Историята на Ралица

Осем килограма. Толкова тежи едно шестмесечно бебе, средно голямо куче, голяма котка

Осем килограма. Толкова тежи 11-годишната Ралица, когато умира през 2005 г. в дома за деца и младежи с умствено изоставане в село Петрово. Тя е едно от 31 деца, починали в институцията в периода от 2001 до 2007 г., за чиято смърт Българският хелзинкски комитет (БХК) единствен търси отговори.

В историята на Ралица няма личност и емоция. За нея, както и за хилядите други деца, живеещи зад стените на различните "услуги", знаем само сухи факти, събрани от лаконични досиета.

Историята на Ралица

Ралица е родена на 23 април 1993 г. в София. Диагностицирана е веднага след раждането с "еквиноварус на дясното стъпало (вродено криво стъпало), вродена луксация (разместване) на дясна тазобедрена става". На шестмесечна възраст ѝ е поставена и диагноза "микроцефалия, детска церебрална парализа – квадрипирамиден синдром, дълбока умствена изостаналост и олигофрения".

Въпреки сериозните заболявания, родителите ѝ се грижат за нея до юни 1996 г., когато момиченцето е на две години. В досиетата не пише нищо за причините да бъде оставена в Дом "Майка и дете" – София. Но ако си припомним контекста, 1996 г. е годината на хиперинфлацията, на масовата безработица, на празните рафтове по магазините Дали семейството наистина не е искало да се натоварва повече с грижите по своето увредено дете или просто тези грижи са станали напълно непосилни в условията на тогавашната тежка социална или икономическа криза, можем само да гадаем.

В досието на Ралица пише, че близките ѝ повече не са я потърсили. След третата си година Ралица е преместена в Дома за деца и младежи с умствено изоставане в с. Петрово и цели осем години след това историята ѝ е празна. През 2004 г. родителите подписват документите за пълно осиновяване. Извършената години по-късно проверка на БХК поставя под въпрос каква информация са имали те за детето си през тези години.

На 15 февруари 2005 г., два дни преди смъртта ѝ, Ралица е със забавени и приглушени сърдечни тонове и личният лекар на дома е извикан да я прегледа. Той не назначава никаква терапия и ден по-късно състоянието ѝ се влошава, като в досието е записано, че е "установено терминално състояние и едва долавяща се сърдечна дейност". Тези констатации обаче не провокират обгрижващия екип да поиска настаняването на момиченцето в болница. По телефона личният лекар ѝ предписва инжекция урбазон (използва се при възпалителни или алергични процеси) и глюкоза. Ралица умира в 03:00 часа през нощта. Полицията и прокуратурата не са сезирани за смъртта и в резултат – аутопсия не е извършена.

Смърт през нощта

Историята на Ралица е показателна, но не е прецедент – тя е една от много. В периода 2008 – 2010 г. в партньорство с прокуратурата БХК извършва проверки в десетки домове и открива стотици случаи на детска смърт, за чиито причини никой не се е поинтересувал.

В дома в с. Петрово, в което е била отглеждана Ралица, екипът на БХК влиза през 2010-та година. Открити са данни за 22 смъртни случая в периода 2001-2005 г. В повечето случаи децата са починали през нощта, но това е установено на сутринта. Причина за смъртта при всички тях е "сърдечно-съдова недостатъчност". При нито един не е извършена аутопсия, а смъртта е установена от личния лекар на децата. Няма данни някое от тях да е било настанявано в болница, въпреки състоянието си.

От изготвения по-късно доклад става ясно, че в разговор личният лекар е обяснил, че "тъй като децата са силно увредени и липсват видими белези от насилие, смъртта им е естествена и не се нуждае от конкретно обяснение". За някои от починалите е установено, че са страдали от недохранване.

В периода преди смъртта си 11-годишната Ралица например е тежала осем килограма. Нито личният лекар, нито персоналът на дома са склонни да приемат, че неглижирането на грижите и здравословното състояние на децата е станало причина те да страдат излишно много и да си отидат от този свят рано, без никой да обърне внимание.

От прокурорските постановления по този случай, разследван по сигнал на БХК пет години по-късно, става ясно още, че както назначената медицинска експертиза, така и разследващите органи не са проявили интерес какво е предизвикало сърдечно-съдовата недостатъчност на 11-годишното момиче; не са намерили за определящ факта, че тя не е била откарана в болница; не са отчели като проблем и теглото ѝ.

Без нито едно дело

Откритието, че децата с увреждания умират в институции в ранна възраст, недохранени и без базисна медицинска грижа, провокира БХК през 2008 г. да потърси съдействието на съдебната система.

В продължение на три години организацията проверява домове, изпраща резултатите до компетентните прокуратури и настоява неотклонно – включително завеждайки дело срещу прокуратурата - да се потърсят причините за 75 установени случая на смърт от 2001 г. до 2008 г. в проверените институции. В резултат са образувани са 240 досъдебни производства. Нито едно от тях обаче не води до съдебно дело. Случаят на Ралица е избран, за да се аргументира жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), но съдът я определя като недопустима.

Тринайсет години след смъртта на Ралица, през 2018 г, домовете за медико-социални грижи все още са последен пристан за много деца - през 2014 г. са починали 55 от 975 настанени; през 2015 г. – 46 от 757; през 2016 г. – 47 от общо 609; през 2017 г. — 39 от 585 настанени (преминали 713) и през 2018 г. – 43 починали от 440 настанени.

Цифрите сами по себе си не могат да дадат отговор дали тези деца биха могли да живеят по-дълго, и което е още по-важно – дали са водили качествен живот, дали са получили грижа и внимание. Ясно е обаче (а такава е и една от препоръките на ООН към страната ни), че ако причините за смъртността в домовете и услугите се документират и анализират, това ще помогне да се намерят решения за по-добър живот на изоставените увредени деца.