Украйна и Истанбулската конвенция
На 20 юни 2022 година Върховната Рада на Украйна ратифицира Истанбулската конвенция. Законопроектът е подкрепен от 259 депутати, против са само 8. Само 4 дни по-късно страната получи зелена светлина за начало на преговори за членство в Европейския съюз, заедно с Молдова.
Според експерти, спешното и почти единодушно гласуване на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е било част от знаците, с които Украйна потвърждава непоколебимия си проевропейски цивилизационен избор.
Ратификацията обаче е резултат на дълъг и сложен път, по който Украйна върви с усилия и противоречия от много години.
Пътят към ратифицирането на конвенцията от Украйна
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска, е предложена за подписване на 11 май 2011 година в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 година.
Конвенцията е подписана от 45 държави (всички членове на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия), както и от Европейския съюз, от тях Украйна е 36-ата, която я ратифицира.
През 2011 година Украйна подписва международното споразумение на Съвета на Европа, но Върховната Рада не ратифицира документа.
Следващият опит е направен през 2016 година. Но украински депутати блокират процеса заради понятията „джендър“ и „сексуална ориентация". Взима се решение да подготвят резерви към конвенцията, които биха отговаряли на "моралните ценности на украинците", и едва след това да я ратифицират.
В следващите години с помощта на Съвета на Европа Украйна започва плавно привеждане на законодателството си за защита от домашно насилие в съответствие с изискванията на Конвенцията – процес, който продължава и до момента.
На 18 юни 2022 г. Владимир Зеленски предлага да се ратифицира Истанбулската конвенция, но с отделно изявление. В него се посочва, че целта на конвенцията е защита на жените и предотвратяване на домашно насилие, включително по отношение на мъже и деца, и се регламентират резервите на страната към международния документ.
Според тях, Украйна няма да счита нито една от разпоредбите на конвенцията като задължаваща спрямо Конституцията, Семейния кодекс или други закони, отнасящи се до институциите на брака, семейството и осиновяването.
Украйна отбелязва също, че не може да гарантира изпълнението на задълженията по Конвенцията във временно окупираните територии, тъй като всички създадени там органи са нелегитимни, техните актове, решения и документи са недействителни и не пораждат правни последици.
Освен това Украйна си запазва правото да не прилага разпоредбите на параграф 2 на чл. 30 от Конвенцията (за адекватно държавно обезщетение за жертви на домашно насилие) преди да бъде приведено в съответствие националното законодателство.
Акция "Да отключим истината за насилието", проведена в Киев на 30 ноември 2021 г. Снимка: Наталия Адамович.
История на дебатите около ратифицирането на Конвенцията в Украйна
Крайъгълният камък на споровете около Истанбулската конвенция е понятието „джендър“.
Конвенцията дава дефиниция, че „джендър“ означава „социално установени роли, поведение, дейности и характеристики, които обществото счита за подходящи за жените и мъжете“.
През 2020 г. Всеукраинският съвет на църквите и религиозните организации се произнася, че мнозинството от украинския народ не подкрепя ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на насилието срещу жени. Представителите на Съвета на църквите се позовават на петиция от 2019 г., събрала нужните 25 000 подписа, за да бъде разгледана от институциите. Петицията настоява да се спре антидискриминационния преглед на учебното съдържание, както и да не се допуска понятията „пол“, „джендър“ и „сексуална ориентация“ да бъдат вписани в украинската конституция, а бракът между мъж и жена да бъде защитен.
Някои неправителствени организации също се противопоставят на ратификацията. Например неправителствената организация „Всички заедно“ твърди, че документът регламентира понятието "сексуална ориентация", което превръща хомосексуалните, лесбийките и бисексуалните в "обекти на приоритетна защита".
Упълномощената по въпроси на равенството на половете в Украйна Екатерина Левченко в отговор на критиката обяснява, че документът „помага за борба с насилието“. „Ситуацията в семейството се влошава от насилието, а не от борбата с него“, подчертава тя.
