Права на раждащата жена

• Всяка жена им право да не бъде наранявана или унижавана.
• Всяка жена има право на информация, информирано съгласие и отказ, и уважение към нейния избор и предпочитания, включително да бъде придружавана по време на цялата грижа.
• Всяка жена има право да ражда в уединение и необезпокоявана от нежелани погледи.
• Всяка жена има право да бъде третирана с достойнство и уважение.
• Всяка жена има право на равенство, да получава еднакво качествена грижа, без да бъде дискриминирана.
• Всяка жена има право на здравеопазване и на най-високото възможно ниво здраве.
• Всяка жена има право на свобода, автономност, самостоятелни решения, и да не бъде насилвана.

Правата на жената по време на бременността ѝ и при раждането на детето са уредени в Конституцията на Република България (КРБ), Закона за здравето и подзаконовите актове към него. Такива права са закрепени на общо основание и в редица международноправни актове за правата на човека, по които България е страна и се е обвързала да спазва. Тези международноправни норми следва да се прилагат с предимство пред вътрешното ни законодателство, ако то им противоречи.

Според документите бременната и раждаща жена е най-закриляният и обгрижван ползвател на здравната система. На практика обаче, системата и рутината често поставят жените, даващи живот, в тежко уязвимо положение поради усложненото реализиране на пациентските им права и съществуващата полова дискриминация спрямо жените. През 2011 г. по инициатива на международната организация White Ribbon Alliance е разписана Харта за универсалните права на бременната и раждащата жена. Този документ не е правно задължителен сам по себе си, но се основава на международни източници на право, които държавите-страни по тях са се задължили да спазват, в т.ч. и България: Международен пакт за граждански и политически права, Харта на основните права на Европейския съюз, Конвенция за правата на човека и биомедицината, Международен пакт за
социални, икономически и културни права.

Безплатна акушерска помощ

Съгласно Конституцията, жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която ѝ осигурява безплатна акушерска помощ. Това право следва да се гарантира на абсолютно всяка жена без оглед нейното социалното положение, етнически произход, гражданство или здравноoсигурителен статус. Конституционният съд дава тълкуване какво е ”акушерска помощ“, посочвайки, че това е помощ, на която всяка жена има право по време на бременността, раждането и следродовия период, и която обхваща не само медицинските грижи – пряко свързани с бременността, а всички здравословни проблеми, които възникват при жената в този период, включително и такива, които нямат връзка с него. Правото на безплатна акушерска помощ е заложено да се реализира чрез бюджета на НЗОК за здравноосигурените жени и републиканския бюджет – за тези, които не са осигурени. Бременната жена в България може да избере да проследява бременността си при специалист акушер-гинеколог или при личния си лекар в случай на нискорискова бременност. Озадачаващ е фактът обаче, че ако жената има желание да консултира бременността си с акушерка, тя не може да се възползва от правото на безплатна (тоест заплатена чрез НЗОК или държавния бюджет) помощ, въпреки че акушерката е специално обучено медицинско лице да извършва здравни грижи в областта на акушерската дейност, а проследяването на нормална бременност е дейност, която акушерката има знанията, уменията и правото да извършва самостоятелно.

Противни на закрепеното в Конституцията право на безплатна акушерска помощ са и такси, прикрепени доста често и понякога само по усмотрение на медицинските заведения към услугите, които жените следва да получат безплатно. От лабораторната такса за вземането на биологичен материал за изследвания до такса придружител за раждане и избор на екип, следенето на бременност и раждането могат да се превърнат в скъпо платена дейност.

Уважение и добро отношение

Мащабно проучване от 2015 г. констатира, че неуважението към раждащата жена и насилието над нея са основните пречки пред намаляването на майчината смъртност в световен мащаб. Изискването родилката, като всеки един човек, да получава уважение и добро отношение е залегнало в редица международни документи, защитаващи правата на човека в цялост, както и в българското законодателство. От гледната точка на правото, ако на жената не ѝ бъде даден избор и това доведе до болка, дискомфорт, нарушаване на нейното достойнство, е налице нечовешко и/или унизително отношение. Примери за това са не само случаите на обиди или физическо посегателство, но и рутинни дейности, които непреднамерено са в състояние да уязвят достойнството на жената – прегледи на отворена врата или пред хора, които жената не желае да присъстват или до прозорци без пердета; разделяне на жената от партньора ѝ в момента, в който е най-уязвима; натрапването на поза за раждане; необосновано лишаване от прием на вода и течности в продължение на часове; непредоставяне на информация за новороденото и т.н.

