Нешков и други срещу България

Делото, водено с правната помощ на БХК, касае лошите материални условия и пренаселеността в местата за лишаване от свобода в България, както и липсата на ефективни средства в националното законодателство за защита на лишените от свобода от тези условия.

По това дело ЕСПЧ постановява пилотно решение. Пилотната процедура се образува, когато до съда са отправени значителен брой жалби срещу еднотипни, повтарящи се нарушения, индикиращи системен проблем.

Делото е образувано въз основа на шест жалби на петима затворници от различни български затвори и прилежащи към тях затворнически общежития. Това са затворите в градовете Варна, Стара Загора, Бургас, Плевен, Ловеч и затворническото общежитие в гр. Троян.

Жалбоподателите отправят до ЕСПЧ множество сходни по същество оплаквания, които касаят лошите условия в местата за лишаване от свобода: изключително висока пренаселеност (напр. под един кв. м. на човек в килия); липса на тоалетни и течаща вода към килиите; много малък брой общи санитарни помещения (например четири тоалетни, един душ и две мивки с течаща вода за живеещите на един етаж 200 човека); липса на достъп до санитарни помещения през нощта, което налага използването на кофи и пластмасови бутилки за физиологични нужди; наличие на хлебарки и плъхове в килиите; недостатъчен достъп до естествена светлина през деня и постоянно работещо изкуствено осветление през нощта; липса на вентилационни системи; липса на килии за непушачи, недостатъчно отопление и много ниски температури през зимата; незадоволително качество на храната; неадекватна медицинска грижа, скъпи телефонни разговори и стоки, продавани в затворническите лавки. Един от жалбоподателите поставя и въпроса за липсата на ефективни средства за защита в националното законодателство срещу пренаселеността и лошите материални условия.

ЕСПЧ намира нарушения на чл. 3 (забрана за нечовешко или унизително отнасяне) и на чл. 13 във връзка с чл. 3 (липса на ефективни вътрешноправни средства за защита) от Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ).

По отношение на нарушението на чл. 3 съдът разглежда поотделно редица елементи на материалните условия в затворите, в които жалбоподателите са пребивавали и постановява, че навсякъде в тези затвори те са в драстично несъответствие със стандартите, които са установени в предходна негова практика. Поради комбинирания ефект на всички или на някои от елементите на средата, в която пребивават жалбоподателите, ЕСПЧ установява, че те са били жертви на нечовешко и унизително отнасяне.

По отношение на нарушението на чл. 13, ЕСПЧ постановява, че според установената му практика държавата е длъжна да осигури за защита на всяко нарушение на ЕКПЧ както превантивно — годно да прекрати нарушението, така и компенсаторно — годно да обезщети за претърпяното нарушение, вътрешноправно средство за защита, което следва да е ефективно. ЕСПЧ установява, че в българския правен ред не съществуват такива ефективни средства в случаи като настоящия.

Що се касае до изискуемото компенсаторно средство, ЕСПЧ прави преглед на практиката на българските съдилища и установява, че според Закона за отговорността на държавата и общините за вреди обезщетение за нечовешки и унизителни условия в българските места за лишаване от свобода може да се получи само ако жертвата докаже, че действията на затворническата администрация са били противозаконни от гледна точка на националния закон. Съдилищата много често не разглеждат дали е налице нечовешко или унизително отношение, а се ограничават само до преценка на това, дали е нарушен националния закон. По тази причина обезщетение се присъжда в само около 30% от случаите.

Що се касае до изискуемото превантивно средство, ЕСПЧ установява, че административните съдилища в България постановяват мерки, свързани с изваждане на хора от условия, които са нечовешки и унизителни, само ако са установили нарушение на закона. Нещо повече – искането на затворника за преместване в друг затвор е на практика неефективно, тъй като условията във всички затвори за пълнолетни мъже са нечовешки и унизителни в едно или друго отношение. Затворническата администрация освен това има право на усмотрение дали да удовлетвори това искане.