Независимост на съдебната власт в България през 2020 г.

Автор: адв. Адела Качаунова

Основните събития, които се открояват в областта през 2020 година, са свързани с действия и изявления на главния прокурор на страната, често излизащи извън обхвата на съдебната власт и които подчертават неговата безконтролност и безотчетност. Тези действия идват на фона на продължаващите опити на управляващите да заобиколят изискванията за въвеждане на механизъм за контрол и отчетност на главния прокурор чрез законодателни изменения, които не могат да постигнат тази цел. Действията на главния прокурор по отношение на президента стоят в основата на гражданските протести, които избухнаха през лятото на 2020 г., които поставиха като централно искане неговата оставка. Годината се характеризира и с опитите на властите да запазят и дори засилят самоуправлението на прокуратурата, които срещнаха силно неодобрение на европейските институции и предизвикаха безпрецедентни действия от тяхна страна. Ролята на главния прокурор през годината може да бъде разглеждана като политическа, често в защита на управляващата коалиция и насочена срещу критиците на властта.

Главен прокурор – президент

В началото на 2020 година президентът Румен Радев продължи с консултациите, които инициира в края на 2019 година за промени в Конституцията, свързани основно със статута на главния прокурор, възможността граждани да се обръщат до Конституционния съд (КС) и основните права на гражданите[1]. На 27 януари 2020 г. г-н Гешев ангажира  КС с абстрактно, без конкретен казус, тълкуване на конституционните норми, уреждащи президентския имунитет, макар тези норми да не са спорни. [2] В искането на главния прокурор се съдържа недопустима и зле прикрита заплаха към действащия държавен глава. В публичните си изявления след внасяне на питането в КС, главният прокурор обясни това свое действие с евентуални данни, че президентът бил участвал в извършване на престъпление и образувано досъдебно производство, което се водело срещу него. Само ден по-късно прокуратурата сама оповести звукозаписи, получени при използването на специални разузнавателни средства, на разговор между две лица, като за едното се твърди, че е „неустановен с категоричност мъж, който вероятно е президентът“.[3] На 29 януари 2020 г. с официално изявление прокуратурата „преустанови всякакви контакти с президентството, освен официалната писмена кореспонденция“.[4] Малко по-късно и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), ръководена от бившия главен прокурор Стори Цацаров, също оповести документи по проверката, като целеше да докаже, че е имало опит за укриване на информация.[5]

Неправителствената организация „Български адвокати за правата на човека“ изрази писмено становище за нуждата от ограничаване властта на главния прокурор, което изпрати до президента след проведените консултации.[6] Главният прокурор окачестви това действие като наглост[7], с което за пореден път очерни адвокатурата и гражданските организации, работещи в защита правата на човека.

Отношенията между главния прокурор и президента продължиха да се изострят през годината, като ескалираха до безпрецедентната акция на прокуратурата в президентството. На 9 юли 2020 г. представители на специализираната прокуратура, СДВР и бюрото за защита на свидетели влязоха в сградата на президентската институция, а по-късно стана ясно, че акцията е извършена с разрешение на съдии от Софийски военен съд и Специализирания наказателен съд.[8] Задържан по реда на ЗМВР беше президентският съветник по сигурността и отбраната Илия Милушев, чието задържане Софийски районен съд призна за незаконно, като са нарушени законовите изисквания за формата и съдържанието на заповедта за задържане - в нея липсва посочване на конкретни фактически данни Милушев да е извършил престъпление или да е бил съпричастен към извършването на такова.[9] Президентският секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов също беше задържан в следствие на проведената акция на 9 юли 2020 г., а по-късно и обвинен за търговия с влияние, заедно с бизнесмена Пламен Бобоков.[10]

