Европейският съд по правата на човека потвърждава изискването за юридическо признаване на пола в България, въпреки отхвърлена жалба

TGEU, ILGA-Europe, фондация Билитис и Българският хелзинкски комитет приветстват решението на Европейския съд по правата на човека, с което се потвърждава задължението на България да осигури надеждно юридическо признаване на пола. Въпреки това изразяваме съжаление, че Съдът е приел индивидуалната жалба по делото за недопустима.

На 4 юли 2024 г. Съдът публикува решението си относно преразглеждането на делото Я.Т. срещу България, решение по което първоначално беше постановено през 2020 г. Макар Съдът да стигна до заключението, че жалбоподателят не е уведомил институцията за успеха си в получаването на юридическа промяна на пола от друг български съд и поради това със задна дата счете делото за недопустимо, той все пак подчерта, че България е длъжна да създаде стабилна правна рамка за юридическо признаване на пола, както беше потвърдено и в решението на Съда по друго дело – П.Х. срещу България (2022 г.).

Важно е да се отбележи, че жалбоподателят е спазил правилата и е изчерпал всички вътрешноправни средства за защита в рамките на едно производство и не е успял да получи промяна на данните за пола си, вписани в регистрите за гражданско състояние. Отчитайки важността на това документите му за самоличност да съответстват на неговата полова идентичност, при обстоятелства, при които не е било ясно дали ще има своевременно средство за защита от Съда, жалбоподателят тогава е прибягнал до търсене на такава промяна чрез други съдилища.  Макар че в крайна сметка жалбоподателят успешно постигнал промяната, цялостният процес е доказал, че в България липсва бърза, прозрачна и достъпна процедура за извършването на такава промяна.

Съдът също така индиректно критикува решението на българския Върховен касационен съд, което на практика забранява юридическото признаване на пола за всеки в страната.

Членът на решаващия състав, съдия Шимачкова, е дала по делото забележително особено мнение. Тя се съсредоточава както върху човешкото въздействие върху личността, така и върху системните пропуски на българското правителство да поправи ситуацията.

По делото TGEU, ILGA-Europe, Bilitis и Българският хелзинкски комитет съвместно дадоха становище като трета страна и информираха надзорните органи на Съвета на Европа за системния провал на българските власти да осигурят юридическо признаване на пола.

Нашите организации изразяват дълбока загриженост относно приоритетите на българските власти. Вместо да се заемат с основните нарушения на правата на човека, правителството реши да инвестира усилия в отмяната на това съдебно решение. Това не променя съществуващото положение на нарушение на основни човешки права и не освобождава България от задължението да го поправи.

Положението на транссексуалните лица, търсещи юридическо признаване на пола си в България, е тежко. 94% от транс респондентите у нас са заявили, че не са променили юридическия си пол. Докато 26% биха искали да го направят в бъдеще. Съгласно третото проучване сред ЛГБТИ от 2023 г. на Агенцията на ЕС за основни права 39% от българите, част от тези общности, са заявили, че промяната на юридическия пол не е възможна в у нас.

През 2023 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа (КМ), надзорният орган по постановените от Съда в Страсбург решения, изрази дълбоко съжаление за липсата на действия от страна на българските власти за бързо изготвяне на законодателни изменения, въвеждащи съобразена с Конвенцията процедура за юридическо признаване на пола. Като взе предвид сериозността на ситуацията и несигурността, с която се сблъскват транссексуалните в България, които искат да получат такова признание, КМ по изключение поиска от българските власти да разгледат възможността за приемане на временни мерки, които да позволят юридическо признаване на пола.

Предистория

В първоначалния случай Я.Т., транс мъж от България, е оспорил пред Съда през 2016 г. невъзможността да смени името си и половия си маркер в България като нарушение на правата му по Конвенцията. През 2020 г. ЕСПЧ установи, че България е нарушила правото на жалбоподателя на личен живот, защитено от член 8 от ЕКПЧ, и потвърди, че в държавата ни не съществува система за промяна на съдържащи данни за пол документи, отговаряща на стандартите на Савета на Европа (бърза, прозрачна, достъпна).

Я.Т. е "водещо дело", тъй като посочва систематичен проблем. В друго "повтарящо се" дело, П.Х. срещу България, Съдът потвърди констатациите си от Я.Т.

През декември 2023 г. българското правителство поиска преразглеждане на делото Я.Т., тъй като жалбоподателят е успял да получи юридическо признаване на пола пред друг български съд, докато Европейският съд по правата на човека е обсъждал делото.

Четири години след първоначалното решение по делото Я.Т. българското правителство все още не е въвело правна рамка, която да гарантира, че транссексуалните имат достъп до бързи, прозрачни и достъпни процедури за законово признаване на пола.

Напротив, през февруари 2023 г. българският Върховен касационен съд постанови, че при действата българската правна рамка не е възможно юридическо признаване на пола.

В производството по изпълнение на съдебните решения не се откриват видими признаци на напредък или политическа воля.

Особено мнение

В забележителното си особено мнение съдия Шимачкова е съпричастна към човешката цена и системното неблагоприятно положение на транс хората в България. Тя критикува прекалено формалистичната и строга оценка на колегите си съдии. Тя изтъква, че жалбоподателят е бил в много притеснителна ситуация и се е борил не само за себе си, но и за други хора в подобно положение. Освен това жалбоподателят не е следвало да бъде наказван по формални причини, които отговорният правен представител е трябвало да знае. Тя предлага Съдът вместо това да намали присъденото на лицето обезщетение и да преразгледа съответната правна рамка, която отначало е била разпокъсана, а от 2022 г. насам напълно възпрепятства юридическото признаване на пола.