Историята на Елена

Какво можеш да направиш, за да се защитиш от агресивния си съпруг, който отказва да ти даде развод и заплашва живота ти? Може би да звъниш на телефона за спешни случаи 112 всеки път, когато те причаква? Да подаваш жалби в полицията и прокуратурата, когато те тормози и ти посяга? Да сигнализираш, че притежава незаконно оръжие? Да поискаш да бъде издадена ограничителна заповед срещу него и да разчиташ, че властите ще те закрилят, ако я нарушава? 

Или просто да чакаш в ужас 

предизвестената смърт, 

защото нищо от изброените не може да те спаси в държава, която упорито и  хладнокръвно бездейства срещу домашното насилие и срещу физическия и психически тормоз между партньори, като част от този сериозен проблем. 

Държавата е България, а това е историята на 42-годишната Елена Василева, която на 18 август 2017 г. беше разстреляна от съпруга и бащата на двете ѝ деца посред бял ден на публично място – в кафене в столичния квартал „Лагера“. 

В двете години, в които са били разделени преди убийството, Елена е подала общо четири жалби срещу бившия си партньор, звъняла е многократно на 112 и е търсила закрила и съдействие от държавата по всички пътища, които предвижда законът в подобна ситуация. Резултатът от закрилата, която (не) ѝ осигурява държавата, видимо е трагичен. 

Извършителят, 65-годишният Венцеслав Василев, впоследствие е осъден от първа инстанция на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода за убийството на съпругата си и за държането на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително. Съдът обаче не взима под внимание нито подбудите, довели до извършване на убийството, нито издадената заповед за защита на Елена Василева от съпруга ѝ, нито цялото му агресивно поведение към нея в продължение на месеци преди убийството. По този начин съдът не признава, че това крайно посегателство срещу живота на Елена, е можело да се очаква и още повече – че е можело да бъде предотвратено. 

Историята

Заплахите за убийство срещу Елена датират още от ноември 2016 г., когато Василев ѝ казва: „Няма да ти дам развод, ще те застрелям!“. На няколко пъти след това колата ѝ е умишлено повреждана – ауспухът е напълнен с полиуретанова пяна, а гумите нарязани. Проверката на полицията във връзка с това не дава резултат.

След поредния отказ от помирение и изявено желание за развод от страна на Елена на 13 февруари 2017 г. Василев започва да я обижда и заплашва със саморазправа, прави опит да я блъсне с колата си, след което я гони тичешком, но тя успява да избяга. Няколко дни по-късно Софийски районен съд издава заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие, тъй като е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето ѝ, задължава Василев да се въздържа от извършване на домашно насилие, и му забранява да я доближава на по-малко от 100 метра. Тази заповед е потвърдена през юни. Не са образувани досъдебни производства по повод на сигналите на Елена.

Ден преди убийството на 17 август 2017 г., в 18.56 ч. Елена подава оплакване в 06 РУП за това, че Венцеслав е нарушил издадената заповед за защита. Тя пояснява, че съпругът ѝ я е преследвал с колата си по целия път от работата до дома ѝ. Елена се обажда на своя приятелка, с която се срещат и тръгват заедно към полицията, за да подадат оплакване. Василев продължава да ги следва с колата си през цялото време. По пътя Елена се обажда на телефон 112 и изрично моли да се вземат превантивни мерки, за да не ѝ бъде причинено „нещо непоправимо“. Диспечерът на спешния номер ѝ отговорил, че не може да съдейства и те двете трябва сами да задържат преследвача. 

Малко по-късно успяват да му избягат и пристигат в 06 РУП в София, където полицейският служител бил видимо раздразнен от пристигането им в управлението. Оставил ги в стая да пишат жалбите си и казал да почакат 15 минути, а междувременно се преоблякъл в цивилни дрехи и по всяка вероятност си е тръгнал, тъй като не го видели повече. След известно време двете намират случаен униформен полицай в управлението, взимат входящи номера на жалбите си и са инструктирани да се обадят на следващия ден, за да разберат на кого са разпределени жалбите. Още на следващата сутрин двете подават молби с почти идентично съдържание относно случилото се предната вечер и до Софийска районна прокуратура. Елена пише, че се страхува „за сигурността и живота си” и че “Венцеслав Василев притежава лично бойно оръжие“.

Убийството е извършено само няколко часа по-късно в присъствието на множество очевидци. 

Отговорността на държавата

Държавата не е изпълнила задълженията си да предостави ефективна индивидуална защита на Елена, макар че е била длъжна, предвид многобройните сведения, че срещу здравето и живота ѝ има реална заплаха от страна на съпруга ѝ.