Действия на главния прокурор, уронващи престижа на съдебната власт

През месец април в свое интервю по националната телевизия[11] главният прокурор нарече системата за случайно разпределение на дела в съдилищата „коронавирус в съдебната система […] все едно през последните 5 години не сме имали правосъдие“, обясни, че всеки с електронен подпис може да влияе на системата като „прави абсолютно всичко“ и директно обвини председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, че се противопоставил да бъде извършен одит на системата, макар това да не се доказва от протоколите от обсъжданията в пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС)[12]. Самият доклад на фирмата, извършила одит, остана скрит, след като ВСС го засекрети, а именно Панов настояваше да бъде публичен. По-късно, с оглед предизвикания обществен интерес, беше оповестено резюме на този доклад, от което стана ясно, че не са установени пробиви в системата. С неверните си твърдения Гешев накърни независимостта на съдебната власт и неминуемо нанесе вреди върху нейния имидж. Тези изяви на главния прокурор уронват престижа и на двете институции – прокуратурата и съда.

Посочените събития, в съвкупност с други[13], предизвикаха силно обществено недоволство и още на 9 юли 2020 г. започнаха масови граждански протести, които поставиха искания за оставка на главния прокурор, оставка на правителството, съдебна реформа и предсрочни избори.[14]

Скоро след началото на протестите, главният прокурор още веднъж оповести данни, станали му известни посредством употребата на специални разузнавателни средства по висящо досъдебно производство срещу Васил Божков,[15] с които се навеждаше внушението, че протестите срещу самия главен прокурор и властта са „дирижирани“, а не са плод на гражданско недоволство, като така целеше да повлияе на общественото мнение, което е порочно упражняване на властнически функции. По този повод БХК се обърна към Инспектората на ВСС за извършване на проверка и изложи твърдения, че с действията си главният прокурор е накърнил престижа на съдебната власт. Инспекторатът на ВСС не намери нарушения.[16]

Сливане на съдебна и изпълнителна власт

От началото на 2020 г. в официалната интернет страница на прокуратурата и в медии се разпространява информация за поведена от главния прокурор борба срещу „битовата престъпност“ в страната, както и че прокуратурата започва проверки на „криминално проявени лица“.[17] Неизвестен брой акции, при засилено присъствие на медии, бяха провеждани в сътрудничество между прокуратурата и Министерството на вътрешните работи (МВР) през годината, като систематично на официалните им страници се появяваха съобщения за това, включително се качваха видеа от тези операции в You tube канала на прокуратурата[18]. Термините „битова престъпност“ и „криминално проявени лица“ не са част от действащото законодателството, затова и не можеше да се прецени кое свое правомощие упражнява прокуратурата при провеждането на тези акции, как сътрудничи толкова свободно с МВР и на какво основание се избират населените места, в които се провеждат тези акции. В официалните съобщения на двете институции се четяха неясни за юридическата общност цели като „профилактиране на криминалния контингент“[19] и това предизвика тревоги от преливането на съдебната в изпълнителната власт, използването на прокурорските правомощия за произволни цели и накърняване правата и свободите на гражданите, тъй като често акциите бяха извършвани в населени места с преобладаващо ромско население.

Бюрото по защита на свидетели и охраната на прокурори и следователи

През 2020 г. Бюрото по защита окончателно завърши своята трансформация и вече неприкрито бива наричано в обществеността „преторианска гвардия“ или „паравоенно образувание“. Бюрото е създадено през 2004 г. с оглед бъдещото членство на страната в ЕС чрез приемането на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП). През 2014 г. кабинетът Орешарски променя статута на Бюрото и от подчинение на Министерство на правосъдието преминава в подчинение на главния прокурор. Правомощията му се разширяват значително. През 2020 г. чрез промени в ЗЗЛЗВНП Бюрото поема функции по охрана и на следователи и прокурори, както и на самия главен прокурор, който не желае да бъде охраняван от служители на Националната служба по охрана, подчинена на президента. Чрез промените главният прокурор разполага с цялото Бюро по защита и може да се разпорежда кои прокурори и следователи да бъдат охранявани, да взима решения за собствената си охрана, да обезпечава свидетели и да ги довежда принудително, както и все по-свободно да взаимодейства с Министерство на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност“. Това допринесе значително за безконтролността и самоуправлението на прокуратурата, но не залага гаранции за независимостта на съдебната власт.

Предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор

В края на септември 2020 г. Съюзът на съдиите в България (ССБ) разпространи поименно обръщение към членовете на ВСС с призив съветът да започне процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев.[20] Фактите, на които ССБ се позова, са нарушаване на изискванията към магистратите за политическа неутралност, даване на политическа оценки на лица, партии и процеси, разпространени от прокуратурата аудиозаписи, придобити чрез специални разузнавателни средства в нарушение на закона, създаване на паравоенно образувание към главния прокурор – Бюро за защита, многократно нарушаване на презумпцията за невиновност в публични изявления и др. Пленумът на ВСС насрочи обсъждането на обръшението на ССБ за 22 октомври 2020 г., заедно с доклада на ЕК за върховенството на закона, когато прекрати обсъждането им поради „липса на процедура и законови правомощия на ВСС по посочените документи“.[21] Самият председател на ВСС Боян Магдалинчев призна пред медии, че не съществува възможност да започне процедура по отстраняване на „тримата големи“, „която стъпва на базата на дисциплинарното производство“[22]

Попълване състава на ВСС и работа на ВСС

Попълването на състава на ВСС от квотата на прокурорите се проведе през септември 2020 г. и прокурорите имаха възможност да упражнят своя вот чрез електронно дистанционно гласуване. Кандидатът в процедурата беше един. Впечатление направи големият брой недействителни гласове, подадени по електронен път, чиято недействителност не е детайлно описана в протоколите от избирателните секции. ВСС поясни, че единствената причина за недействителност е липсата на отбелязване на кандидат.[23] Това доказа тезата за своеобразния протест на прокурорите срещу единствения кандидат за прокурорската квота, по подобие на предрешения избор за главен прокурор.

През април 2020 г. председателят на ВКС Лозан Панов беше подложен на силен натиск от пленума на ВСС, след като заснет видеоклип в Съдебната палата беше възприет като скандален от широката общественост. В рамките на две заседания на ВСС председателят на ВКС получи силен упрек, който се превърна в своеобразен линч над него. Извършените проверки, една от председателя на ВКС, като стопанисващ Съдебната палата, и една от нарочна комисия, посочена от ВСС, установиха нарушения на правилата за провеждане на мероприятия в сградите на съдебната власт, които нарушения са по-скоро от ресора на Министъра на правосъдието, в качеството на предоставящ охрана и контрол за достъп в сградите на съдебната власт, а ВСС е уведомяван своевременно за всеки сключен договор за наемане на части от сградите. Тези доводи от проверката не бяха достатъчни, а главният прокурор нарече болшевизъм действията на председателя на ВКС.[24] В резултат стопанисването на сградата на Съдебната палата беше отнето от председателя на ВКС.

Корупция в съдебната власт

В началото на годината американският държавен секретар Майкъл Помпео направи официално изявление, съдържащо публично оповестяване на имената на българския съдия Андон Миталов за участие в сериозна корупция.[25] Миталов е съдия от Специализирания наказателен съд, а наред с него бяха оповестени имената на неговите съпруга и дъщеря, което е първото по рода си оповестяване спрямо българско длъжностно лице. Съдия Миталов стана известен през 2019 г., когато разреши на обвинения в шпионска дейност председател на сдружение „Русофили“ Николай Малинов да напусне страната и да отиде в Москва, където получи орден от президента Владимир Путин. Главният прокурор използва случая да подсили атаките си срещу председателя на ВКС и насочи медиите да отправят питанията си именно към Лозан Панов като председателстващ съдийската колегия на ВСС.

