В пандемия: правото да гласуваш в изборите за 45-о Народно събрание

Автор: Адела Качаунова

Още в началото на кризата през март 2020 г. и след дългите месеци на разрастване на епидемията стана ясно, че предстоящите през април 2021 г. избори ще поставят високи изискванията към организацията им. Едва в края на 2020 г. обаче 44-ото Народно събрание предприе законодателни промени в тази посока, използвайки спорен законодателен подход – изборните правила бяха изменени чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), който следва да има временно действие, а не чрез изменение в Изборния кодекс, който по замисъл следва да е всеобхватен в материята.

Управляващата коалиция в 44-ото Народно събрание не предложи смислено решение на проблем, който беше очакван и предвидим. Хората, които са поставени под карантина и изолация поради заразата от COVID-19, не могат да излизат от домовете си и затова не могат да отидат до изборните секции. Същевременно правото на глас е конституционно признато и неотменимо, като неговите ограничения са уредени изчерпателно в закона и се отнасят до лицата, осъдени на ефективно наказание лишаване от свобода и хората, поставени под запрещение. Никакви други ограничения на правото на глас не са допустими.

Именно този конфликт между новите реалности (извънредна епидемична обстановка) и конституционния стандарт не получи адекватно законодателно разрешение в месеците преди изборите за 45-ото Народно събрание.

В ЗМДВИП беше предвидено, че лицата, поставени под карантина или изолация ще могат да гласуват чрез подвижна избирателна кутия, по подобие на лицата с трайни увреждания. В чл. 28 на ЗМДВИП беше предвидено, че заявления за гласуване могат да бъдат подавани, съответно приемани до три дни преди изборния ден, т.е. до 31 март 2021 г. Ако за лица с трайни увреждания такъв срок може да бъде оправдан, именно защото увреждането е трайно, то при динамично развиваща се вирусна епидемия в рамките на тези три дни такъв подход не може да бъде оправдан.

Броят на хората, които по силата на закона бяха изключени от възможността да гласуват беше значителен. В края на март и началото на април България се намираше в пиково разпространение на вируса на COVID-19 и дневните стойности бяха в порядъка от няколко хиляди новоустановени случаи (общо 13 833 за дните от 1.04. до 4.04. включително). Всички тези хора не можеха да упражнят правото си на глас заради законова разпоредба, която за предстоящите на 11 юли 2021 г. парламентарни избори е отменена.

Възможността за гласуване чрез подвижна избирателна кутия, която беше предвидена за карантинирани/ изолирани лица беше въведена без да бъдат изменени други изисквания на изборното законодателство. Така до 14 дни преди изборния ден хората можеха да заявяват дали ще гласуват по настоящ или по постоянен адрес, като обикновено хората, които живеят в друго населено място заявяват, че ще гласуват по настоящ адрес. Това изискване обикновено не създава значителни трудности пред избирателите. В условията на Ковид-кризата това изискване не беше съобразено и създаде патовата ситуация за мнозина граждани, които не бяха предвидили, че ще се разболеят или ще бъдат карантинирани като контактни лица в рамките на тези 14 дена преди изборите – време, когато вече не беше възможно да заявят, че ще гласуват на адрес различен от постоянния им.

Това се отрази силно върху хората, живеещи в големите градове, в рамките на които е честа практика постоянният адрес да не се сменя и да не се заявява гласуване по настоящ адрес. Лицата можеха да подават заявления за смяна на гласуването по постоянен или настоящ адрес до 14 дена преди изборите, а от 14-ия ден, до 3 дена преди изборния ден можеха да заявят гласуване с подвижна кутия.

Друг установен проблем беше изискването, въведено от Централната избирателна комисия, заявленията за гласуване чрез подвижна избирателна кутия да са най-малко 10 на брой в рамките на една община, за да бъде осигурена кутия.

С цел да се установи колко хора не са могли да гласуват на изборите, проведени на 4 април 2021 г., поради различните ограничения на изборното законодателство, което не беше съобразено в достатъчна степен със ситуацията, създадена от Ковид-кризата, БХК изпрати запитвания до всички общини в страната. Организацията постави въпроси за броя на подадените заявления за гласуване с подвижна избирателна кутия,  за отказите да се образува секция в тези случаи и отказите да се включат заявителите в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия и причините за това. От всички 268 общини, отговори получихме от 251. В 66 от тях не е имало подадени заявления от карантинирани/ изолирани лица.

В 71 общини е имало подадени заявления от карантинирани/ изолирани лица, но тяхната бройка е била по-малко от 10 за съответната община и поради това не е била разкрита секция с подвижна избирателна кутия. По този начин не са могли да гласуват 309 души.

В 114 общини е била осигурена подвижна кутия, тъй като заявленията са били достатъчен брой. Общо подадените заявления в 114-те общини са 4478. На 362 души е било отказано да гласуват чрез подвижната кутия по една следните причини:

• Поради карантиниране/ изолиране на адрес, различен от постоянния (87 души).
• Тъй като в РЗИ липсва информация за лицето (43 души; това е различно обстоятелство от случаите, когато карантината/ изолацията изтича преди изборния ден. Става дума за лица, които към датата на изборите или са били болни от COVID-19, или са били близко контактни на болен от COVID-19 и въпреки че липсва информация в РЗИ не означава, че те не са били под карантина/изолация. Това е така, тъй като предписанието, съдържащо карантината/ изолацията често се издава със задна дата).
• В 144 случая съответните общини не са посочили конкретните основания за издаване на отказ от гласуване.
• 81 души са подали заявление за гласуване в рамките на тридневния период преди изборния ден и в много от случаите те не са получили изричен отказ за гласуване, но не са и вписани в избирателния списък на лицата, гласуващи чрез подвижна кутия.
• Малък брой от отказите се дължат на основателни причини – починали лица, лица, които са постъпили в болнични заведения, в които има осигурена избирателна секция, грешно подадени заявления.

Резултатите от проучването показват, че много хора щяха да могат да упражнят правото си на глас, ако администрацията използваше в по-голяма степен модерни дигитални способи и това беше отразено в законодателството. Голяма част от пречките за гласуване на поставените под ограничения поради COVID-19 лица можеха да бъдат лесно преодоляни. Така например можеше да се предвиди, че срокът за заявление за гласуване на различен от постоянния адрес и срокът за заявяване за гласуване с подвижна избирателна кутия няма да се застъпват.

Изискването за най-малко 10 на брой заявления в една община не е съобразено с различните по големина общини, а е лишило най-много хора от правото им на глас.
Липсата на бърза връзка между лекари, РЗИ и общински власти е лишило от възможността да гласуват най-малко 43 души. Това е неоправдано при наличие на широко навлезли дигитални технологии.

За следващите избори, предвидени за 11 юли 2021 г. лицата, поставени под задължителна изолация или карантина ще гласуват на мястото, на което са поставени под карантина/ изолация и (засега) липсва изискване за подаване на заявления до три дни преди изборния ден.

Според статистика за разпространението на COVID-19 в България, поддържана от НСИ, ако към 4 април 2021 г. активните случаи са 69177, то към 26 май 2021 г. те са спаднали близо три пъти до 23426. Новите случаи на заразени от COVID-19 на 4 април са 1919, а на 26 май 2021 г. са 406. Следователно, въпреки очевидния спад на новозаразените, значителен брой български граждани потенциално могат да бъдат лишени от право на глас, ако ЦИК не предвиди и регламентира по-справедливи изисквания за образуване на секциите за гласуване с подвижна избирателна кутия.