Комитетът на министрите ще разгледа изпълнението на делото „Колеви срещу България“ за липсата на механизми за разследване на главния прокурор

От 1 до 3 септември 2020 г. представителите на 47-те държави членки на Съвета на Европа ще се срещнат, за да разгледат изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в съответствие с надзорната роля на Комитета на министрите, съгласно член 46 от Европейската конвенция за правата на човека. Това заседание е втората част от 1377-ото заседание, провело се през юни. Тогава част от делата в дневния ред бяха разгледани чрез писмена процедура.

Делата, предложени за подробно разглеждане, засягат Азербайджан, България, Гърция, Литва, Обединеното кралство, Полша, Румъния, Руската федерация, Сърбия, Турция, Украйна и  Унгария.

Двете дела срещу България, чието изпълнение ще се гледа от Комитета на министрите, са С. З. срещу България, с постановено решение на Европейския съд по правата на човека от март 2015 г., и Колеви срещу България, с решение от ноември 2009 г. Проблемът по двете дела засяга ефективността на наказателните разследвания по-общо. Делото Колеви срещу България е фокусирано върху липсата на механизми за разследване на главния прокурор. В решението на ЕСПЧ по това дело се акцентира, че той не може да бъде разследван на практика. Въпреки че това дело е поставено под засилено наблюдение от Комитета на министрите, решението по него не е изпълнено вече 10 години.

През декември 2019 г. Комитетът прие междинна резолюция по тази ключова група дела. Междинната резолюция е инструмент за влияние, който се прилага при продължително неизпълнение на решение на ЕСПЧ. В документа бяха указани няколко стъпки, които трябва да бъдат предприети за изпълнение на съдебното решение. На първо място той изисква изрични законодателни изменения, с които да се гарантира ефективността и независимостта на разследването спрямо главния прокурор. Указано е, че ако има непреодолими конституционни пречки за подобни нормативни промени, то следва да се направят и необходимите изменения в Конституцията.

На второ място междинната резолюция посочва, че трябва да се преосмисли идеята механизмът за разследване да бъде еднакъв за „тримата големи“ в съдебната власт. Тук се визира проект за изменение на НПК от юни 2019 год., в който се предлагаше главният прокурор, председателят на ВКС и ВАС да могат да бъдат разследвани по идентична процедура. Третата препоръка в междинната резолюция беше да се въведе съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува наказателни производства.

Към момента нито една от тези препоръки не е изпълнена.

Новите моменти в контекста на делата С. З. и Колеви срещу България са решението на Конституционния съд относно разследването на главния прокурор и предложението за нова Конституция. Припомняме, че през юли КС излезе с тълкувателно решение по искане на Министерския съвет. Според него надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. Предложението за нова Конституция пък не само не предвижда ефективни мерки за контрол върху дейността на главния прокурор, а му дава и законодателна инициатива.

Приетите решения и резолюции от тази среща на Комитета на министрите ще бъдат публикувани след приключването ѝ.