Веднага след това бившият правосъден министър Данаил Кирилов поиска от дисциплинарния състав на ВСС уволнението на Миталов, макар към този момент да не бяха налице никакви доказателства за корупционна поведение от съдията. Дисциплинарно производство срещу съдия Миталов беше образувано на 18 февруари 2020 г., за което няма данни да е приключило към настоящия момент.[26]

Смяна на правосъдния министър

Данаил Кирилов, който в продължение на целия си мандат като министър на правосъдието беше силно критикуван, подаде оставка в края на август 2020 г. без да изложи мотиви за решението си. Оставката дойде след няколко предхождащи я знаменателни събития. В началото на юли 2020 г. Кирилов помести публикация в профила си в социалната мрежа Фейсбук, в който с подигравателен тон и неподходящ за правосъден министър език осмива лидер на парламентарно непредставена политическа партия.[27] В резултат получи забрана от министър председателя да публикува постове в социалната мрежа.[28] На 17 август 2020 г. ПП ГЕРБ обяви проект на нова Конституция, а дни по-късно в изявление пред медиите Кирилов заяви, че притежава списък с хора, които го наричат Барни Ръбъл, а също и отказа да посочи авторите на проекта за нова Конституция.[29] На 26 август 2020 г. Кирилов подаде оставка, а през септември подаде оставка и като депутат. Постът министър на правосъдието зае Десислава Ахладова.[30]

Проект за нова Конституция

На 17 август 2020 г. ПП ГЕРБ депозира в Народното събрание (НС) проект за нова Конституция.[31] Тази новина дойде на фона на разрастващи се граждански протести и денонощни блокади на ключови кръстовища в столицата и искания за оставки на правителството и на главния прокурор. Целта на проекта беше да се потушат протестите, като се представят сериозни промени в съдебната система, както самият министър председател обяви.[32] На 02 септември 2020 г. ГЕРБ внесоха в НС проект за решение за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова Конституция.[33] Проектът за нова Конституция получи множество критики както от юристи, така и от политици от опозицията и други граждани, тъй като в голямата си част пресъздава действащата Конституция, а заявеното намерение за сериозни промени в съдебната система не отговаря на исканията на гражданите и поетите ангажименти пред Съвета на Европа за въвеждане на механизъм за контрол и отчетност на главния прокурор. Въпреки това управляващата коалиция внесе в НС проект на решение за създаване на временна комисия, която да разгледа проекта за нова Конституция.[34] След приемане на решението[35], президентът внесе искане в Конституционния съд (КС) за установяване неговата противоконституционност , тъй като съобразно Конституцията единствено Великото Народно събрание може да приема нова Конституция и да приема промени в проект за такава.[36]

През ноември 2020 г. Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) излезе със силно критично становище по проекта за нова Конституция.[37] Основните критики бяха насочени към въпроса за отчетността на главния прокурор и реформа в съдебната власт, във връзка с които има издадениредица препоръки на Съвета на Европа[38], и които въпроси проектът не адресира; липсата на мотиви, липсата на обществен дебат, предхождащ внасянето на този проект, както и накърняване на някои основни права на гражданите.

Изменения в Наказателно-процесуалния кодекс

Във връзка с ангажимента на България да изпълни решението на ЕСПЧ Колеви срещу България като въведе механизъм за отстраняване от длъжност, контрол и отчетност на главния прокурор, властите предложиха през 2019 фигурата на т.нар. независим прокурор.[39] В края на декември 2019 г. Министерски съвет сезира КС[40] с искане да даде задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, което целеше да „санира“ така предложената фигура на независим прокурор, поради многобройните мнения за противоконституционността на това предложение. Решението си КС произнесе на 23 юли 2020 г., като зае позицията, че когато прокурор разследва главния прокурор, дължи подчинение само на закона.[41] Въпреки това решение на КС законопроектът за независимия прокурор беше изоставен и на негово място през декември 2020 г. беше внесено друго предложение за изменение на НПК, което предвижда разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор, да се провежда от „прокурор по разследването срещу главния прокурор“.[42] Макар наименованието на фигурите в двете предложения да е различно, по същество и двете не изпълняват препоръките за независимо разследване на главния прокурор и са пореден опит да се заобиколи нуждата от намаляване на неговите правомощия.

