Предложение за въвеждане на мерки, осигуряващи оптимално провеждане на присъствена учебна година

На 01. ноември 2021 г., в Деня на будетилите, повече от половината деца в ученическа възраст в България отновно са в режим на обучение от разстояние в електронна среда - ОРЕС, според документите на Министерствот на образованието и "дистанционно", според израза, добил гражданственост.

Това се случва на фона на поредна остра епидемична криза, свързана с разпространението на COVID-19 в страната и декларирана от институциите готовност да се вземат всички мерки за осигуряване на присъствена учебна година с цел предотвратяване на задълбочаващите се негативни въздействия върху децата.

Публикуваме пълния текст на "Предложение за въвеждане на мерки, осигуряващи оптимално провеждане на присъствена учебна година", което беше изготвено от пет неправителствени организации и изпратено на вниманието на Президента, Министър-председателя, Министъра на здравеопазването и Министъра на образованието и науката на 20. юли 2021 г.

Предложението беше резултат от поредица срещи и неформални разговори с екипа на МОН, чиято цел беше консолидиране на усилията за по-ефективно управление на епидемичната криза, което да доведе до възможност децата да не бъдат спирани от училище. Важно е да се отбележи, че разписаните в него предложения кореспондираха с препоръките на международните организации, и бяха актуални към момента на изпращането си, когато разпространението на COVID-19 в България се измерваше с под 1% от извършените тестове, а признаците за надигаща се четвърта вълна тепърва се проявяваха.

Публикуването им сега цели единствено да напомни, че възрастните у нас отново прехвърлят отговорността за справяне с кризата върху децата, нарушавайки редица техни права и застрашавайки дългосрочното им благополучие.

На 8 юли 2021 г. Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC) публикува втори актуализиран технически доклад относно COVID-19 при децата и ролята на училищата разпространението на вируса.
Документът предоставя актуална информация за знанията по отношение на ролята на децата при предаването на SARS-CoV-2 и мястото на училищата в пандемията от COVID-19, като се фокусира по-специално върху опита в страните от ЕС / ЕИП от началото на пандемията. Този документ разглежда още предаването към и от персонала в училищни условия, свързаните с училищата мерки за смекчаване, включително комуникация на риска, тестване, проследяване на контактите, както и ефективността и въздействието от затварянето на училищата. Той се основава на и актуализира доказателства, представени в предишните доклади на ECDC по тази тема, публикувани през август 2020 г. и декември 2020 г.
Само няколко дни по-късно, на 12 юли 2021, УНИЦЕФ и ЮНЕСКО излязоха с общо изявление, призоваващо правителствата да организират мерките си така, че училищата да са последната институция, която се затваря при налагане на ограничения, и първата, която започва да работи присъствено при отпускане на мерките. Организациите обръщат внимание, че вместо това, до момента сме свидетели как много правителства затварят първо училищата и ги държат затворени дори когато епидемиологичната картина се нормализира. Това важи в пълнота за опита на България. „Призоваваме правителствата да поставят мерките за безопасно отваряне на училищата в свой приоритет, за да избегнем поколенческа катастрофа“, пишат в становището си УНИЦЕФ и ЮНЕСКО.
Предложенията, които прилагаме по-долу в този документ, са във висока степен заимствани и изцяло съобразени с отправените от ECDC препоръки. Основен аргумент, изтъкван както от ECDC, така и от Световната здравна организация (WHO), Европейската комисия, UNICEF и други международни институции и организации, мониториращи различните аспекти на кризата, причинена от COVID-19, e че решението за затваряне на училища за контрол на пандемията COVID-19 трябва да се използва само в краен случай. Отрицателното физическо, психическо и образователно въздействие на проактивното затваряне на училищата върху децата, както и икономическото въздействие върху обществото, вероятно би надвишило ползите.
Взимайки предвид този факт, ние сме убедени, че Министерството на образованието и науката не може и не бива да носи самостоятелно отговорността за начина на работа на образователната система в условията на нова епидемична вълна. Министерството на здравеопазването е задължено да изпълни отговорността си да предложи такъв баланс на ограничителните мерки, който да позволи на образователната система да функционира при съобразяване на най-добрия интерес на децата. Правителството следва да поеме отговорността за осигуряване на икономически и социални компенсаторни механизми, които да смекчат удара върху секторите, търпящи ограничения.
Предлагаме в плана на МОН за управление на епидемичния риск за учебната 2021/2022 г. да залегнат следните мерки:
 
