Български хелзинкски комитет (I) срещу България
Това дело е част от серия опити на БХК да се създаде нова, прогресивна практика на ЕСПЧ, като последният признае правото на БХК като гражданска организация, работеща в обществена полза, да подаде жалба за нарушения на права по ЕКПЧ от името на деца с тежки умствени увреждания, изоставени в институции без родителска грижа.
Делото Български хелзинкски комитет (I) срещу България касае смъртта на Анета Йорданова и Николина Куцарова в ДДМУИ — Стража, съответно през 2006 г. и през 2007 г.
Анета умира в болницата в Търговище през октомври 2006 г., след като е откарана там от представители на дома. Направената аутопсия установява като непосредствена причина за смъртта, наред с другото, перитонит поради перфорация на стомаха. Няколко дни преди смъртта си Анета претърпява операция, по време на която от стомаха ѝ са извадени четири килограма твърди предмети – камъни, стелки за обувки, чорапи, боклуци и др. Прокуратурата не намира наказателно отговорни лица за смъртта на детето. Разследвани са само действията на болничния персонал, но не и тези на персонала на дома, допуснал детето да погълне убийствената маса предмети. Изобщо не е установено как се е стигнало до това.
Подобна е и съдбата на Николина, която престава да приема храна в същия дом през юли 2007 г. и умира в болницата в Търговище няколко месеца по-късно. Докладът от аутопсията установява множество патологии, сред които сепсис и кахексия (крайна степен на изтощение на организма). Всяка от установените патологии може да се дължи на занемаряване, недохранване или отравяне след поглъщане на неподходящи вещества. Прокуратурата обаче не намира престъпление и прекратява досъдебното дело.
Според прокурорите, в това число от Върховната касационна прокуратура, недохранването, причинило смъртта, се дължи на умствената изостаналост на Николина. С други думи, за тях то е естествено, няма нищо нередно и никой не е виновен.
Поради липсата на роднини или настойници/попечители, които да проявяват интерес към децата, Българският хелзинкски комитет подава от свое име жалби за случаите на Анета и Николина и действията на властите до ЕСПЧ.
ЕСПЧ обявява жалбите за недопустими, тъй като съдът смята, че БХК няма право на жалба. В решението си по делото, ЕСПЧ резюмира основанията, които биха оправдали предоставянето на възможност на една неправителствена организация да действа в производството пред съда от името на покойна жертва, която не я е упълномощила приживе, и изследва наличието на всяко едно от тях по делото на Анета и Николина. Те, според съда, са четири и са кумулативни:
- Уязвимостта на пряката жертва, която я прави неспособна да подаде оплакване;
- Сериозността на твърдените нарушения на Конвенцията;
- Липсата на роднини, близки или законни представители, които могат да подадат оплакване пред Съда;
- Контактът на неправителствената организация с пряката жертва, интервенцията ѝ във вътрешноправните процедури след смъртта, както и признаването от властите на възможността на организацията да действа пред компетентните органи на национално ниво.
ЕСПЧ приема, че първите три критерия от този многофакторен тест са удовлетворени от БХК в жалбите му за случаите на Анета и Николина, но не допуска жалбите до разглеждане по същество, тъй като организацията не е имала контакт с жертвите приживе. Този стандарт е изведен от решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Център за правни ресурси от името на Валентин Кампеану срещу Румъния от юли 2014 г., където Центърът за правни ресурси посещава Валентин Кампеану един единствен път — няколко часа преди да умре. Въпреки това ЕСПЧ приема, че липсата на такъв, макар и много кратък и незначителен контакт с жертвата като при Кампеану, надделява над факта на изпълнението на останалите три критерия от теста и е достатъчен, за да бъдат обявени жалбите на БХК за недопустими.
Кампанията на БХК за наказателноправна закрила на децата
Защитата на институционализираните деца с увреждания е една от основните дейности на БХК. По искане на БХК през 2008 г. Върховната касационна прокуратура назначава проверки във всички „домове“ в страната. Установени са тежки дефицити в грижата за деца и младежи в проверените институции, редица телесни повреди и 75 смъртни случая за 8 години. Никоя прокуратура обаче не образува досъдебно производство във връзка с тези данни.
Затова през 2009 г. БХК завежда дело от свое име срещу прокуратурата по Закона за защита от дискриминация. То е прекратено, след като тогавашният Главен прокурор, Борис Велчев, се съгласява прокуратурата да извърши нови проверки във всички „домове“ заедно с БХК и да даде достъп на БХК до всички преписки, за да защитава правата на децата.
Образувани са 240 досъдебни производства, по които БХК следи и атакува прокурорските актове. Към момента, въпреки правните действия на БХК, продължаващи и до днес, почти всички те са прекратени. Не е внесено нито едно обвинение в съда. През 2013 г. обаче новият главен прокурор — Сотир Цацаров, прекратява достъпа на БХК до образуваните производства. По този начин е преградена възможността за контрол от страна на правозащитни юристи по дела с подобна обществена значимост, при които жертвите не могат да се защитават сами, и които нямат близки, които се интересуват от тях.