БХК с предложение към кмета на София за проблема с незаконните постройки

Български хелзинкски комитет напомни в писмо до кмета на София Васил Терзиев за редица неизпълнени съдебни решения по дела срещу България в Европейския съд по правата на човека заради нарушения на правото на неприкосновеност на жилището или на личния и семейния им живот. Причината са заповеди за премахване на незаконни строежи, които обаче за един продължителен период от време са били единствени домове за жалбоподателите. БХК също така предлага и как да се подходи към сложния проблем, за да се намери рационално и дълготрайно решение.

Поводът да поставим темата отново на дневен ред е информацията в медии, че столичният кмет е инициирал проверки на имоти общинска и държавна собственост във всички райони на София за установяване на незаконни постройки и опасни сгради.

Предложение за решение на проблема

Първата крачка за разрешаване на комплексния проблем с незаконните постройки е събирането на актуална информация.
Затова БХК предлага на кмета Терзиев да разпореди, при извършването на проверките на имоти да бъде събирана актуална информация за незаконните и опасните строежи, които представляват жилища, както и информация за настанените в тях хора, с акцент върху събиране на данните за уязвимите от тях – деца и хора с увреждания. Така могат да бъдат очертани мащабите на проблема на територията на Столична община, с оглед вземане на адекватни мерки за неговото разрешаване.

БХК напомня, че незаконните жилища са причина за големия брой български граждани с компрометирана адресна регистрация и без документ за самоличност. Те са и пречка пред кандидатстване за финансиране по проекти, целящи подобряване качеството на въздуха в София.
Регламентираните в закона процедури за премахване на незаконно строителство третират по еднакъв начин строежите, използвани за жилище, и строежите, използвани с друго предназначение.

Съдебни решения без изпълнение

Става дума за дела като: Йорданова и други срещу България, Иванова и Черкезов срещу България, Пакетова и други срещу България и Симонова срещу България. Решенията по тях установяват нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека, но остават неизпълнени от държавата ни. При делото Йорданова неизпълнението продължава вече 12 години и в момента то е поставено под засилено наблюдение от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

В същото време Европейската конвенция за правата на човека трябва да се прилага пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които ѝ противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт, които са длъжни да не допускат нарушения на Конвенцията. Незаконните жилищни постройки, много от които на роми, и липсата на воля за адекватното уреждане на проблемите, свързани с тях, са предпоставка за нарушения и на други защитени от Конвенцията и от българската Конституция права на човека.