Предложението от декември 2020 г. беше прието на първо четене още на 18 декември 2020 г., а Венецианската комисия, въпреки че този път не беше официално сезирана, заяви, че подобна фигура не е част от световната практика.[43]

Доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в България и действия на Европейския парламент

На 30 септември 2020 г. Европейската комисия (ЕК) представи първия си Доклад за върховенството на закона, обхващащ всички държави членки на ЕС.[44] Сред темите, които ЕК определя като тревожни, са състоянието на съдебната власт и най-вече – безконтролността и безотчетността на главния прокурор. Така ЕК определя, че правомощията на главния прокурор и ролята му във Висшия съдебен съвет продължават да са повод загриженост, а невъзможността за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместниците е дълготраен проблем. Структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет също пораждат загриженост, като главният прокурор играе решаваща роля в прокурорската колегия и в редица дейности на ВСС.

Събитията в България предизвикаха силен отзвук в европейските институции. Вследствие на няколко ключови събития – публикуваните аудиозаписи, събрани чрез специални разузнавателни средства по неприключили наказателни производства, случаите на полицейско насилие и други, Мониторинговата група по демокрация, върховенство на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (известна като LIBE) на Европейския парламент (ЕП) изпрати запитвания до българските власти и покани министър-председателя и главния прокурор на закрито заседание. Вместо тях на заседанието присъстваха Екатерина Захариева, министърка на външните работи, Десислава Ахладова, заместничка на правосъдния министър по това време, Красимира Филипова, заместничка на главния прокурор, както и други. Сред разискваните теми бяха независимостта и отчетността на главния прокурор. След заседанието, на което Гешев и Борисов изпратиха заместници, ЕП изпрати допълнителни въпроси към тях.[45]

След така проведеното проучване на Мониторинговата група, ЕП насрочи дебат за върховенството на закона в България в пленарна зала, което е безпрецедентно в демократичната история на България.[46] В началото на януари 2021 г. се проведе още едно заседание на Мониторинговата група, на което Борисов и Гешев бяха поканени повторно и отново не се явиха. Не се яви и правосъдната министърка, а представителите на групата са останали неудовлетворени от отговорите на властите на поставените от тях допълнителни въпроси. Представител на групата заяви, че ЕП разглежда сериозно проблемите в България и няма индикации, че властите приемат с необходимата отговорност резолюцията на ЕП за върховенството на закона и годишния доклад на ЕК за България.[47]

Осемте джуджета – разследване на неправителствената организация Антикорупционен фонд[48]

В края на юни 2020 г. фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) публикува собствено журналистическо разследване, което, подкрепено от документи, показва евентуално съучастие на прокуратурата в схеми на организираната престъпност и илюстрира по убедителен начин системния проблем за липсата на възможност за обективна и безпристрастна проверка, когато има съмнения, че ръководни длъжностни лица в прокуратурата имат участие в противоправни деяния. Разследването е публикувано в четири отделни видеа, всички посветени на борбите за контрол на дружеството производител на асансьори Изамет, за което Илия Златанов е в спор с членове на неговото семейство. След като няколко негови жалби до прокуратурата остават без резултат, той се обръща към бившия началник на столичното следствие и настоящ адвокат Петьо Петров, като му заплаща голяма сума, за да му бъде направена услугата специализираната прокуратура да се намеси в частноправния спор за собствеността върху дружеството и така да върне контрол върху бизнеса си. Въпреки шокиращите и правдоподобни данни главният прокурор омаловажи случая[49], водещи медии изобщо не споменаха разследването на АКФ и няма информация за конкретни действия по разследване на сигналите от видеата, сочещи за противоправна намеса на специализираната прокуратура.

Заключение

Видими са усилията на властите да запазят на всяка цена позициите си, включително като се противопоставят на президента на републиката, който започна дебат за промени в структурата на съдебната власт и в правомощията на главния прокурор, които ефективно биха могли да доведат до реална реформа в сектора. След проведените атаки срещу президента, този дебат не продължи и не доведе до резултати. Междувременно управляващите продължиха с опитите си да заобиколят изискванията за намаляване правомощията на главния прокурор, като поддържат имидж пред европейските партньори, че предприемат действия в тази посока чрез предварително обречени проекти. Действията и изявленията на главния прокурор могат да се определят като притежаващи политически оттенък, а свободното боравене на прокуратурата с институции от изпълнителната власт при провеждани съвместни операции показват преливане на правомощия, които излизат извън обичайното сътрудничество на властите, които следва да бъдат гарант една на друга.