1. Министерството на образованието да заяви запазването на присъственото обучение за оптимално дълго време и за всички ученици като свой недвусмислен приоритет. Настоящите изказвания на министъра на образованието са нееднозначни и по-скоро дават сигнали, че МОН се подготвя отново да затвори училищата. Това действа демотивиращо на работещите в системата по отношение на потенциална ваксинация, тъй като създава псевдосигурност.
В същото време, според доклада на ECDC, няма данни персоналът в образователните институции да е бил в по-висок риск от тежък COVID-19, сравнено с общата популация. В същото време има доказателства, че при равни други условия, нулевият случай на вторични инфекции в училищата по-често е учител, а не ученик. Това означава, че учениците са непропорционално ограничени и търпят вреди за сметка на други групи. Задължение на МОН е да транспонира посланията на всички международни институции за важността на присъствения учебен процес и да припознае осигуряването му като свой ангажимент.
Това няма да стане с послания, които ни убеждават, че със 103 000 таблета ще се осигури спокойно начало на учебната година.

2. Нефармацевтични интервенции в образователните институции, тестване и контрол.
Има сравнително малко проучвания, които са документирали ефективността на нефармацевтичните интервенции (НФИ) в училищни условия. Някои първоначални доказателства обаче започват да се появяват. Изследване за моделиране оценява рисковете от положителен тест за COVID-19 при членове на домакинства, които имат дете, което е на редовно обучение в реално време. Рискът е лесно смекчен чрез прилагане на слоеве от НФИ в училищата. Проучването изчислява, че прости мерки като използване на маски за лице, контрол при влизане в училище, ежедневна проверка за симптомите, намален брой деца в класа и отмяна на някои извънкласни дейности са имали дозозависим ефект върху смекчаването на риска от разпространение на COVID-19 в домакинствата на децата, като всяка мярка добавя 7% намаление на риска. Насоките на ECDC за COVID-19 за нефармацевтични интервенции представят мерки за обществено здраве, които имат за цел да предотвратят и / или контролират предаването на SARS-CoV-2 в общността, много от които ще се отнасят и за училищни условия. Те се състоят от мерки за физическо дистанциране, както и мерки за безопасност и хигиена.
2.1  Мерките за физическо дистанциране могат да бъдат постигнати с различни подходи, включително:
- кохортиране на класове и групи;
- осигуряване на физическо разстояние в класната стая (например отстояние на чинове / столове);
- намаляване на размера на класа;
- разпределено време на пристигане, време на хранене и почивка;
- провеждане на уроци на открито при възможност;
- отмяна на извънкласни дейности, които водят до прекарване на много време на закрито (например театрални пиеси, хорови репетиции).
2.2. Примерите за мерки за безопасност и хигиена включват:
- популяризирането на политика „остани у дома, когато си болен“, включително с облекчаване на възможността за извиняване на отсъствията по болест за учениците и на осигуряване на болничен за гледане на дете за един родител;
- насърчаване на хигиената на дихателните пътища и хигиената на ръцете сред учители и ученици, в това число акцент върху осигуряването на достъп до течащата топла вода и сапун във всяка образователна институция;
- осигуряване на човешки и финансов ресурс за редовно почистване на помещенията – при смяна на учители в един кабинет, учителската катедра се почиства и дезинфекцира след всеки нов преподавател. Цялата стая се почиства и дезинфекцира след края на учебния ден
- редовно проветряване (след всеки учебен час  студения сезон и целодневно при подходящи дневни температури)
- прилагане на използването на маски, съобразно препоръките на СЗО, сред образователния персонал и децата. Осигуряване на достъп до безплатни маски за персонала и деца, които не разполагат с лична маска;
- насърчаване на училищните власти да осигурят филтър за допускане в училище и/или повишен контрол за ученици с респираторни симптоми.
2.3. Осигуряване на безплатно и неограничено тестване за всички служители в образователните институции и деца, при наличие на едно от следните условия:
- желание за тестване;
- самопосочен или ясно различним симптом;
- доказан контакт;
- съмнение за контакт.
2.4. Възможност за РУО и РЗИ за повишен контрол на карантинирането при установяване на един, два и повече случаи на COVID-19 в едно училище. Практиката от предходната учебна година показа крайности в подхода на различните училища и „желанието“ им да спазват нефармацевтичните интервенции и мерките за карантиниране. От една страна имаше училища, които напълно прекратиха присъственото обучение заради единични случаи, от друга имаше сигнали за десетки отсъстващи деца и преподаватели, без това да води до карантиниране на паралелки или каквито и да било други мерки. С цел да се подобри синхронизацията при прилагането на мерки, контролът по спазването им може да се повери на повече от една институция, като се даде възможност освен на РЗИ, и на РУО да следят за изпълнението им.
2.5. МОН да лобира пред Министерството на финансите за осигуряване на допълнителен финансов ресурс за училищата, за да могат да изпълнят посочените мерки, а не да се изисква от тях да ги реализират в рамките на делегирания си бюджет, както беше през предходната година.