На 24 ноември 2021 г. към президента на Украйна Владимир Зеленски е изпратена електронна петиция за внасяне във Върховната Рада на проектозакон за ратификация на Истанбулската конвенция. Тя е организирана от гражданската инициатива „Марш на жените“. Документът критикува президента, че Молдова е изпреварила Украйна в ратификацията на Конвенцията, и алармира, че „Всеки ден полицията регистрира около 300 случая на домашно насилие срещу жени и деца. Повече от половината деца и юноши са жертви на домашно насилие“. Авторите посочват, че през 2020 година подобна петиция също събира над 25 хиляди подписа и получава положителен отговор, но проектът за ратификация на Истанбулската конвенция така и не е включен в дневния ред парламента.
В отговор президентът Зеленски се ангажира да внесе законопроект във Върховната Рада на Украйна за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Изданието „Украинска правда“ коментира, че истинската причина, която се крие зад отказа на част от депутатите да ратифицират Истанбулската конвенция, е стереотипа, че широкият електорат е силно загрижен за джендърния въпрос, и ще се противопостави на конвенцията дори в ущърб на европейската интеграция на Украйна.
Посочени са примерите на Молдова и Грузия. Тези две държави са по-консервативни от Украйна, църквата има много по-голямо влияние върху политиката, и преживяха абсолютно същите дискусии и възражения от църквите. Но щом завърши процесът на ратификация, темата изчезна от дневния ред на обществото.
Изданието отбелязва, че ратификация с резерви е вариант, използван от Хърватия - друга страна със силни християнски традиции – който очевидно се е оказал приемлив за механизмите на Съвета на Европа.
Домашно насилие в Украйна
Случаите на домашно насилие в Украйна нарастват всяка година. През 2020 г. от 211 362 жалби над 180 000 са от жени, над 27 000 от мъже и над 2500 от деца. Според доклад на УНИЦЕФ от 2018 г. обаче, насилието над деца в Украйна системно не се докладва, тъй като голяма част от възрастните го смятат за приемлив възпитателен метод.
През 2021 г., според Министерството на вътрешните работи, 56% повече украински граждани са съобщили за случаи на домашно насилие, отколкото през 2020 г.
Украинското законодателство
През декември 2017 г. Украйна приема Закон за предотвратяване и борба с домашното насилие. Проектът е създаден с подкрепата на Съвета на Европа и частично базиран на ИК: - справяне с превенцията на насилието срещу жени стратегически и в дългосрочен план и чрез създаване на необходимите институционални механизми и подкрепа на координацията между ведомствата (членове 7 и 10 от Истанбулската конвенция); - укрепване на знанията и капацитета на лицата, отговорни за подкрепата на жертвите на национално и местно ниво (член 15) за реализиране на правото на жертвите на специализирани услуги за подкрепа (член 22 от Истанбулската конвенция) и правото им на безплатна юридическа помощ (член 57).
Домашното насилие обаче все още се регулира от два закона – административен и наказателен. В случаите на домашно насилие извършителят е наказван с глоба, поправителен труд или административни санкции.
Ако глобите и поправителният труд не спрат насилника и насилието стане системно, той се наказва със 150-240 часа общественополезен труд, или арест до 6 месеца, както и ограничение на свободата за срок до 5 години или лишаване от свобода за срок до 2 години.
Предстоящи промени
Украйна започна да прилага разпоредбите на конвенцията преди нейната ратификация. Процесът започна в края на 2017 г. с приемането на Закона за изменение и допълнение на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна с цел прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. В законите обаче все още липсва криминализиране на такива форми на насилие като преследване и сексуален тормоз.
Освен това в Украйна няма специализирани служби за подкрепа на жертвите на сексуално насилие. След ратификацията създаването на такива центрове ще стане задължителна.
Снимка: Facebook Володимир Зеленський
Евроинтеграцията на Украйна
Европейската интеграция на Украйна беше пряко свързана, наред с другото, с ратифициране на Истанбулската конвенция. Тя е част от споразумението с ЕС за предоставяне на Украйна на статут на кандидат, и основен документ в контекста на гарантиране на правата на човека в страните членки и кандидатки за членство. Въпреки че в ЕС има още шест държави, които не са завършили ратификацията (България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Словакия), статутът на Украйна на страна очакваща покана, а вече страна-кандидат, дава възможност на ЕС да отправи към нея подобно изискване.
**Публикацията е създадена с финансовата подкрепа на Български фонд на жените. Тя не отразява становището на БФЖ и организацията не носи отговорност за нея.