[1] Президентът Радев: При дебата за промени в Конституцията решенията трябва да вземаме сами, публикувано на 16.01.2020 г. на: https://www.president.bg/news5324/prezidentat-radev-pri-debata-za-promeni-v-konstitutsiyata-resheniyata-tryabva-da-vzemame-sami.html.

[2] Конституционен съд (2020). Дело № 1 от 2020 г., достъпно на: http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/571.

[3] Прокуратура на Република България (2020). Прессъобщение, публикувано на 28.01.2020 г. на: https://prb.bg/bg/news/aktualno/39471-pressyob-sht-enie-60.

[4] Прокуратура на Република България (2020). Прессъобщение, публикувано на 29.01.2020 г. на: https://prb.bg/bg/news/aktualno/39475-pressyob-sht-enie-61.

[5] КПКОНПИ (2020), Прессъобщение, публикувано на 10.02.2020 г. на: http://www.ciaf.government.bg/news/view/pressyob-sht-enie-469/.

[6] Фондация „Български адвокати за правата на човека“ (2020), Становище, достъпно на адрес: http://blhr.org/news/stanovishte-na-fondaciya-bylgarski-advokati-za-pravata-na-choveka-za-neobhodimite-promeni-za-ukrepvaneto-na-garanciite-za-osnovnite-prava-i-svobodi-i-tyahnata-efektivna-zashtita-v-konstituciyata-na-republika-bylgariya/.

[7] Гешев: Двама прокурори са на разговори на високо ниво в ОАЕ за Васил Божков, публикувано на 27.02.2020 г. от novini.bg на адрес: https://novini.bg/bylgariya/syd-i-prokuratura/584657.

[8] Прокуратура на Република България (2020). Специализираната прокуратура извършва действия по разследване в кабинета на секретар на президента на Република България, публикувано на 09.07.2020 г. на: https://prb.bg/bg/news/aktualno/44434-spetsializiranata-prokuratura-izvarshva-deystviya-po-razsledvane-v-kabineta-na-s. Съобщение на Военно-окръжна прокуратура-София, публикувано на 09.07.2020 г. на: https://prb.bg/vopsofia/bg/news/44430-saobshtenie-na-voenno-okrazhna-prokuratura-sofiya.

[9] Софийски районен съд (2020), Решение № 20248825 от 11 ноември 2020 г. по НАХД № 9038/2020.

[10] „Облагата да бъде информиран.“ Пламен Узунов и Пламен Бобоков са обвинени за търговия с влияние, публикувано на 10.07.2020 г. от svobodnaevropa.bg, достъпно на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30719666.html.

[11] Българска национална телевизия (2020), Ексклузивно интервю с главния прокурор Иван Гешев, публикувано на 03.04.2020 г. от bnt.bg, достъпно на: https://bnt.bg/bg/a/265558-ekskluzivno-intervyu-s-glavniya-prokuror-ivan-geshev.

[12] Висш съдебен съвет (2019), Пълен стенографски протокол № 10 от заседание на пленума на ВСС от 18.04.2019 г., достъпен на: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/23/pr-10-18-04-2019.pdf.

[13] Скандал на брега в парк „Росенец“ между Христо Иванов и охранители, публикувано на 07.07.2020 г. от btvnovinite.bg, достъпно на: https://btvnovinite.bg/bulgaria/skandal-na-brega-v-park-rosenec-mezhdu-hristo-ivanov-i-ohraniteli.html.

[14] Протести в България (2020), публикувано от Wikipedia.bg, достъпно на: https://bg.wikipedia.org/wiki/Протести_в_България_(2020).

[15] Прокуратура на Република България (2020), Специализираната прокуратура образува досъдебно производство за престъпление по глава Първа от НК, публикувано на 14.07.2020 г. на: https://prb.bg/bg/news/aktualno/44611-spetsializirana-prokuratura-obrazuva-dosadebno-proizvodstvo-za-prestaplenie-po-g.

