Йорданова и други срещу България

Делото, водено с правната помощ на БХК, касае опита на столичните власти да извадят принудително множество ромски семейства от единствените им домове в известната като „Баталова воденица“ махала в кв. Сердика, гр. София. Причината е, че семействата живеят незаконно на общински терен. Властите не им предлагат никакво алтернативно настаняване, с което, при евентуално изпълнение на принудителното изваждане, де факто ще направят семействата бездомни.

Жалбоподателите са двадесет и трима български граждани. Повечето от тях живеят в нарочените за събаряне постройки от десетки години. Най-ранните постройки датират от 60-те години на миналия век. Всички постройки са незаконни и са издигнати върху общинска земя. За всички жалбоподатели тези постройки са единствената форма на дом, която имат.

През септември 2005 г. е издадена заповед за разрушаване на къщите им от районния кмет. Дотогава, за всичките години от съществуването на къщите им на тези места, властите никога не правят опит да изведат жалбоподателите или други обитатели на незаконни постройки в махалата от домовете им. Заповедите на районния кмет са потвърдени на всички инстанции, включително от Върховния административен съд. Всички съдебни инстанции игнорират доводите на жалбоподателите за несъразмерност на нарочените от властите мерки – събаряне на единствени жилища на уязвими хора, спрямо преследваната от тях цел.

Нов опит за разрушаване на постройките на жалбоподателите е направен през 2006 г., но той също е безуспешен. През същата година жалбоподателите, с помощта на Българския хелзинкски комитет, подават жалби пред ЕСПЧ. През 2008 г. следва трети опит за премахване на жилищата им. В резултат на това действие на властите ЕСПЧ определя привременни мерки за защита на жалбоподателите съгласно Правило 39 от Правилата на съда.

На 24 април 2012 г. ЕСПЧ се произнася по жалбите, като установява нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ (правото на личен живот, частен случай на което е правото на дом). Според съда заповедта за премахването на домовете на жалбоподателите е основана на закон, сам по себе си порочен, защото не изисква преценка за съразмерност. Тя е издадена и преразгледана в производства, в които не само не се дава защита от несъразмерно вмешателство в основни човешки права, но и изобщо не се преценява въпросът за необходимост в едно демократично общество.

Съдът задължава България да промени закона си и практиката по него така, че заповеди за отстраняване на хора от публична земя или сгради, когато могат да се засегнат права по Европейската конвенция по правата на човека, дори когато владението е незаконно, ясно да сочат целта на изваждането, засегнатите хора и мерките за осигуряване на съразмерност. Конкретната заповед за изваждане на хората от „Баталова воденица“ трябва, според решението на ЕСПЧ, да се отмени или изпълнението ѝ да се спре, докато не бъде поправен законът.

Тази заповед е спряна до ден-днешен, българските власти не са предложили никакъв алтернативен подслон на семействата, дори напротив — районната община поддържа, че те нямат право да бъдат настанени в общински жилища, а самите семейства все още заемат общинските терени. Паралелно с това в българското законодателство, констатирано от ЕСПЧ като порочно, не са извършени никакви промени.