Правата на детето са човешки права. Ключовият международен договор, регламентиращ правата на детето е Конвенцията за правата на детето на ООН. Международното право изисква децата да бъдат третирани равно, с уважение и достойнство. Правата на детето включват правото на живот, здраве, образование, изразяване, личен и семеен живот, игра и отдих, достоен стандарт на живот и защита от насилие. Съществуват четири основни принципа, които са в основата на всички права на детето: недискриминация, детско участие, сигурна и здравословна среда, и най-добрият интерес на детето.
В България през последните 10 години равнището на детска бедност остава едно от най-високите в ЕС. Между 35 и 40% от децата в България живеят в „джобовете на бедността“, като за ромските деца в България процентът е почти два пъти по-висок: 60 % са отглеждани при тежки материални условия, а 80% са в риск от изпадане на дъното.
Реформата за деинституционализацията на грижата за деца в България намали броя на специализираните институции за деца с над 97%. И все пак, броят на децата, които не живеят с биологичните си родители и са настанени във формална грижа, остава относително висок през годините. Ежегодно от родителите си се изоставят по около 2000 деца в България, по данни на Коалиция Детство 2025. Държавата няма система за мониторинг с единна база данни за закрилата на деца.
През 2019 г. след публична атака тогавашното правителство оттегли Стратегията за детето и оттогава страната ни няма стратегически документ, който до задава посоката на развитие на детските политики. Липсата на политически интерес към правата на детето доведе до влошаване на положението на децата в България, като с особена тежест това важи за децата от уязвими общности - с висок риск от бедност, етнически малцинства, бежанци.
В периода на пандемията българските деца бяха сред най-дълго и най-рестриктивно ограничаваните в Европа, на фона на много либерални мерки за възрастните.
БХК поставя специален фокус върху защитата на правата на децата, особено на живеещите извън биологичните им семейства - настанените в различен тип институции към системата за наказателно правосъдие, социалната система и системата за борба срещу противообществените прояви, специализираните институции за здравна грижа, както и институциите за търсещи закрила и чужденци. По време на посещенията в детските институции и услуги с цел мониторинг организацията ни изследва следните аспекти — настаняване, съдебен контрол и достъп до правна помощ, насилие, материални условия, достъп до медицинско обслужване, достъп до образование, дисциплинарни практики, контакти с външния свят, ресоциализация и реинтеграция.
Деинституционализацията на грижата за деца в България е във фокуса на нашата дейност от над 20 години, от началото на реформата на грижата за деца, която се реализира чрез Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България” и План за действие към нея, приета през 2010 г.
В периода 2000 г.-2002 г. БХК извърши първия обстоен мониторинг на домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), домовете за деца с умствена изостаналост (ДДМУИ), домовете за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ), социално-педагодическите интернати (СПИ), възпитателните училища интернати (ВУИ), всички помощни училища, където учеха деца с интелектуални затруднения и множество увреждания. Организацията допринесе значително за разкритията на БиБиСи относно нечовешките условия в един от домовете за деца с увреждания у нас - този в с. Могилино. БХК продължава периодично да посещава услуги и институции за деца. През 2016 г. МЗ отказа да сключи споразумение с БХК и оттогава организацията няма достъп до домовете за бебета и деца до 7 години.
През 2010 г. след съвместна проверка с прокуратурата, БХК установи 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания за период от 10 години — от 2000 г. до 2010 г. И всички — от престъпна небрежност. Разследванията, започнати по случаите, не дадоха никакъв резултат. По тях не е внесен нито един обвинителен акт в съда.
Един от акцентите в приетата през 2021 г. Стратегия на Европейския съюз за правата на детето (2021-2024) е детското правосъдие. Реформата на детското правосъдие е друга приоритетна сфера на мониторинг и анализ за БХК. През 2015 г. БХК, Национална мрежа за децата и Институт за социални дейности и практики започнаха кампанията „Детство без решетки“, за цялостна реформа в сферата на детското правосъдие. В България продължава да действа Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, приет през 1958 г. Въпреки поемането на ангажимент за реформа в Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето още през 2011 г. и Пътната карта за нейното изпълнение от страна на държавата през 2013 г., десет години по-късно детското правосъдие остава извън приоритетите в политиките за деца в България.
Към 31.12.2021г. общият брой на малолетни и непълнолетните, настанени в интернати, по реда на ЗБППМН, е 98.
БХК се застъпва и за идеята за създаване на институцията „детски омбудсман“, спазване на процедурата по щадящо изслушване на деца, вземане на мнението на децата за всяко действие, което касае техен интерес или право, осигуряване на равен и качествен достъп до образование, здравеопазване и социално подпомагане на всички уязвими групи деца.
БХК води и стратегически дела с цел утвърждаването и защита на правата на детето в България.
В началото на октомври 2012 г. БХК, заедно с организация ДЕБРА България и Центъра за защита правата в здравеопазването, започна кампанията „Спасете пеперудените деца“ и поиска незабавно включване на булозната епидермолиза в списъка на заболяванията, чието домашно лечение се покрива от НЗОК. През февруари 2013 г. заболяването беше включено по Наредба 38 на Министерство на здравеопазването.
В средата на същата година организацията, заедно с Фондация "Макове за Мери", започна и кампанията „Децата ни не са биологичен отпадък“, целяща законови промени, които да разрешат на семействата на мъртвородени бебета да ги погребват. През 2015 г. промените станаха факт.