Българската държава е длъжна да защитава жените, жертви на домашно насилие и неуспехът да стори това, независимо дали е неволен, нарушава правото на жените на еднаква защита, наравно с мъжете. Въпреки че Елена Василева получава заповед за незабавна защита, властите не са положили достатъчно усилия да разследват и да предприемат нужните мерки, за да предоставят на Елена реална протекция отвъд съдебното решение. Те не са разследвали твърденията за отправените заплахи за живота ѝ и не са разследвали твърденията ѝ, че Венцеслав притежава огнестрелно оръжие, което впоследствие се оказва, че е държано незаконно. Властите не реагират на телефонното обаждане на номер 112 вечерта преди убийството, нито реагират навременно на подадените жалби същата тази вечер. Бездействието им не се дължи единствено на пропуск или забавяне да предприемат навременни мерки, а са израз на неразбирането на сериозността на проблема домашно насилие.

Изследване на съдебната практика, извършено от БХК за периода 2012-2014 г. показва, че „91% от убийствата на жени са извършени от мъже, 7% – при съучастие между мъже и жени, и 2% – от жени. В 35% от случаите убийствата и опитите за убийство са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на пострадалата, в 25% – от неин брат, син, внук или друг близък роднина, а в 31% – от друг познат мъж. Само 9% от убийствата на жени са извършени от непознат. В 19% от присъдите изрично се споменава, че жертвата е била подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя“.

Държавата не събира данни за случаите на домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени и те не са част официалната статистика. България все още не е изпълнила препоръките на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жени (CEDAW) от 27 юли 2012 г. – инкриминиране на домашното насилие и предвиждане на възможност то да бъде преследвано от държавното обвинение като престъпление от общ характер, както и определяне на крайна дата за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Мерките, предприемани на държавно ниво, остават само „на хартия“ и само формално се гласуват, включително за вече изминали периоди. Така Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017-2018 г. е приета от Министерския съвет едва на 17 януари 2018 г., но част от първоначално предвидените в нея превантивни мерки бяха премахнати по настояване на вицепремиера Красимир Каракачанов. Програмите, плановете и докладите, приемани от българските власти, рядко съдържат конкретни и ефективни мерки.

Какво предприе БХК

Българският хелзинкски комитет (БХК) представлява близките на Елена Василева по дело срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). 

По делото БХК твърди, че държавата носи отговорност за бездействието си, въпреки че е била длъжна да предотврати смъртта на Елена, както и че близките ѝ не са имали на разположение ефективни правни средства да се защитят срещу това бездействие. То е резултат, от една страна, на пропуск да се предприемат предписаните в българския закон действия, но също така и на невъзможност да се извършат определени действия заради празноти в законодателството на страната.

„Елена е мъртва и тази жалба няма да я върне на близките ѝ“, заяви адв. Адела Качаунова от Правната програма на БХК при началото на делото. „Целта ни е да накараме органите да започнат да изпълняват правомощията си по закон по ефективен начин, защото подобни престъпления могат и трябва да бъдат предотвратявани. Бездействието на властите е довело да извършването на убийството, но отговорните лица не са били наказани, а това е важно, защото само така може да се гарантира, че при следващ подобен случай компетентните органи ще действат своевременно. Същевременно е крайно необходимо законодателството да бъде изменено, за да отговори на епидемията от убийства на жени в резултат от домашно насилие“, каза още адв. Качаунова.

Смъртта на Елена е пряк резултат от проблемите в законодателството за закрила на жертви на домашно насилие, от бездействието на властите в подобни казуси и от липсата на обществена отговорност срещу насилието над жени и престъпления от омраза на полова основа. 

В очакване на решение на ЕСПЧ по молбата на близките на Елена Василева, борбата на БХК за ефективна защита на жертвите на домашно насилие продължава. Част от усилията в тази посока е и 

платформата Ubita.org, 

в която екипът на мониторинговата програма на БХК събра, систематизира и картографира информация за общо 141 осъдителни присъди по дела за убийства на жени от мъже, постановени в периода 2012-2017 г. на територията на цялата страна.  За целта в рамките на три години БХК отправи повече от 110 заявления за достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация до 28-те окръжни съдилища в страната. 

Проектът беше необходим и съществен за борбата с домашното насилие, защото и до този момент официалната статистика в България не съдържа данни конкретно за случаите на домашно насилие, нито за други форми на насилие срещу жени. Убийствата, като най-тежката форма на посегателство срещу личността, също не се документират и анализират през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики. Същевременно липсата на данни и анализи спомага единствено за прикриване на мащабите на проблема и на факторите, които допринасят за неговата устойчивост. Авторите на проекта споделят разбирането, че е невъзможно да се борим срещу “невидими” проблеми и за да изкореним насилието, трябва първо да го направим видимо.

През 2019 г. проектът „Картографиране на убийствата на жени в България“ и сайта Ubita.org получиха наградата „Златен ключ“ на Програма „Достъп до информация“ в категорията за неправителствена организация, която най-активно е използвала Закона за достъп до обществена информация. В сайта и до момента се извършва медиен мониторинг и се публикува актуална информация за убийства на жени като проява на престъпления, основани на пола. 

Известните случаи на убийства на жени през миналата година са 25. Повечето от тях, вярно на тенденцията, са убити от своите бивши или настоящи партньори.