Иванова срещу България

Жалбоподателка по делото е Калинка Иванова, която твърди, че свободата ѝ на изповедание е нарушена поради прекратяване на трудовия ѝ договор заради религиозните ѝ убеждения (член 9) и че това представлява дискриминация на религиозна основа (член 14 във връзка с член 9).

Г-жа Иванова е участвала в религиозни дейности на нерегистрираната християнска организация Слово на живот. В периода 1994 – 1995 г., срещу тази религиозна организация в България имало активна кампания по ограничаване на дейността ѝ, включително с експулсирането на шведски гражданин, член на тази религиозна общност, както и с проверки на сбирки на общността от полицията в частни домове. Местни медии в Русе, от където е жалбоподателката, редовно съобщавали за „незаконни сбирки“ на Слово за живот. Тази кампания била подета и от националните медии, които огласили материали за конкретни хора, последователи на религиозното движение.

През октомври 1994 г. г-жа Иванова била назначена в Техникум по речно корабостроене и корабоплаване в гр. Русе, първо на длъжност „механик“ на плувния басейн, а по-късно „управител на плувен басейн“. В същия период от време министерството одобрило предложение на училищната администрация за няколко нови щатни разписания, повишавайки изискванията към заемащия тази длъжност и променяйки наименованието ѝ. След проверка на районната прокуратура в училището през септември 1995 г. бил публикуван доклад, установяващ „незаконни“ религиозни дейности в училището, а през октомври директорът бил уволнен заради бездействието си да им противостои. През ноември инспекторът по образование и негов заместник поискали на среща с жалбоподателката тя да си подаде оставката, за да бъде успокоено създалото се обществено напрежение покрай Слово на живот. След нейния отказ да стори това и с прието ново щатно разписание, което отново повишава изискванията към заемащия тази длъжност, Иванова е уволнена в съответствие с приложимото трудово законодателство.

Жалбоподателката оспорила уволнението си пред районния съд, който намерил промените в изискванията за длъжността ѝ за законосъобразни, а оплакванията ѝ за религиозна дискриминация – за неотносими, поради това, че тя била в добри отношения с колегите си. Въззивният съд формално приел, че първоинстанционният е разгледал това ѝ оплакване в достатъчна степен. Върховният касационен съд въобще не обсъдил доводите на г-жа Иванова в това отношение.

В решението си по делото от 12 юли 2007 г. ЕСПЧ посочва правото на свобода на мисълта, съвестта и религията като основа на едно демократично общество. Упражняването на натиск и възпрепятстването на дадено лице да промени или упражнява религиозните си убеждения Съдът сочи като нарушение на член 9 от Конвенцията. Съдът отчита, че в защитната си теза правителството оправдава действията си със светския характер на образователната система и се е опитало да докаже, че а) властите имали легитимни опасения, че се извършват незаконни дейности в техникума, б) че жалбоподателката, като част от Слово на живот, може да е замесена в тях, както и в) че властите имат оправдана цел да спрат проповядването. ЕСПЧ обаче намира, че държавата не е представила доказателства, че жалбоподателката наистина е проповядвала в Техникума. Напротив, Съдът намира причинна връзка между публичната кампания против Слово на живот в процесния период и развитието по случая на жалбоподателката. Установява също така, че от построяването му през 1974 г. за басейна никога не е имало изискване отговорното за него лице да има университетско образование, каквито били нововъведените изисквания, както и че жалбоподателката е уволнена цели 8 месеца след въвеждането им. В решението се отбелязва още, че ВКС е установил, че по отношение на отговорностите, новата и старата длъжност не се различават; различно било само нововъведеното изискване за образование, което жалбоподателката не можела да изпълни. Формалното спазване на нормите на трудовото законодателство, подчертава ЕСПЧ, не маскира същностният мотив за уволнението ѝ, ярко илюстриран от срещата през ноември 1995 г., на която ѝ е оказан натиск да се откаже от религиозните си възгледи.

Съдът намира нарушение на член 9 от Конвенцията.