[16] Информация по Сигнал от БХК до ИВСС с вх. № 19092/23.07.2020 г., Становище на ИВСС с рег. № СР-17-262.

[17] Министерство на вътрешните работи (2020), Мащабни полицейски действия срещу битовата престъпност на територията на цялата страна, публикувано на 01.02.2020 г., достъпно на: https://www.mvr.bg/press/начало/преглед/новини/мащабни-полицейски-действия-срещу-битовата-престъпност-на-територията-на-цялата-страна.

[18] Прокуратура на Република България (2020), You tube канал, достъпен на: https://www.youtube.com/c/ПрокуратуранаРепубликаБългария/search?app=desktop&query=битова+престъпност.

[19] С оглед проучването на тези въпроси, БХК изпрати по реда на Закона за достъп до обществена информация заявления до Прокуратурата и до МВР с въпроси относно обсега на престъпните посегателства, които се разследват по реда „битовата престъпност“, брой на съвместните операции, какво се разбира под „криминално проявени лица“, основанията, по които се избират населените места за провеждане на тези операции. И двете институции не предоставиха исканата информация, вж. Административен съд – София град (2020), адм.д. № 4032/2020 и адм.д. № 3484/2020.

[20] Съюз на съдиите в България (2020), Обръщение към членовете на ВСС за обмисляне на решение за започване на процедура по чл. 175, ал. 5 вр. с чл. 173 от ЗСВ, публикувано на 29.09.2020 г. на адрес: http://judgesbg.org/2020/09/30/искане-за-оценка-на-публично-известни/.

[21] Висш съдебен съвет (2020), Поради липса на законова процедура след обсъждане Пленумът на ВСС прекрати дебата по Обръщението от ССБ за започване на процедура по предсрочно освобождаване на главния прокурор, публикувано на 22.10.2020 г. на адрес: http://www.vss.justice.bg/page/view/105968.

[22] „Магдалинчев даде пример кога Гешев може да бъде освободен“, публикувано на 22.10.2020 г. в actualno.com, на адрес: https://www.actualno.com/society/magdalinchev-dade-primer-koga-geshev-moje-da-byde-osvoboden-news_1512077.html.

[23] Висш съдебен съвет, информация, получена по реда на ЗДОИ на БХК с изх. № ВСС-9853 и 10012 от 7.10.2020 г.

[24] Висш съдебен съвет, Пълен стенографски протокол от 30.04.2020 г., публикуван на: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/27/pr-10-30-04-2020-Pl.pdf.

[25] Посолство на САЩ в България (2020), Изявление на държавния секретар Майкъл Р. Помпео, публикувано на 05.02.2020 г. на: https://bg.usembassy.gov/bg/statement-by-secretary-michael-r-pompeo-bg/.

[26] Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС“ – Съдийска колегия (2020), Регистър за 2020 г., достъпен на: http://www.vss.justice.bg/page/view/4530.

[27] „СпонджБоб Квадратните гащи (SpongeBob SquarePants) отишъл на море да се прави на областен управител, с лодка. Лодката му дала усещането на конкистадор, заевоевател, утвърдител на собствеността ... и всякакъв там борец. Ама нямал акт за собственост, в случая Акт за публична държавна собственост. Нищо, развявал там каквото може, даже документ, че завладения имот е общинска собственост.

Какво значение има, ударил едно танго на камъните с охраната - напълно достатъчно и вдъхновяващо! Е, най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама, уви, браво на охраната - и те на море, не се хванали лесно на въдищата като шарани. Ех, защо не успяха да се втурнат в неговия сценарий... Язък, казано на Бг. Ся един по-нисък генерал от мен ще остане неудовлетворен: нема жертви, геройството остава съмнително.

