1. България няма никакви задължения към бежанците.

Напротив, принципите на убежището са уредени в основния български закон – Конституцията. Чл. 27, ал. 2 и 3 от Конституцията гласи: „Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“. Още в първия български основен закон, Търновската конституция от 1879 г., е записано: „Всекой робъ от какъвто полъ, вера и народностъ да бъде, свободенъ става, щом стъпи на българска територия.“

Освен това, през 1992 г. България ратифицира и Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. заедно с Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 1967 г. Двата документа са отглас от събитията от Втората световна война, в която милиони хора бягат от страните си на произход заради преследванията на фашистки режими в Европа и затова тези документи въвеждат правото на бежанците да получат защита в държави, различни от страните им на произход. След прехода към демокрация през 1992 г. България се присъедини и към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Тази конвенция задължава подписалите я държави да гарантират правото на живот, свобода и защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне или наказание спрямо всички хора, намиращи се на тяхна територия.

Страните, ратифицирали тези международни конвенции, поемат задължението да предоставят убежище и закрила на хора, нуждаещи се от нея - като част от цената да принадлежат към международната общност от  държави с развита демокрация и гражданско общество.

Българското бежанско законодателство се развива от 1994 г. насам. Най-новият Закон за убежището и бежанците (2002 г.) урежда предоставянето на индивидуална международна закрила под формата на бежански или хуманитарен статут. Статутът на бежанец се признава на хора, избягали от страните си на произход поради преследване и нарушаване на основните им човешки права по причина на тяхната раса, религия, националност, принадлежност към обособена социална група или политическо мнение. Хуманитарният статут се предоставя  на хора, напуснали държавата си на произход поради преследване или насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. На практика, това е ситуацията на продължаващата вече три години война в Сирия.

2. Пристигащите от Сирия през Турция не са бежанци.

Това, че един човек пристига в България през територията на друга държава изобщо не означава, че този човек не е бежанец. Хората, бягащи от войната в Сирия и влизащи на територията на България от Турция, са бежанци, независимо че не пристигат направо от територията на държавата, където са били застрашени животът или свободата им. Това е така, защото Женевската конвенция за статута на бежанците поставя подобно условие относно правото на бежанеца да не бъде наказан за незаконно влизане.

3. Турция не застрашава живота на хора, бягащи от конфликта в Сирия.

Турция е ратифицирала Женевската конвенция с т.нар. „географска клауза“, според която приема и дава убежище и закрила единствено на хора, чиято държава на произход  се намира на територията на Европа.  В юридически смисъл, бежанците, които са минали през Турция (и през границата с нея влизат на територията на Бългаиря), се считат за бежанци, пристигащи направо от държавата, където са били застрашени животът или свободата им.

Освен това, в Турция вече има над 1 милион мъже, жени и деца, бягащи от конфликта в Сирия. Поради огромният брой бежанци в тази държава повече от половината все още не са регистрирани към Върховния комисариат за бежанци на ООН (ВКБООН). ВКБООН е международната организация, която разглежда молбите за закрила в държавите, в които няма установена агенция, която да извършва тези процедури, каквато е и Турция. Лагерите в Турция са пренаселени и бежанците са принудени да живеят където намерят, като същевременно нямат никакъв достъп до пазара на труда или до системата за социално подпомагане.

Но най-вече, турската държава не предоставя никаква закрила или сигурност, че бежанците няма да бъдат върнати обратно в Сирия, където животът им е сериозно застрашен.

4. Щом не влизат през ГКПП и нямат документи, значи са нелегални имигранти.

Бягащите от преследване или от въоръжен конфликт не са имигранти – имигрантите напускат страната си единствено по икономически причини и могат свободно да се върнат в нея, когато пожелаят, без риск за живота си или тяхната сигурност. За бежанците връщането би означавало преследване, задържане, изтезания и дори смърт.

Има много причини бягащите от война да нямат документи за самоличност. Най-често бежанците са принудени да изберат нелегални пътища, тъй като не могат да получат необходимите документи от правителството, което ги преследва и от което бягат. Често бежанците нарочно не носят документ, за да не бъдат разпознати, ако ги заловят и да не бъдат върнати обратно в страната, от която бягат. Нещо повече – достигането на български КПП е обусловено от преминаване през турските гранични пунктове. В повечето случаи за лица, които не са граждани на Европейския съюз, това е възможно само с виза. Не съществуват визи, които да се издават на лица с цел последните да търсят убежище, тъй като това не би следвало да е необходимо, съгласно международното право.

Освен това, от момента, в който заявят пред българските власти че търсят убежище и закрила, по силата на закона – чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците – те придобиват правото да останат на територията на България докато се разглежда и решава тяхната молба. И тъй като бежанците придобиват право на краткосрочно пребиваване, това означава че те пребивават напълно легално. Ако получат отказ, който е потвърден от съда, България има правото да депортира обратно в страните им онези хора, за които е установено по законов ред, че не са бежанци.

Всичко изброено, разбира се, не е известно на много от тези хора, както не е известно на много български граждани. Оказва се, че легални пътища за търсещи убежище от Близкия изток към Европейския съюз на практика няма. Единственият шанс, който тези хора виждат пред себе си, е влизането в страната не на определените за това места (КПП).

Съгласно чл. 279, ал. 5 от Наказателния кодекс, „[н]е се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията“.

5. Търсещите закрила всъщност са престъпници/терористи/радикални ислямисти.

