Теодора Райкова

Химичка, първата жена преподавател (асистент) в български университет и първата жена – научен работник в България

Теодора Райкова е родена през 1893 г. в София. Неин баща е проф. Пенчо Райков, основател на Катедрата по химия в Софийския университет. Българските жени навлизат късно в науката, в края на Първата световна война. Допускането им в Софийския университет и в няколко научни институции (Народния етнографически и Народния археологически музей) е съпроводено от явна сегрегация. От анкета с асистентки в различни факултети на Софийския университет, направена в края на 30-те години, става ясно, че „у нас все още разпореждането с науката е монопол на мъжа и допускането на жената ...става лично по негово желание“, и преобладава стереотипът, че жената се занимава с наука „от мегаломания или като временно забавление докато се омъжи и има дете“.

През 1918 г., две години след като завършва химия в Софийския университет, Теодора е назначена за асистентка на баща си във Физико-математическия факултет. Така тя става първата преподавателка в български университет.

Още преди назначаването си през 1917 г. в специализирано немско списание Райкова публикува своето изследване върху редуциращото действие на хлороформа върху Фелинговия реактив, което свързва с образуването на въглеокис. Това е едва втората научна статия по химия на възпитаничка на Софийския университет. Първата е от 1906 г. на Евгения Юркевич, с която проф. Пенчо Райков работи върху откриването и определянето на нитротолуол в нитробензол и на толуол в бензол.

Райкова специализира в Германия (1922) и Австрия (1931) и публикува във водещите германски научни издания Zeitschrift für analytische Chemie и Deutsche Chemische Geselschaft (1929-1931), участва в учредяването на Софийското химическо дружество, избирана е в ръководството на Съюза на химиците и е делегатка на техни конгреси. Дългогодишна редакторка на списание „Химия и индустрия“.

През 1918 г. Теодора Райкова предлага оригинален метод за откриване на стронций в присъствието на барий чрез гипсов разтвор, а през 1928 г. – първата цветна реакция за разпознаване на американски от руски и румънски петрол.

Въпреки че преподаватели като Асен Златаров подкрепят научната кариера на жените в Софийския университет, на съвсем противоположна позиция стои мнозинството от академичния състав. През октомври 1924 г. Академичният съвет изменя Асистентския правилник, така че да позволява назначаването на жени в Софийски университет само ако за поста няма кандидати мъже. Тази политика се запазва поне 10 г. и се прилага при наемането или подновяването на договорите на работещите във факултета пет жени, включително Райкова.

През 1926 г. Райкова издава първото „Кратко ръководство по препаративна органична химия“. Самостоятелните изследвания на Теодора я представят и като първата жена – научен работник в България. 

Успешната кариера на Теодора се оказва недостатъчна и многократно се правят опити договорът ѝ да бъде прекратен под предлог, че е дъщеря на титуляра. Дори отличните отзиви на германски професори за научната ѝ дейност, която според тях „далече надхвърля границите на изискванията от един асистент“, както и възхищението им към „забележителните научни трудове“ на Теодора (според проф. Буш от Ерланген те биха „правили чест и на всякой професор по химия“), не ѝ помагат да запази асистентската позиция. Така през 1932 г. се стига до прекратяването на договорите на Теодора и други асистентки.

Лишаването ѝ от възможността да преподава не я спира да се занимава с наука. Теодора създава своя лаборатория за парфюмерия и козметика, където съвместява експериментаторска работа с упражняване на професията. Лабораторията е национализирана през 1944 г.

След Деветосептемврийския преврат Теодора се надява, че ще успее да си върне позицията в Софийския университет, тъй като е отстранено ръководството, което прекратява договора ѝ. Това обаче не се случва. Кандидатурата ѝ за академик в БАН не е успешна. Претърпява неуспех и на конкурса за старши научен сътрудник в Института по химия на БАН през 1952 г.

До края на живота си Теодора Райкова се занимава с любимата си наука извън официалните институции. Изследванията ѝ в областта на стереохимията на оксимите предизвикват интерес в специализирания чуждестранен печат, като тя е единственото българско име, цитирано в обзорното съчинение на Пол Валден (Paul Walden) за органичната химия. През 1955 г. името ѝ за пореден път е вписано в регистрите за рационализации към тогавашния Институт за рационализации, занимаващ се със създаване на унифицирани стандарти в индустрията (днешното Патентно ведомство) – този път с нов метод за унищожаване на какавиди.

Източници: Назърска, Ж. Достъпът на жените до българската университетска наука, 1918-1944. //  Исторически преглед, 2005, № 5-6, с. 116 – 147; Назърска, Ж. Нежелани, неудобни, неприспособими: пионерките в българската наука, 20-50-те год. на XX в. // Кирова, М., К. Славова, съст.  Род и ред в българската култура. – София, 2005, с. 10-26; Филипова, Л. Теодора Райкова – първата жена асистент в България. // Homo Science, 2006, изв. бр., с. 12-13., Pomagalo.com, Филипова, Л. Първата студентка по химия Евгения Юркевич-Боева