Караахмед срещу България

Делото, водено с правната помощ на БХК, касае нападението над молещи се мюсюлмани по време на петъчна молитва през май 2011 г. над софийската джамия „Баня Башъ“ от привърженици на ултранационалистическата партия „Атака“ в присъствието на лидера на партията, Волен Сидеров, заместника му, Десислав Чуколов, и Деница Гаджева, народна представителка и член на европейския парламент от партията. Делото касае и неефективното разследване на инцидента от българските власти.

Жалбоподателят Караахмед е български гражданин, мюсюлманин, един от нападнатите от привърженици на партия „Атака“ молещи се.

Още от 2006 г. ултранационалистическата партия „Атака“, известна с ксенофобските си, расистки и хомофобски прояви, повежда кампания срещу софийската Баня Башъ джамия, когато иска да се забрани публичното огласяване на молитвите чрез звукова уредба, поставена на минарето на джамията. През май 2011 г. привърженици на партията обикалят джамията с кола с високоговорители, от които пускат записи на църковни камбани и песнопения по време на петъчната молитва в джамията.

На 20 май, по време на петъчната молитва, „Атака“ организира протест пред джамията. Кметът на столицата не предприема мерки да забрани демонстрацията или да измени времето и мястото на провеждането ѝ. Присъстват лидерът на партията, Сидеров, заместникът му, Чуколов, и Гаджева, народна представителка от същата партия. Събралите се близо 150 привърженици на „Атака“ веят знамена, националистически лозунги и скандират расови и ислямофобски обиди срещу турците и мюсюлманите. Един от тях демонстративно разрязва фес с нож. Следва сблъсък между демонстрантите и някои от молещите се. Хора на „Атака“ удрят молещите се с дървени прътове и метални тръби, замерят ги с яйца и камъни, плюят по молитвени килимчета, запалват някои от тях и отправят обиди и заплахи. Полицията не предотвратява нападението, а се намесва едва когато то вече е в ход. Нападението е заснето от множество медии и широко отразено.

Образувани са няколко досъдебни производства за хулиганство и телесна повреда. След настояване на жалбоподателя е образувано и производство за проповядване на религиозна омраза. Той иска достъп до него като пострадал, но прокуратурата му отказва.

ЕСПЧ намира, че бъларската държава е нарушила чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека. Според Съда жалбоподателят и другите молещи се са жертви на нарушение на свободата им да практикуват религията си вследствие действията на демонстрантите от „Атака“, а властите не са реагирали ефективно — нито преди протеста, знаейки възгледите на партията, нито по време на протеста, позволявайки на демонстрантите да се разправят физически с молещите се, нито пък post factum, провеждайки едно напълно неефективно разследване, в което жалбоподателят не е третиран като пострадал, а властите не повдигат обвинение на нито един от нападателите.