През април 2011 г. Български хелзинкски комитет отбеляза с притеснение факта, че българското правителство отхвърля много от важните препоръки на страните, участвали в Универсалния периодичен преглед. Универсалният периодичен преглед е нов механизъм на ООН, стартирал през април 2008. Механизмът се изразява в преглед на степента на спазване на човешките права във всички държави в света, веднъж на всеки четири години.
Сред препоръките, отправени към България, които в крайна сметка правителството на практика отхвърля, е и Препоръка 3 – отнасяща се до ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания и допълнителния протокол към нея. Правителството казва, че я приема, но прави уговорката, че е необходимо още време, за да се предприемат мерки за прилагане на конвенцията. Tова не звучи убедително като се има предвид многогодишното вече действие на Закона за защита от дискриминация, който защитава от дискриминация на основата на увреждане, както и многото други законови и подзаконови нормативни актове, регулиращи правата на хората с увреждания.
През 2010 г. в България бяха направени някои малки стъпки в посока на извеждане на хора от институции, но тези действия практически не промениха общата картина. Те не представляваха част от целенасочен, цялостен, обмислен и ресурсно осигурен процес, а по-скоро бяха епизодични действия за физическо преместване на хора от институция в друга услуга, често базирана на неподходящо място от гледна точка на осигуряване на кадрови ресурс за добра грижа и подходяща инфраструктура. Не беше изпълнена нито една препоръка от дадените на държавите-членки на Европейския съюз с "Доклад на независима експертна група по въпроса за прехода от институционална грижа към грижи в общността" на Европейската комисия от 2009 г.
Мисленето за хората с ментални проблеми, настанени в институции, днес е неотделимо от мисленето за развитието на мрежа от социални услуги в общността, която да им позволи да получат нужната подкрепа и ресурс, за да възстановят живота си и да се завърнат в общността. Бездействието да се осигури социална подкрепа в общността в количество и качество достатъчни, че да се постигне ефективно целта на деинституализацията, се нарежда, заедно с физическите механизми на изолация на потребителите на социални услуги извън общността, сред категорията фактори, водещи до нарушаване на правото им на свобода и сигурност, както и на правото им на личен живот.
През май 2010 г. МТСП изготви проект за политически документ, назован "Визия за деинституционализацията на възрастните хора с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция". Този проект, който би могъл да бъде крачка към изпълнение на част от препоръките на ЕК, така и не бе приет окончателно до края на годината.
Така потъпкването на правата на хората в институциите за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост продължава: нехуманно отношение, злоупотреба с медикаменти, централизиран ред на настаняване, oтсъстващ контрол над социалните услуги, произвол при поставянето под запрещение.