Сценаристите признават, че много се били подготвяли за това завладяване, ама от правна страна - нюню, няма документи, няма убедителни вещно-правни основания, напротив, отзад навсякъде промишлени цистерни. Съмнителна е тая "резиденция", ако е на "почетния Председател", да го ожалиш, Прокопиевата далеч по-фешън. Не беше красив и достоен спектакъл, а правно нещастен: явно Квадратните гащи е слушал некъв нищожно избран софийски общински съветник уж наказателноправен експерт, вместо да чуе вярната Надежда Йорданова, тя щеше да му обясни разликата между плажа ивица и морски камъни , ама нейсе.

Анимация да става, Инспектор ДюДю и той набира сила, една съпруга на стъклено кълбо визионерски идеи му събира, Конфуций ряпа да яде.“, публикувано от dnevnik.bg на 08.07.2020 г., на адрес: https://www.dnevnik.bg/4088760/.

[28] „Борисов забрани на Кирилов да пише във Фейсбук след поста за „СпонджБоб“, публикувано на 15.07.2020 г. от mediapool.bg, на адрес: https://www.mediapool.bg/borisov-zabrani-na-kirilov-da-pishe-vav-feisbuk-sled-posta-za-spondzhbob-news309855.html.

[29] „Кирилов: 250 души ми викат „Барни Ръбъл“, знам ги кои са“, публикувано на 24.08.2020 г. от mediapool.bg, на адрес: https://www.mediapool.bg/kirilov-250-dushi-mi-vikat-barni-rabal-znam-gi-koi-sa-news311349.html.

[30] Министерство на правосъдието (2020), Десислава Ахладова, достъпно на: https://www.justice.government.bg/home/index/6d69af9c-7ccd-4709-a34a-02d19052a106?top=1.

[31] „ГЕРБ депозира в НС проект за нова Конституция на Република България“, публикувано на 17.08.2020 г. от gerb.bg на адрес: http://www.gerb.bg/bg/news/detail-gerb_depozira_v_ns_proekt_za_nova_konstituciya_na_republika_balgariya-55503.html.

[32] „Сериозни промени са заложени и в съдебната система“, публикувано на 17.08.2020 г. от nova.bg на адрес: https://nova.bg/news/view/2020/08/17/296728/в-проекта-за-нова-конституция-на-герб-премахване-на-великото-народно-събрание-обзор/.

[33] Народно събрание на Република България (2020), Проект на решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция на Република България, публикувано на 02.09.2020 г. на адрес: https://www.parliament.bg/bg/ns_acts/ID/163328/.

[34] Народно събрание на Република България (2020), Проект на решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституция на Република България, публикувано на 30.09.2020 г. на адрес: https://www.parliament.bg/bg/ns_acts/ID/163364/.

[35] Народно събрание на Република България (2020), Решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституция на Република България от 02.10.2020 г., достъпно на: https://www.parliament.bg/bg/desision/ID/163374 .

[36] Конституционен съд (2020), конституционно дело № 12/2020, достъпно на: http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/582.

[37] Съвет на Европа, Венецианска комисия (2020), Bulgaria – Urgent Interim Opinion on the draft new Constitution, issued pursuant to article 14a of the Venice Commission’s Rules of Procedure, публикувано на 20.11.2020 г. на адрес: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-PI(2020)016-e.

[38] Препоръките са дадени от Европейския съд по правата на човека в решението по делото Колеви срещу България (2009), достъпно тук: http://hudoc.exec.coe.int/eng?i=004-3557.

[39] https://government.bg/bg/prestsentar/zasedaniya-na-ms/dneven-red-na-zasedanieto-na-ministerskiya-savet-na-07-12-2019-g.

[40] Конституционен съд (2019), к.д. № 15/2019, решено на 23.07.2020 г., достъпно на: http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/570.

[41] Пак там.

[42] Народно събрание (2020), Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110/03.12.2020 г., публикуван на: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/163448.

[43] Венецианската комисия: Фигурата на независимия прокурор, който ще разследва главния, не е част от световната практика, публикувано на 08.01.2021 г. от defakto.bg, на адрес: https://defakto.bg/2021/01/08/венецианската-комисия-фигурата-на-не/.

[44] Европейска комисия (2020), Първи год