На 26 януари 2012 г. България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), което, заедно с членството в Европейския съюз и достъпа до нови политически и икономически инструменти и ресурси, даде ход за промяна в националното законодателство в съответствие с Конвенцията.
Конвенцията цели да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания и да подпомага зачитането на човешкото им достойнство. Основен принцип в нея е пълноценното и ефективно участие и включване в обществото на хората с увреждания. Според Конвенцията, хората с увреждания са хора с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки, би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите.
Настоящият Закон за хората с увреждания е опит за хармонизиране с основните принципи и идеи на КПХУ. Други специализирани закони, регламентиращи достъпа до права на хората с увреждания са Законът за личната помощ и Законът за социалните услуги. Правото на приобщаващо образование за деца със специални потребности е подробно регламентирано в Закона за предучилищно и училищно образование и подзаконовата уредба към него.
Официална статистика за хората с увреждания в България не се събира. Според Националния център за обществено здраве и анализи всяка година в България над 3 000 деца и над 50 000 пълнолетни хора биват разпознати от експертните комисии като хора с увреждания. Различни източници сочат, че хората с установени увреждания в България са над 500 000. През 2022 г. в България около 9 000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 161 специализирани институции. Над 7 000 човека с психо-социални и интелектуални увреждания са поставени под запрещение. Те нямат право самостоятелно да вземат решения за живота си като да гласуват, да решават къде и с кого да живеят, да сключват брак, да сключват договори, да избират образованието или лечението си.
Хората с увреждания продължават да са тежко дискриминирани поради липса на достъпна среда в обществени и жилищни сгради, транспортни средства, спортни, културни, образователни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като образование, здравеопазване, заетост, социални и други услуги, достъп до правосъдие.
Български хелзинкски комитет има траен ангажимент към правата на децата и пълнолетните хора с увреждания в България. Основен акцент в работата му в периода 1999-2009 г. бяха децата с интелектуални и множествени увреждания, живеещи в институции (към 2000 г. те бяха над 5 000) и специални училища (към 2000 г. те бяха около 10 000). БХК посети неколкократно и описа положението на всяка от тогава съществуващите детски институции/специални училища за деца с увреждания в няколко обемни доклада, които послужиха за отправна точка на работа за тогава новосъздаващата се Държавна агенция за закрила на детето и различните органи и организации, занимаващи се с този въпрос по-късно. БХК работеше активно по застъпничество пред национални (Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието, Парламента, Правителството, Комисия за защита от дискриминация) и международни органи (Комитета на ООН за правата на децата, Европейската комисия) за деинституционализация, промяна в законодателството, политиките и практиката, свързани с правото на децата с увреждания да бъдат отглеждани в семейна среда, както и правото им на приобщаващо образование и подкрепа.
От 2001 г. БХК започна да посещава и наблюдава и държавните психиатрични болници и диспансери (доклади тук и тук), както и социалните домове за пълнолетни хора с психични и умствени увреждания. Поради находките си на данни за изтезания, изключително нечовешко, унизително и жестоко отнасяне в тези заведения, наред с отдалечеността, липсата на достатъчно като брой и квалификация персонал, липсващата медицинска грижа, мизерните материални условия за живот, БХК инициира няколко кампании с Amnesty International, Mental Disability Rights International, Mental Disability Advocacy Centre за привличане на вниманието върху проблемите в тези институции. Тези кампании поставиха началото на закриването им и постепенната деинституционализация, което едва 20 г. по-късно, през 2021-2022 г. вече доби мащаб на политика и практика по деинституционализация на хора с ментални увреждания на правителствено и национално ниво. БХК работи за предоставянето на подкрепа и услуги в домашна среда и/или в близка до семейната среда и за осигуряване на подкрепа за независим живот по смисъла на чл.19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2016).
От 2008 г. до 2014 г. БХК изготвяше ежегодно по няколко тематични анализа относно състоянието на правата на хората с увреждания за Агенцията за основни права на човека на Европейския съюз (пр. 2011 г.), а от 2017 г. насам - за Европейската мрежа на експерти по уврежданията. Освен правата на достъпна среда, образование, заетост, социална защита/подкрепа, БХК се занимава и с правото на достъп до правосъдие за хора с увреждания (пр. Национален доклад „Укрепване на процесуалните права на лицата с интелектуални и/или психосоциални увреждания в наказателното производство: Проучване на необходимостта от действия“ и Наръчник за укрепване на процесуалните права на лицата с интелектуални и/или психосоциални увреждания в наказателния процес).
Особен акцент в работата на БХК е застъпничество за цялостна реформа на системата на запрещението, както като процедура, така и като съдържание. Сегашната система на пълно запрещение поставя хиляди хора в състояние на “гражданска смърт”. В резултат на делото Станев срещу България, през 2016 г. БХК участва в работната група за създаване на проекта за Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, чиято цел е да замени поставянето под запрещение с механизми за подкрепа за вземане на решения от хора с увреждания. Законът беше внесен в Парламента, но не беше приет.
БХК води и стратегически дела с цел защита правата на хората с психо-социални и интелектуални увреждания в България:
- Станев срещу България: През 2005 г. Руси Станев започва борба за отмяна на запрещението си и за напускане на институцията. БХК подпомогна Руси в битката му за отвоюване на неговите човешки права на всички етапи от съдебните производства. Благодарение на Руси и желанието му да търси справедливост през 2012 г. се стигна до осъдително решение на Голямата камара на ЕСПЧ в Страсбург по делото Станев срещу България. Едно от особено важните заключения на съда е, че всеки човек, лишен от дееспособност, като е поставен под запрещение, трябва да има директен достъп до съд, за да може да търси възстановяване на своята дееспособност. На 9 март 2017 г. Руси Станев почина на 61 години. Българското законодателство вече съдържа правна възможност хората под ограничено запрещение да поискат отмяната му лично, както и да получават подкрепа и помощ при водене на дела, но услугите, които трябва да оказват тази подкрепа все още не функционират.
- Анатолий Маринов срещу България: Това е дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург на човек под запрещение, когото БХК подпомогна в неговата жалба за правото му да гласува на парламентарни избори. Забраната на хората под запрещение да гласуват е установена с Конституцията на България. На 15 февруари 2022 г. ЕСПЧ установи нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека.
