Анева и други срещу България

Делото обединява три дела и касае общо три различни случая, подадени от четирима жалбоподатели. И при трите случая става въпрос за родители, които са били възпрепятствани да осъществят контакт с децата си, въпреки съществуването на съдебни решения, даващи им родителски права или определен режим на лични отношения.

Първото дело е заведено от Владимира Анева и Михаил Иванов, които са майка и син. Второто е на Славейка Кичева. По третото дело — на Станимир Друмев — Съдът не намира нарушение.

Случаят на Славейка Кичева

По това дело БХК предоставя правна помощ на жалбоподателката Кичева. Тя получава родителските права над сина си (роден през 2005 г.), след като се разделя с бащата на детето. Въпреки това през септември 2011 г. бащата отказва да върне детето в дома му след края на една от предварително уговорените им срещи. След това майката вижда детето само няколко пъти и то в институционална среда, винаги в присъствието на бащата. В един от опитите си да се свърже с детето си майката отива в дома на бившия си съпруг, където е удряна в лицето и съборена на пода от него, като всичко това се случва пред очите на детето. Майката се опитва няколко пъти да използва услугите на частен съдебен изпълнител, но той отказва с мотива, че случаят е твърде сложен.

Впоследствие се свързва с държавен съдебен изпълнител, който поема случая, но на планираните срещи за предаване на детето бащата или не идва изобщо, или не води детето със себе си. В двата случая, в които детето е доведено, то е видимо неспокойно, не успява да приеме майката и се чувства заплашено. Оценката на психолог е, че детето е в състояние на крайна степен на родителско отчуждение, под силното влияние на бащата.

Прокуратурата не намира да има извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс от страна на бащата, който неправомерно задържа детето.

В решението си ЕСПЧ приема, че България е нарушила Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). ЕСПЧ подчертава, че в случаи като тези адекватността на мярката се определя от бързината на нейното прилагане. Бързото изпълнение е от особено значение в ранните етапи на разделяне, когато все още съществува силна връзка между детето и родителя. Като се има предвид, че процедурите по изпълнение са били решаващи за ефективното упражняване на правото на жалбоподателите на личен и семеен живот и по-специално за възможността им да се съберат с децата си, Съдът счита, че е било необходимо производствата да бъдат провеждани с особено старание. В резултат ЕСПЧ постановява, че властите не са успели ефективно да наложат адекватни и навременни мерки за запазване на правото на личен и семеен живот.