Димчо Димов срещу България

Делото се отнася до условията в местата за лишаване от свобода в България и по-конкретно нарушаване на забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение (член 3 от Европейската конвенция за правата на човека).

Димчо Димов е български гражданин, излежаващ присъда във варненския затвор. През 2008 г. той е държан на легло в продължение на 9 дни (от 30 април 2008 г. до 7 май 2008 г.) в медицинския център към затвора, вързан с белезници по опасения, че може да се самонарани.

След разглеждане на фактите, ЕСПЧ намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека, както в материален, така и в процесуален аспект. Съдът изтъква, че подобни мерки за овладяване на насилие в такава ситуация са приложими, но само в рамките на строго необходимото за контролиране на ситуацията. Постановено е, че целта на обездвижването е била постигната с действията, предприети от служителите на затвора, още на 30 април 2008 г, но след тази дата разглежданата мярка вече не е била обоснована от поведението на жалбоподателя, което прави продължителността ѝ прекомерна. Така Съдът заявява, че когато дадено лице е лишено от свобода, използването на физическа сила срещу него, когато това не е абсолютно необходимо, накърнява човешкото му достойнство и нарушава забраната за нечовешко отнасяне в противоречие с чл. 3 на Конвенцията. Установено е и нарушение на чл. 8 (зачитане на личния и семейния живот) поради контрола, упражняван от администрацията на затвора над кореспонденцията на Димов. В резултат на това, на жалбоподателя  е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 евро.

Това дело е поредното, в което с единодушно съгласие ЕСПЧ осъжда България за нарушение на забраната за изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, както и на правото на зачитане на личния живот.