3. Създаване на план за функциониране на образователните институции при повишени нива на разпространение на COVID-19 в общността, които да стимулират максимално продължителното присъствено обучение.
3.1. Овластяване на родителите да изберат неприсъствена форма на обучение. Да се даде възможност на семействата, които предпочитат дистанционната форма на обучение, да изберат такова при достигане на ниво на разпространение на COVID-19 в общността от 250 на 100 000 души 14-дневна заболяемост, без да се ограничава продължителността на този избор, докато епидемичните условия не се нормализират.
3.2. Идентифициране на децата в риск от отпадане и приоритетното им запазване в присъствена форма. При достигане на ниво на разпространение на COVID-19 в общността от 250 на 100 000 души 14-дневна заболяемост, изготвеният график за ротиране на присъствена и дистанционна форма да запазва присъственото обучение за следните групи деца, при съгласие от родителите:
-                  Деца с увреждания, посещаващи масови училища – децата продължават да посещават училище, където получават присъствена подкрепа от ресурсен учител и/или личен асистент при усвояване на преподадения посредством ДО материал от основния учител (учители). Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група, и съобразени със специфичните възможности на всяко дете.
-                  Деца с увреждания, посещаващи ЦСОП – децата продължават да посещават занимания в намалени присъствени групи (до 5 деца на занимание) със съгласие на родителите, както и индивидуални занимания. С цел осъществяване на мярката, някои от редовните дейности могат да отпаднат, като възможността за запазване на присъствено обучение е приоритетна пред запазване на всички обучителни модули, но в неприсъствена форма. Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група и съобразени със специфичните възможности на всяко дете.
-                  Деца от сегрегирани училища – децата продължават да посещават училище със съгласието на родителите. С цел намаляване на взаимодействието, при разпространение от 400 на 100 000 души 14-дневна заболяемост  класовете над 18 деца да бъдат разделяни на две, като първата половина се обучава в ден 1, а втората в ден 2. В периода на налагане на мярката, обучението да се извършва по адаптирана програма. Това ще доведе до забавяне на преподаването на материала, но ще повиши нивото на усвояването му спрямо това, което би било постигнато при следване на официалната програма изцяло в дистанционен формат. Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група.
3.3. Диференциране на подхода към децата в начален етап. Запазване на присъствената форма за всички ученици от начален етап до достигане на ниво на разпространение от 500 на 100 000 души 14-дневна заболяемост. Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група.
3.4. Изготвяне на предварително известен подход и график за ротиране, съобразен със спецификите на училищата.
- Средищните училища, училища в труднодостъпни райони и сегрегирани училища да запазят изцяло присъствена форма на обучение, с изключение на децата, чиито родители изрично пожелаят да преминат в дистанционна форма. Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група.
- Училищата с по една паралелка от клас да запазят изцяло присъствената форма на обучение, с изключение на децата, чиито родители изрично пожелаят да преминат в дистанционна форма. Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група.
- Училищата на едносменен режим, които разполагат с база за разделяне на учениците в двусменен режим, да адаптират програмата си и да запазят изцяло присъствената форма на обучение, с изключение на децата, чиито родители изрично пожелаят да преминат в дистанционна форма. Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група.
- ДО се въвежда при разпространение от 400 на 100 000 души 14-дневна заболяемост на ротационен принцип, като ротацията е седмична. Спазване на всички нефармацевтични мерки за предотвратяване на разпространението, актуални за дадената възрастова група.