Оптимална жизнена среда за бременната/родилката и новороденото

Според СЗО жените трябва да раждат в среда, възможно най-близка до дома и културата им, в която се чувстват в безопасност. Причината за това е научно доказаният факт, че когато родилката е спокойна, раждането преминава по-леко и с по-малък риск от усложнения. Правото на оптимална жизнена среда – макар и защитено от закона – не се разпознава ясно нито от раждащите жени, нито от работещите в сферата, нито от лечебните заведения като институции, задължени да осигурят спазването му. То обаче е императивно – болницата е длъжна да осигури оптимална жизнена среда на майката и бебето. Компонентите на това понятие са добра медицинска грижа и осигуряване на най-благоприятни условия за емоционалния комфорт на раждащата. В тази графа попадат серия често недостъпни за българките възможности, като например правото на раждащата да бъде придружена от бащата на бебето или от друг близък човек, без за това да се изисква допълнително заплащане. В рамките на оптималната жизнена среда е и правото новороденото да не бъде отделяно от майка си. Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, то не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато такова разделяне е необходимо за неговите висши интереси.

Информирано съгласие

Информираното съгласие е процесът на предоставяне на медицинска информация на пациентката за нейното състояние и възможни манипулации и вземане на решение/я от нейна страна за тяхното приемане или отказване. Този процес не се свежда само до бланката, която родилката получава за подпис при постъпване за раждане. То е диалог между пациента и медицинските лица, който в случая с раждането би следвало да започне и продължи през цялата бременност и да тече по време на самото раждане.

За част от манипулациите информацията, съответно решението на пациентката, се дава устно, за друга част (хирургични интервенции и такива, които могат да застрашат живота и здравето или да доведат до временна загуба на съзнание) – писмено. С оглед на последното, информацията за самото раждане следва да е записана и в документ-декларация за информирано съгласие, който се подписва от раждащата жена и обективира нейното съгласие, съответно отказ от определени манипулации. За да вземе тя решение, е необходимо лице от медицинския персонал да ѝ поднесе тази информация всеобхватно и своевременно.Обичайната практика у нас документът за информирано съгласие да се дава на жената едва при постъпването ѝ в болница, с вече започнало раждане, следва да бъде изоставена, защото нарушава изискването на закона информацията да се предоставя своевременно. Бременната жена и медицинското лице следва да коментират предварително и в детайл как раждането би могло да протече, а декларацията за информирано съгласие следва да е достъпна предварително.

Информацията трябва да е в подходящ обем и форма, даваща възможност за свобода на избора. Информацията трябва да дава представа за хода на раждането, като съдържа описание на всички възможни манипулации, техните алтернативи, възможните рискове и очакваните резултати. Дейности, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациентката или до временна промяна в съзнанието ѝ, могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациентката без писмено информирано съгласие, само когато от една страна – непосредствено е застрашен животът ѝ, а от друга – физическото или психичното ѝ състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие. Това означава, че за всяка дейност е необходимо да се измине процесът на информирано съгласяване. В редки хипотези, при които физическото или психично състояние на пациентката не ѝ дават възможност да разбира, мисли и решава и едновременно с това непосредствено е застрашен животът ѝ, интервенция може да се извърши без нейното изрично съгласие. При изрично несъгласие обаче – единствено ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Право на всеки пациент, така и на родилката, е да откаже предложена медицинска интервенция или процедура, дори и вече започнала такава. Отказът от лечение се удостоверява в медицинската документация с подписа на пациентката – бременната/раждащата жена, например жената може да заяви своя отказ в документа – декларация за информирано съгласие. Това не преклудира възможността за промяна на нейното решение в хода на раждането.

Качествена медицинска грижа, основана на доказателства

Законът за здравето съдържа списък с права на пациента, в това число на раждащата жена, които могат да се обединят под това заглавие. Всеки пациент има право на:

• достъпна и качествена здравна помощ;
• повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
• сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
• достъп до модерни методи на лечение;
• предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно.

Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, жената има право на информация за ползите от кърменето. Освен това като пациент при хоспитализация всеки има право да приема или да отказва посетители. В това число може да попаднат членовете на семейството, а и консултант по кърмене.

Достъп до медицинска информация

Законът дава възможност на пациентката да получи не само двете епикризи – една за нея и една за детето – които ѝ дават при изписване, но и да изиска цялата документация от престоя си в болницата. Начин, по който това би могло да стане, е с молба от родилката до директора на болницата, но в закона няма изрично разписана процедура за това. Отказът или непроизнасянето (мълчалив отказ) по молбата може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Статията е подготвена от адв. Даниела Фъртунова в рамките на проекта "Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване".