Мария-Луиза Досева и Виктория Ангелова заминават да следват в чужбина. Досева е първата архитектка в България, която получава правото да практикува професията си през 1917 г.

След завършване през 1925 г. Виктория се връща в София и става стажант-архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Спечелва вътрешен конкурс през 1926 г. и сама проектира сградата на министерството. По това време тя е едва 24 години. Така става първата жена, спечелила архитектурен конкурс в България. Освен че е проектант, тя ръководи и строителството на сградата на министерството (завършена през 1932 г.), която днес е сградата на Столичната библиотека на площад „Славейков“. В същата година, 1926 г., Виктория печели и още един конкурс – за Дом на правниците в София, но възложителят смята, че е рисковано надзорът да бъде поверен на жена без професионален опит и задачата е възложена на други архитекти.

През 1933 г. Виктория се омъжва за своя колега арх. Борис Винаров и двамата създават собствено архитектурно бюро в София. По време на бомбардировките през 1944 г. бюрото и домът им на ул. “Сан Стефано” № 27 са разрушени частично, а личният архив на двамата архитекти изгаря. Евакуират се във Велико Търново, където Виктория заболява от бронхопневмония, от която така и не се възстановява напълно. Година по-късно се връщат обратно в София. Виктория умира на 27 декември 1947 г., а Борис – три месеца по-късно.

Арх. Виктория Ангелова е удостоена с орден „За гражданска заслуга“, с който по това време са награждавали цивилни лица за заслуги и примерна служба в полза на обществото. Занимавала се е с множество проекти в страната, повечето от които са ѝ възложени след участие в национални конкурси. Тя работи предимно за изграждане и реконструиране на здравни и учебни сгради, някои от които са:

• Сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (днес Столична библиотека), пл. „Петко Славейков“ 4, София;

• Преустройство и разширение на Националния природонаучен музей, бул. „Цар Освободител“ 1, София;

• Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия „Отец Паисий“), ул. „Искър“ 61, София – реализиран след смъртта ѝ;

• Художествено-занаятчийска изложбена зала при Художествената академия, ул. „Оборище“ 1 и пл. „Св. Александър Невски“ в София, унищоженана от бомбардировките над София през 1944 г.;

• Жилищна кооперация на ул. „Московска“ 37, София;

• Преустройство и разширение на Девическата гимназия (днес Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“), Велико Търново.

Арх. Ангелова-Винарова е една от най-изявените архитекти у нас в началото на XX в.. Независимо че проектира на много места из страната, Арх. Ангелова-Винарова е подчертано софийски архитект. Запазените в столицата нейни постройки се нареждат сред високите постижения на националната архитектура от втората половина на 1920-те и 1930-те год.

Източници: БАУЖ; Генова, Ирина и Стоилова, Любинка, Присъствия/Отсъствия - Художнички и архитектки в модерното изкуство на България; Старо Търново; Wikipedia