4. Продължаване на политиката за насърчаване на ваксинирането сред педагогическия и непедагогическия персонал, в синхрон с Министерството на здравеопазването. Насърчаване на ваксинирането на ученици на възраст над 12 години. Ясното намерение на МОН да се бори за максимално удължаване на присъственото обучение ще мотивира повече учители и непедагогически служители в образователните институции, както и родители на деца в прогимназиален и гимназиален етап, да изберат ваксинирането като превенция на заболяването. В момента ваксинирането се представя като алтернатива на дистанционната форма на обучение, което води до убеждението, че който не иска да се ваксинира, ще може да си преподава/учи от вкъщи. Тази хипотеза нарушава както най-добрия интерес на децата и правото им на достъп до образование, така и задължението на държавата да налага мерки за защита на общественото здраве, една от най-ефективните от които в случая е масовата ваксинация. Важно е да се подчертае, че диференцирането на мерките за ваксинирани и неваксинирани не представлява дискриминация. Различните по интензитет и вид ограничения за ваксинирани и неваксинирани не променят и препоръчителния режим на ваксинирането срещу ковид. От гледна точка на науката ваксинираните представляват по-малък риск за общественото здраве и редица ограничения биха били прекомерни, докато същите ограничения за неваксинираните са пропорционални. От друга страна, облекчаването на отделни ограничителни мерки за ваксинираните при наличие на достатъчно ваксини, не задължава никого да се ваксинира. В случая различното третиране идва от факта, че има разлика между риска за общественото здраве, който ваксинираните и неваксинираните представляват.
4.1. Диференциране на материалните и нематериалните стимули за ваксинираи и неваксинирани преподаватели и непедагогически персонал в полза на ваксинираните, в това число:
- формиране на допълнително материално стимулиране;
- достъп до присъствени форми за допълнителна професионална квалификация, програми за отдих и др.
- достъп на образователни институции с под и над 70% ваксиниран персонал до участие в партньорски програми, включително международни, управлявани от МОН;
- разработване, съвместно с Министерството на финансите, Министерството на културата и Министерството на туризма насърчителни програми (по подобие на “Отново заедно”), които предвиждат ваучери за отдих и/или посещения на културни събития, като достъпът до програмите е само за ваксинирани преподаватели и непедагогически служители.
4.2. Образователните институции с над 70% ваксиниран персонал да запазят изцяло присъствена форма на обучение независимо от епидемичната обстановка за всички:
- ваксинирани ученици над 12-годишна възраст;
- деца, независимо от възрастта, чиито родители/настойници/отглеждащи възрастни са ваксинирани.
- останалите ученици да се обучават в хибридна синхронна или асинхронна форма, по избор на преподавателя.
4.3. Разработване на информационна кампания в партньорство с неправителствения сектор за насърчаване ваксинирането на деца над 12-годишна възраст.

