Становище на БХК, АКФ, И.П.И и БАПЧ по ЗИД на НПК от 30.12.2022 г.

До
Народните представители в
48-ото Народно събрание
Комисия по правни въпроси

С Т А Н О В И Щ Е

по Законопроект за изменение и допълнениена Наказателно-процесуалния кодекс № 48-202-01-46/30.12.2022 г.

от
адв. Адела Качаунова
Директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (БХК)

адв. Андрей Янкулов
Старши правен експерт към Антикорупционен фонд (АКФ)

Иван Брегов
Ръководител на правната програма на Института за пазарна икономика (ИПИ)

адв. Стоян Мадин
Български адвокати за права на човека (БАПЧ)

Уважаеми госпожи и господа Народни представители,

Представяме и молим да приемете настоящото становище по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 48-202-01-46 от 30.12.2022 г.

I. Общи коментари

Изразяваме принципна подкрепа за така предложения законопроект, приемането на който е крайно наложително и закъсняло. Проектът е съобразен с Междинната резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа, приета на 05.12.2019 г. (CM/ResDH(2019)367), препоръките на Венецианската комисия, включително с последното нейно становище от 24 октомври 2022 г. и съдържа редица разпоредби в отговор на осъдителните решения на ЕСПЧ по групите дела С.З./Колеви и Великова срещу България.

Несъмнено пълноценно преустройство на съдебната власт в Република България би било постижимо единствено чрез изменения в българската Конституция, които да доведат до засилване на съдебната независимост и дължимата отчетност на Прокуратурата на РБ. Въпреки това смятаме, че този законопроект е първа крачка към повишаване на ефективността на наказателния процес през въвеждане на механизми за засилен външен контрол върху начина на упражняване/неупражняване на прокурорските правомощия, както и гарантиране на институционална, йерархична и практическа независимост на органите, които контролират или провеждат разследване по отношение на главния прокурор.

Макар този законопроект да носи множество прилики със законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 48-254-01-1, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители нa 19.10.2022 г., считаме, че настоящият отразява в по-пълна степен необходимите и наложителни изменения в областта и препоръките на Венецианската комисия и Комитета на министрите.

II. Конкретни предложения

На първо място, подчертаваме, че подкрепяме въвеждането на едноинстанционен съдебен контрол върху всички откази за образуване на досъдебно производство при запазения вътрешен контрол на едно ниво в рамките на прокуратурата. Ограничаването на обхвата на съдебния контрол само до конкретни престъпления крие поне три сериозни риска: 1) престъпления с висока в дадения случай степен на обществен интерес от външна проверка да бъдат изключени от контрола, защото не изпълват формалния критерий за обхват на проверката; 2) обективната неяснота, предвид много началния етап на събирането на информация за престъплението, за каква точно правна квалификация става дума; 3) опасността нормативно зададените филтри да бъдат допълнително разширени от практиката по прилагане на текстовете. Такова ограничение има само едно потенциално предимство: редуциране на риска от  претовареност на съдилищата, която обаче, предвид данните за устойчиво намаляващ брой на делата в наказателните съдилища и броя обжалвани откази досега, не може да бъде прогнозирана. В момента инстанционният контрол на отказите за образуване на досъдебно производство, осъществяван в прокуратурата, е в състояние да ангажира три инстанции. При най-разпространените случаи, когато компетентна да се произнесе за наличието на предпоставките за образуване на досъдебно производство е районна прокуратурата, инстанционният контрол се осъществява от окръжна, апелативна и върховна касационна прокуратури, т. е. и към момента е ангажиран държавен ресурс, но при съмнителна ефективност. Прехвърлянето на контрола към съдилищата не само няма да натовари съдебната власт, а има изгледи, с оглед въвеждането на едноинстанционно производство, да разтовари повече магистрати.

Точка 34 от Препоръка 19 от 2000 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно ролята на прокуратурата в системата на наказателно правосъдие не въвежда никакви изрични критерии (като вида на извършеното престъпление или други) за стесняване на съдебния контрол върху решението на прокурора да не обвини. В свои предишни становища Венецианската комисия е препоръчвала на България съдебен контрол само при тежки престъпления (serious crimes) като възможен филтър срещу опасенията от претоварване на съдилищата. В последното си мнение обаче оттам изрично заявяват, че това трябва да се разбира единствено като търсен абсолютен минимум, но националните власти са тези, които най-добре могат да преценят обхвата на съдебния контрол. Постоянно манифестираният страх на българските власти от претрупване с работа на системата на наказателно правосъдие не намира опора нито в собствените им данни за намаляваща натовареност, нито в сравнението на броя съдии, прокурори, съдебни служители и наказателни дела между България и средното европейско ниво.

Принципно подкрепяме въвеждането на текста на чл. 138а, ал. 2 (§ 26, т. 5 от законопроекта), но във връзка с предлаганите изменения изразяваме тревогата си, че главният прокурор и към този момент не спазва задължението си за публикуване на всички свои актове на сайта на ПРБ – чл. 138, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Необходимо е да се прецени изпълнението на задълженията на главния прокурор, произтичащи от закон и да се въведе срок за тяхното изпълнение.

По отношение на предлагания текст на чл. 144б в Наказателния кодекс (§ 28, т. 3 от законопроекта), въвеждащ състав на престъплението „изтезание“ излагаме резервите си по конкретната редакция, становище за което сме изразявали в рамките на работната група към министъра на правосъдието, както и в предишни опити за въвеждане на престъплението изтезание в българското право. Така предложената редакция не съдържа дефиниция на престъплението изтезание и не е съобразена с практиката на Европейския съд по правата на човека, която не допуска давност за този вид престъпление. Предлаганите размери на наказанието също не са съобразени с тежестта на престъплението.

10 януари 2023 г.