За една година главният прокурор не е предоставил на БХК достъп до информация по нито едно искане на организацията

Прокуратурата отказа да предостави на Българския хелзинкски комитет (БХК) информация за методиката, по която е изчислен обявеният от главния прокурор Иван Гешев пред медиите изключително висок процент на осъдителни присъди в България.

Припомняме, че на 26 юни в седмичното предаване „Панорама“, излъчено по Българска национална телевизия, главният прокурор Иван Гешев заяви: „[и]скам да кажа на българските граждани, че в България има над 95% осъдителни присъди от всички случаи, който е огромен процент на фона на всички държави от Европейския съюз“.[1]

Отказът е подписан от Красимира Филипова, заместничка на главния прокурор, отговаряща за достъпа до информация. Мотивите за отказа са, че „изявленията на главния прокурор по време на интервю, в която и да било медия не представляват обществена информация“.

В искането на БХК обаче информация за изявленията на г-н Гешев пред медиите изобщо не е искана. Поискана е информация относно отчетния период, за който се отнася твърдението за постигнати от прокуратурата над 95% осъдителни присъди, а също и методологията, понятията и дефинициите, както и конкретните числа, от които се извежда посоченият процент.

Със същия акт на БХК е отказан и достъп до българския текст на писмото, изпратено от прокуратурата през септември в отговор на въпросите на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент.[2]

Припомняме, че във версията на това писмо на английски език са изтъкнати изключителните успехи на прокуратурата в борбата с корупцията, в това число, че е ангажирана отговорност на едни от най-богатите българи, придобили богатството си по престъпен начин и че в резултат на тези действия на прокуратурата към края на 2019 г. са иззети имущество и активи на стойност 3 милиарда лева.

За тези успехи на прокуратурата, обаче липсва информация в регулярните ѝ доклади. Съдържанието на тези доклади се определя със заповеди на самия главен прокурор[3],  а показателите, по които се събира статистическа информация за отчитане на дейността на институцията, се определят с указание на главния прокурор и всяка промяна в тях се извършва с разпореждане на същия. Указанията и заповедите на главния прокурор, както БХК е изтъквал и преди, не се публикуват и остават тайни за обществото. 

„На практика главният прокурор сам определя какво и как да отчете прокуратурата и е в състояние във всеки един момент да измени обхвата на тези показатели“, коментира адв. Диана Драгиева от програмата за правна защита на БХК.

„Това прави прокуратурата една от най-непрозрачните институции в България. През отиващата си година и в контекста на критиките за липса на негови отчетност и контрол, главният прокурор Иван Гешев постанови откази по всички заявления за достъп до информация на организацията ни, подадени до него след встъпването му в длъжност. Всички откази, които към момента съдът е разгледал, са отменени, като за това в тежест на прокуратурата са присъдени и направените по делата разноски“, заяви още адв. Драгиева.

Припомняме, че през изминалата година БХК получи откази за достъп до актовете, които главният прокурор сам издава в изпълнение на конституционните си правомощия надзор за законност и методическо ръководство на всички прокурори; достъп до експертните становища, с които мотивира своите предложения за предприемане на законодателни промени; отказа да информира има ли изобщо образувани проверки от прокуратурата на домовете за деца с увреждания, за които се появи информация в медиите; отказа информация относно наличие на преписки за насилие от служители в местата за лишаване от свобода; отказа информация за критериите при провеждането и резултатите от акциите срещу „битовата престъпност“.

[1] Записът на предаването е достъпно и към момента на официалната интернет страница на телевизията https://bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-podkrepyam-vsichki-chestni-sluzhiteli. Цитираното изказване започва след 13:30 минута на видеозаписа.

[2] Става дума за писмото на заместник главния прокурор Даниела Машева до LIBE, № 2851 от 21.09.2020 г.

[3] Така например обхватът, структурата и съдържанието на доклада за 2019 г. са съобразени със Заповед № РД-04-454/16.12.2019 г. на главния прокурор и Указанието за информационна дейност на прокуратурата, утвърдено със Заповед № ЛС-1985/30.05.2014 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-27/21.11.2017 г. и Заповед № РД-02-17/27.06.2019 г. на главния прокурор. Това се установява от публикувания на страницата на прокуратурата Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.

Снимка: (CC BY-SA 3.0) Spiritia