5. Акцент върху усвояването на знания, а не върху „изпълнението на плана“. През изминалата учебна година станахме свидетели на стремежа образователната система да се придържа към предварително разписаните учебни планове и образователни стандарти, въпреки извънредните обстоятелства пред които бяха изправени учители и ученици. Въпреки че някои випуски прекараха в дистанционен режим 7 месеца от 10-месечната си учебна година, това не доведе до адаптиране на програмата, адаптиране на методите на преподаване, адаптиране на изискванията и изпитванията. Това отвори ножицата между децата с висока подкрепа в дома и възможности за самостоятелно учене, които напреднаха извънредно, и тези, лишени от подкрепа, или нуждаещи се от по-активна присъствена подкрепа за усвояване на учебния материал, които изостанаха неимоверно. В края на миналата учебна година един образователен министър отчете, че „няма тематично изоставане“, а месец по-късно друг допълни, че „близо 25% от децата са в риск от отпадане от образование“. Това негативно въздействие трябва да се овладее и намали през идната 2021/2022 учебна година. Необходимо е въвличането на широк кръг представители на преподавателите, родителските общности и децата, за да изработят мерки в тази посока, които максимално да съответстват на предизвикателствата и нуждите на всеки от засегнатите, и да приоритизират най-добрия интерес на децата. Сред тях могат да бъдат:
5.1. Да се увеличи броят на предвидените часове за годишен преговор. За въвличане на напредналите ученици в прогимназиален и гимназиален етап, може да им се предложи възможност да работят по мултидисциплинарни, тематични проекти в рамките на това учебно време, включително да се разреши да не присъстват в определени часове, а да използват времето за работа по възложената задача.
5.2. Да се намали обемът на новия материал. Тъй като изминалите 18 месеца бяха напълно пропилени, в момента няма време за задълбочена преработка на учебните програми. Все още обаче е възможно механично отпадане на отделни теми в различните учебни дисциплини, с цел повишаване на гъвкавостта на учебния план при евентуални промени на учебния формат, възможност за повече упражнения и съобразяване с дефицитите на дистанционното обучение и натрупаните пропуски.
5.3. Да се намали изискуемият минимум от изпитвания и/или оценки, за да бъде завършен даден срок. Да се предвиди възможност за преминаване към качествено оценяване по някои предмети с нисък хорариум.
5.4. Да се създаде програма за психологическа подкрепа на преподавателите. Смяната на формите на обучение, стресът и загубата на мотивация засягат сериозно преподавателите. Промените в заинтересоваността и успехите на учениците са допълнително предизвикателство и без това сложната им задача. Много секторни организации, в партньорство с професионални организации на психолозите, започнаха да предлагат безплатни програми за консултиране на ангажираните в тях, за да ги подкрепят с конкретни съвети за справяне с конкретните им трудности, предизвикани от кризата. Подобна програма би дала възможност на тези учители, които почувстват нужда от подкрепа, да я намерят, без да са притиснати от финансова бариера, липса на информация за подходящи специалисти и стигма.
5.5. Да се създаде програма за психологическа подкрепа на децата. Училищните психолози не са достатъчни, а и невинаги са налични. Изминалата учебна година показа, че психичното здраве на децата беше сериозно засегнато от продължителната изолация, липсата на адекватна за възрастта им възможност за социализация и психологическо израстване, подкрепа от връстници. В най-голяма степен това засегна децата в прогимназиален етап, като най-честите прояви на влошено психично здраве, докладвани от родители, бяха загуба на концентрация, безсъние, повишена тревожност и раздразнителност, влошена памет, влошено усвояване на учебен материал, апатия и депресивни епизоди. Овладяването на психично-здравните рискове при подрастващите е ключово за тяхното развитие.

Референции:
1. COVID-19 in children and the role of school settings in transmission, https://www.ecdc.europa.eu/sites/default/files/documents/COVID-19-in-children-and-the-role-of-school-settings-in-transmission-second-update.pdf
2. Reopening schools cannot wait: joint statement by UNICEF and UNESCO, https://en.unesco.org/news/reopening-schools-cannot-wait-joint-statement-unicef-and-unesco?fbclid=IwAR1rD7AlwbLn2ktshXxUH9rWpklvaKDjfGRHrtg67b4iWaljZlHZ3rtgxXQ
3. World Health Organization (WHO). Advice on the use of masks for children in the community in the context of COVID-19. Geneva: https://www.who.int/publications/i/item/WHO-2019-nCoV-IPC_Masks-Childre n-2020.1
4. Национален план за справяне с пандемията от SARS-CoV-2https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2021/07/09/threat_assessment_brief_final_08072021.pdf

Автор: Надежда Цекулова