Свобода на религията

Принципът на свободно изповядване на религия е основополагащ за едно демократично общество. Той включва правото на всеки човек да приема, променя и следва своята религиозна принадлежност, както и напълно да се откаже от нея.

Свободата на религията е едно от основните човешки права, застъпено във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Тя дефинира понятието така (чл. 18): „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали“.

Правото на свобода на религията е лично и неотменимо. В България то е защитено от Конституцията на Република България, както и от Закона за вероизповеданията.

Въпреки съществуващите законови защити за вероизповеданията не са малко случаите на нарушения спрямо представители на религиозни деноминации в България. Те включват вандализация на храмове и нападения над религиозни последователи, както и дискриминационно представяне в медиите на ритуалите и религиозната им идентичност. Мюсюлманското вероизповедание, юдаизма и „Свидетелите на Йехова“ са най-често подложени на посегателства. Статистическа информация, предоставена от прокуратурата на Република България, показва, че специализираните състави на Наказателния кодекс, които се занимават с престъпления от омраза, включително на религиозен признак, и престъпления срещу вероизповеданията, продължават да се използват много рядко. Въпреки това всяка година докладът на БХК за състоянието на човешките права в страната отчита инциденти и посегателства спрямо джамии, синагоги и храмове на „Свидетелите на Йехова“.

През 2016 г. беше приет дискриминационният Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. В общественото пространство беше ясно комуникирано, че той е насочен към мюсюлманското вероизповедание и към момента единствено негови представители са били санкционирани, въпреки че законът засяга всички граждани на територията на страната.

Същевременно българските съдилища отказват регистрация на източноправославни организации, съдържащи думата „православен“ в наименованието си. Това е и повод за поредица от дела в Европейския съд по правата на човека. За някои от тях решението предстои, но в други от случаите Съдът вече е установил нарушение на Конвенцията.

БХК работи за:

• ефективното разследване и наказване от страна на властите на престъпленията от омраза, основани на религиозна нетърпимост;
• гарантиране на религиозната свобода на всички хора в България и преустановяване на дискриминативните практики при регистрацията на религиозни организации, както спиране на опитите за ограничаване религиозната свобода на малцинствата.

БХК води и стратегически дела с цел гарантиране на религиозната свобода в България.

• През 2015 г. Европейският съд по правата на човека осъди държавата за насилие над представители нарелигиозни малцинства по дело, водено с правната помощ на БХК. Съдът постанови, че в делото Караахмед срещу България страната ни е допуснала нарушение на чл. 9 (право на религиозна свобода) от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят, Вели Караахмед, е един молещите се при софийската джамия Баня Баши по време на нападението срещу нея от партия „Атака”.
• През 2015 г. съдът се произнесе и с решение по делото Димитрова срещу България, като установи нарушения във връзка с действията на българските полицаи спрямо жалбоподателката Димитрова в отговор на дейността ѝ за религиозна организация и водено от нея гражданско дело за претърпени вреди.
• През 2017 г. Софийският районен съд обяви решението си по дело за подбуждане към дискриминация на сдружение „Шри Чинмой Център“ срещу служителка на Българската православна църква. Това е първият случай, в който съдът установява подбуждане към дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация не чрез обща враждебна реч срещу малцинства, а чрез инструкции към конкретни лица да извършат конкретни дискриминационни актове спрямо конкретни други лица.