Дори и бежанците да са мюсюлмани това не ги прави терористи или ислямисти по презумпция. Много от бежанците от държави с ислямска религия всъщност бягат от преследване заради отказа си да се подчинят на крайните религиозни догми в страната им на произход.

Освен това, престъпления вършат хора от всички религии и националности - мюсюлмани и християни, българи и чужденци. Бежанците са хора като всички останали - измежду тях също може да има такива, които престъпват законите и обществените правила. В тези случаи българската държава има правото да предприеме срещу тях действия по разследване и наказване без никакви ограничения.

Между бежанците може да има и такива, които имат съдебно минало или представляват опасност по друга причина. Това не отменя задължението на България да им предостави достъп до бежанска процедура. По време на процедурата Държавната агенция за бежанците (ДАБ) проучва и изяснява всички факти и обстоятелства. Ако кандидатстващ за закрила и статут е криминално проявен, задължение на aгенцията е да прецени това при вземането на решение по предоставяне или отказ на закрила, както и да се увери, че данните за криминално минало не са изфабрикувани от режима, от чието преследване бежанецът търси закрила.

6. България е „залята“ от бежанска „вълна“.

Според данни на Държавна агенция за бежанците от 1993 г. до април 2014 г. закрила в България са потърсили 30 762-ма души. Бежански или хуманитарен статут е предоставен на 12 416 от тях. Това е 0,0016 % от населението на България – по-малко от населението на Балчик.

Действително между 1993 г. и 2012 г. средно 1063 души са търсили закрила в България, а през 2013 г. са били 7144, мнозинството от които – сирийци. Въпреки това, нито може да се говори за „вълна“, нито да се приеме, че това увеличение е било изненадващо – войната в Сирия започна още през март 2011 г. Част от задълженията на Държавна агенция за бежанците е да предвижда и да се подготвя за такова увеличение с оглед на развиващите се конфликти в съседни или близки до България държави.

Всъщност потърсилите закрила общо в Европейския съюз, Швейцария и Норвегия сирийци са 94 000 – едва 3 % от общия брой хора, бягащи от войната. Всички останали се намират в държави извън Европа - в Африка или Близкия Изток. Тези държави са далеч по-бедни от коя да е европейска държава и въпреки това посрещат без уговорки своето задължение да окажат помощ и закрила на хора, бягащи от ужасите и терора на войната.

7. България не може да се справи финансово с бежанската криза.

Към 2013 г. Държавната агенция за бежанците разполага с бюджет в размер на 3.2 млн. лв. годишно. През 2013 г. са отпуснати 565 000 лв. само за откриване на центровете във Военна рампа и във Враждебна и още 1.35 млн. лв.  за наемането на нови 50 служители в ДАБ.

Допълнително, държавата получава средства от Европейски бежански фонд, Европейски интеграционен фонд и Европейски фонд за доброволно връщане. Като всяка страна от ЕС България има достъп и до фонд „Убежище, миграция, интеграция“, който за периода 2014-2020 г. е с общ бюджет 3.1 милиарда евро.

През ноември 2013 г. Европейската комисия отпусна на България 5 656 000 евро за повишаване на капацитета за настаняване на бежанци у нас, за тяхната прехрана, медицинска и психологическа помощ. Европейски лидери изразиха опасения, че финансите не се използват ефективно от държавата и че това би попречило да бъдат отпуснати повече средства на България.

През април 2014 г. Европейски бежански фонд отпусна още 10 927 054 лв. за увеличаване на капацитета на ДАБ за настаняване на хора, търсещи закрила. За същия период – 04-12.2014 г., европейският Фонд „Външни граници“  по действие „Спешни мерки“ отпусна 31 163 882 лв. за граничен контрол.

8. Имаме достатъчно проблеми в България – първо трябва да се погрижим за социално слабите българи.

Разрешаването на социалните проблеми в България не зависи от това дали в страната има или няма бежанци. Проблемите на бедните българи не бяха решавани от правителството и преди т.нар. „бежанска вълна“ от есента на 2013 г.  Социалната политика не е въпрос единствено на средства - тя е въпрос на желание и воля на управляващите да се погрижат за хората, които са ги избрали. Роля имат и други фактори като корупция, бюрокрация и властнически произвол. Дори с много финансови ресурси, ситуацията на непривилегированите българи не би се променила без да се разрешат тези проблеми, а те изобщо не зависят от броя на бежанците.

Най-вече, на бежанците не бива да се гледа като на бреме – повечето от тях са били учещи и трудещи се хора преди да бъдат принудени да напуснат страната си. При подходяща интеграционна политика те могат да допринесат към икономиката и развитието на България.

9. Бежанците получават много високи социални помощи.

Докато са в процедура бежанците получават 65 лв. месечно. След като получат статут тази помощ се прекратява. На получилите статут се полагат социални помощи само след кандидатстване по реда на Закона за социално подпомагане и в размера, който получават и българските граждани

10. Трябва ни ограда на границата, за да ни предпази от нелегалните мигранти.

Всяка държава има право да охранява границите си. Същевременно, подписвайки Женевската конвенция България поема задължението да гарантира, че всеки човек, бягащ от война или преследване и достигнал до границите ѝ, ще има достъп до територията и до справедлива процедура за получаване на закрила. Това означава, че дори да издигне стена на границата си, държавата трябва да направи така, че бежанците да могат да влязат, за да бъде разгледана молбата им за закрила.

Изграждането на стена с цел изтласкване и недопускане именно на хора, бягащи от преследване или гражданска война, е против международното право, против поетите от България международни ангажименти, както и против всякаква хуманност.