Хора с увреждания

Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите.

Законът за интеграция на хората с увреждания, приет през 2004 г., урежда създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняването на техните права, подкрепата за лицата с увреждания и техните семейства и интегрирането им в работната среда. Две години по-късно ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от Европейския парламент в края на 2012 г., а България става страна по нея от 26 януари 2012 г. Основната цел на Конвенцията е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждане и да подпомага за зачитането на човешкото им достойнство.

Основен принцип е пълноценното и ефективно участие и включване в обществото на хората с увреждания. Конвенцията за правата на хората с увреждания не разглежда хората с увреждания като “обект” на благотворителност, лечение и социална закрила, а като субекти с права, които са способни за предявяване на тези права и вземане на решения за живота си, въз основа на своето свободно и осъзнато съгласие, както и да бъдат активни членове на обществото.

Официална статистика колко са хората с двигателни, умствени или други увреждания в България не се събира. Според Агенцията за хора с увреждания хората в неравностойно положение са над 1 млн души. Едва 10 000 от тях работят.

Около 11 000 възрастни хора и хора с увреждания живеят в 161 специализирани институции, а чакащи за настаняване в тях са 3600 лица, от които 2200 са лицата с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция. Близо 900 са лицата, които чакат за настаняване в резидентни услуги в общността, от които над 750 са лица с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция.

  • Към 31 октомври 2017 г. в 13-те дома за лица с психични разстройства живеят 1028 души, за настаняване в институция чакат 906 лица, а 30-те центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в страната разполагат с 410 места и 34-те защитени жилища – с 321 места.
  • Към 31 май 2017 г. броят на чакащите за настаняване лица с умствена изостаналост е 355 лица. Към 31 октомври 2017 г. в 27- те дома за хора с умствена изостаналост живеят 2083 души, за настаняване в институция чакат 223 души, а в 26-те ЦНСТ за тях има 324 места и в 96-те защитени жилища – 811 места.
  • Броят на чакащите за настаняване в институции и в резидентни услуги е значителен – 468 лица към 31 май 2017 г., а към 31 октомври 2017 г. чакащи за настаняване само в институция са 369, а в 14-те дома за хора с деменция са настанени 825 души.

Фактори, като липсата на достъп до образование, както и липсата на достъпен транспорт допринасят за високия процент на безработица сред хората с увреждания.

Инфраструктура в страната не предоставя на хората с увреждания достъп до образование, здравеопазване и социални услуги.

В края на 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията разгледа шестия периодичен доклад на България и публикува заключения и препоръки. По отношение на институциите за хора с психични разстройства, според Комитета, се практикува физическа, както и химическа имобилизация чрез назначаване на свръхдози медикаменти. Комитетът е потресен и от липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 – 2011 г.

Хората с увреждания (особено тези с интелектуални затруднения и психо-социални проблеми), които живеят в институции, нямат достъп до механизми за подаване на жалба пред съдилищата. Освен това тези институции често са  разположени в отдалечени райони, което пречи на наемането на квалифициран персонал и затруднява достъпа  до навременна медицинска помощ.

В момента в България над 7000 човека са поставени под запрещение. Те не могат да сключват договори, да се женят, да гласуват, да решават къде и с кого да живеят.

БХК работи за:

  • Премахване на системата от социални услуги чрез институции и заменянето им с по-добри условия за живот на хората с увреждания, близки до семейната среда.
  • Цялостна реформа на системата на запрещение както като процедура, така и като съдържание. Сегашната система на пълно запрещение поставя хиляди хора в състояние на “социална смърт”.
  • Достъп до смислени и ефективни рехабилитационни дейности за всички хора с увреждания.
  • Равенство и достъп до образование и трудовия пазар на хората с увреждания;
  • Изкореняване на обществената дискриминация, с която се сблъскват хората с увреждания.

БХК ежегодно следи състоянието на правата на хората с увреждания в България. Можете да прочетете последния годишен доклад на БХК или специалните доклади:

БХК води и стратегически дела с цел защита правата на хората с увреждания в България:

  • Станев срещу България: През 2005 г. Руси Станев започва борба за отмяна на запрещението си и за напускане на институцията. БХК подпомогна Руси в битката му за отвоюване на неговите човешки права на всички етапи от съдебните производства. Благодарение на Руси и желанието му да търси справедливост през 2012 г. се стига до осъдително решение на Голямата камара на ЕСПЧ в Страсбург по делото Станев срещу България. Едно от особено важните заключения на съда е, че всеки човек, лишен от правоспособност, като е поставен под запрещение, трябва да има директен достъп до съдилищата, за да може да търси възстановяване на своята дееспособност. На 9 март 2017 г. Руси Станев почина на 61 години.
  • Анатоли Маринов срещу България: Това е дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург на човек под запрещение, когото БХК подпомогна в неговата жалба за правото му да гласува на парламентарни избори. Забраната на хората под запрещение да гласуват е установена с Конституцията на България. Делото е комуникирано на българското правителство през май 2017 г. и скоро се очаква решение.