ЕСПЧ: България е нарушила международното право, отказвайки да регистрира православни църкви, различни от БПЦ

Българската държава е нарушила Европейската конвенция за правата на човека, като е отказала да регистрира две православни църкви, различни от Българската православна църква. Това установи във вторник Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по две дела – Независима православна църква и Захариев срещу България (№ 76620/14) и Българска православна старостилна църква и други срещу България (№ 56751/13).

ЕСПЧ установява и по двете дела, че българската държава е нарушила Член 9 (правото на свободно изповедание) във връзка с Член 11 (правото на свободно сдружаване) от Конвенцията. Съдът намира, че липсата на активно ограничаване на извършването на религиозни служби и изповядване на вярата не е единствената хипотеза на неправомерно ограничение на свободното изповедание. Правото на една религиозна общност да регистрира юридическо лице и следващите от това права да добива имущество, да има банкова сметка, да назначава свещенослужители, да се ползва с активна легитимация пред съда с оглед защита на правата и интересите си – всичко това са все неща от съществено значение за изповядването на религията. Поради това и в двата случая е налице ограничаване на правото на свободно изповедание.

ЕСПЧ изследва и дали ограничението може да бъде оправдано, съгласно изчерпателно предвидените хипотези за това в Конвенцията. За да бъде оправдано, подобно ограничение трябва да е основано на закона, да преследва някоя от посочените в Конвенцията легитимни цели и да е необходимо в едно демократично общество. Съдът намира, че ограничението отговаря на първите два от тези три критерия, но не и на последния. ЕСПЧ подчертава, че названието на религиозните общности, на които е отказана регистрация, и в двата случая е видимо различно от това на БПЦ. И по-важното – и в двата случая националните съдилища са се произнесли по въпроса дали религиозните вярвания на молителите се отличават от тези на БПЦ. Това обаче не може да се преценява от държавните власти, а само от отделните религиозни общности. Обратното би довело до възможността да съществува само една религиозна институция като представител на дадена деноминация, което не е съвместимо с ефективното упражняване на свободно изповедание по Член 9 от Конвенцията. Трайната практика на Съда, подчертава се и в двете решения, е че не е работа на държавата да обезпечава единството на религиозните общности – то е техен вътрешен въпрос и обратното е несъвместимо с плурализма в демократичните общества.

ЕСПЧ присъжда обезщетения в размер на общо 13280,78 евро за имуществени вреди, 9000 евро за неимуществени вреди и 6033,39 евро за разноски по двете дела.

БХК не представлява никой от жалбоподателите по делата.

Делото Независима православна църква и Захариев срещу България (№ 76620/14) се отнася до опита за регистрация на едноименната църква през 2012 г. Тогава членовете на църквата подават молба за регистрация до Софийския градски съд (СГС). По делото дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет се противопоставя на регистрацията, тъй като Конституцията определяла източното православие като „традиционна“ религия в България, а неин представител, съгласно чл. 10 от Закона за вероизповеданията, била Българската православна църква (БПЦ), като със закона източното православие е изключено от регистрационен режим, т.е. единствен негов представител може да бъде само БПЦ. Възприемайки тези доводи, СГС отказва регистрацията и се произнася, че молителят не може да бъде приет за носител на характерни верски убеждения, отличаващи го от БПЦ, както и че е налице прилика в наименованията на двете общности. Въззивният Софийски апелативен съд (САП) потвърждава това, като се произнася, че регистрацията на религиозните общности като юридически лица засягало само възможността за придобиване на имущество и развитие на стопанска дейност, поради което отказът от регистрация не засягал свободата на молителите да изповядват религията си.

Второто дело, Българска православна старостилна църква и други срещу България (№ 56751/13), се отнася до опита през 2011 г. да бъде регистрирана Българската православна старостилна църква. В този случай по молбата на религиозната общност СГС се произнася, че видно от протоколи на общността тя се е отделила от БПЦ през 1993 г., което не е позволено от Устава на БПЦ, както и че има идентичност в името между двете църкви, поради което регистрацията се отказва. Второинстанционният САП се солидаризира с тези мотиви и допълва, че съгласно Конституцията и Закона за вероизповеданията, само БПЦ може да представлява източноправославното вероизповедание.