БХК и още 14 организации представиха на Европейската комисия материали за годишния доклад за върховенството на правото в държавите членки за 2020 г.

БПК и още 14 организации, част от паневропейската коалиция "Либъртис", представиха пред Европейската комисия свой общ доклад за въховенството на правото в своите държави. Целта на доклада е да послужи на Комисията за целите на изготвяния от нея ежегоден доклад за състоянието на върховенството на правото във всички държави, членки на съюза.

Съгласно констатациите на членовете на "Либъртис" през 2020 г. състоянието на демокрацията и върховенството на закона са се влошили в много европейски държави – сред които и България. За журналистите и неправителствените организации стана още по-трудно да си вършат работата, нарасна и политическият натиск върху свободата на медиите. Пандемията COVID-19 несъмнено изигра роля за отслабването на върховенството на закона, а мерките, предприети за справяне с вируса, засегнаха демокрацията и човешките правата в целия ЕС. Корупцията остана сериозен проблем в редица страни и някои практики, възпрепятстващи надзора от страна на НПО-сектора, показаха, че властите не са склонни да осигурят прозрачност и отчетност – такъв е случаят с България и Франция.

С целия доклад на "Либъртис" и детайли за всяка една от 14-те държави може да се запознаете ако свалите PDF файла от тук.

Резюме за състоянието на демокрацията и върховенството на закона конкретно в България

Основни проблеми в съдебната система в България през 2020 г.

Не е гарантирана независимостта на нова прокурорска длъжност, създадена с цел надзор и разследване на главния прокурор и заместниците му;
По-високите съдебни такси възпрепятстват достъпа до правосъдие. Целта на съдилищата е да се борят да осигурят справедливост в разумен срок, а решенията им честно не влизат в сила и не биват изпълнявани;
Зачестиха случаите на насилие срещу журналисти, като срещу това няма ефективна реакция от страна на институциите;
Националната институция която отговаря за спазването на правата на човека – Комисията за защита от дискриминация, се счита за недостатъчно независима и ефективна и системно не изпълнява решения на Европейския съд по правата на човека;
Продължават дискриминационните практики при регистрация на организации на гражданското общество, представляващи малцинствени групи;
Наказателните разпоредби се използват за всяване на страх и като опит за цензура на критиката в контекста на пандемията от COVID-19.

Медийна среда и свобода на изразяване и на информация

Атаките и насилието срещу журналисти са все по-сериозен проблем в България, който буди основателни притеснения, се казва в главата за страната ни.

Като конкретен пример за това се посочва случаят с журналиста Димитър Кенаров, който беше арестуван и бит от полицията на 2 септември 2020 г., докато отразяваше антиправителствен протест, с ескалация на насилие. В края на януари 2021 г. прокурорите отказаха да започнат официално разследване по случая му, позовавайки се на вътрешно разследване, проведено от същото полицейско управление, което отговаряше за охраната на протестите.

Другият посочен пример е насилието срещу журналистката Полина Паунова от българската служба на радио "Свободна Европа", нападната от млади мъже по време на националната конференция на управляващата партия ГЕРБ. Полицията не се намеси. Впоследствие заради широкото отразяване на случая, един от атакуващите беше идентифициран. След споразумение с прокуратурата, той беше осъден на две години условно.

Във връзка с проблемите със свободата на изразяване се дава пример с повдигнатите обвинения срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова заради предупрежденията ѝ за приближаваща криза с доставките на медикаменти при първата вълна на пандемията. Действията на прокуратурата бяха широко критикувани и се разглеждат като опит за по-широк натиск и сплашване на обществеността.

Законодателство

Народното събрание възприе редица спорни законодателни практики, които доведоха до значително влошаване качеството на изменените правни актове:

изготвяне на законодателни актове без провеждането на обществени консултации;
по закон законопроектите се гласуват на две четения в парламента, по време на различни сесии, но зачестила практика беше редица изменения да се инициират за първи път непосредствено преди второто гласуване;
Народното събрание често изменя, допълва и отменя законите чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони, уреждащи напълно различни правни сфери. Тези преходни и заключителни разпоредби обикновено нямат мотиви.
Изменения, особено свързани с наказателното законодателство, включително продължителността на лишаването от свобода като конкретно наказание, често се приемат само с формални причини след широко разгласени наказателни дела.

Независими органи

Комисията за защита срещу дискриминация не демонстрира достатъчна независимост, капацитет и правомощия, се отбелязва в проучването на Liberties. Процедурата за подбор на членовете на комисията не е прозрачна, а организациите на гражданското общество нямат никакво влияние върху процедурата.

Антиправителствените протести

Докладът отделя място и на протестите срещу правителството и главния прокурор от юли 2020 г. На 56-ия ден протестите ескалираха, в резултат на което бяха арестувани 126 души и имаше прояви на полицейска жестокост. Мнозина се оплакаха, че не само са били бити от полицаите, но и им е отказан достъп до адвокат. Въпреки това всички арестувани, освен един, бяха освободени от съда няколко дни по-късно. Не са повдигнати обвинения срещу полицаи и не е публикувана информация за разследвания на полицейски жестокости.

Осъдителни решения срещу България

По отношение на изпълнение на решенията на ЕСПЧ България има 77 водещи дела, които се отлагат средно 6 години и 9 месеца.

Съдебна система по време на извънредната COVID19 ситуация

Докладът отделя внимание на извънредното положение заради COVID19 през март 2020 г. Специалният закон за мерките по време на извънредното положение временно спря процесуалните срокове във всички съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на наказателното производство, производството по европейска заповед за арест и производствата, свързани с принудителни мерки. Измененията в закона, приети през април 2020 г., определиха по-точно тези изключения, като добавиха отделно приложение, съдържащо изчерпателен списък на всички съдебни производства, за които спирането не се прилага.

Измененията упълномощиха съдилищата да провеждат заседания от разстояние, включително в наказателни производства, при условие че е надлежно осигурено пряко виртуално участие на всички страни. На практика много съдилища започнаха да използват Skype за провеждане на открити съдебни заседания по казуси, които не могат да бъдат отложени.

Неравенство и дискриминация

В началото на пандемията, нито Министерството на вътрешните работи (МВР), нито Комисията за защита срещу дискриминация (КЗД) съобщават за случаи на ксенофобска реч, актове на тормоз или насилствени прояви. Не са докладвани и инциденти с италианци и други граждани на ЕС от държавите-членки, в които се смята, че вирусът е широко разпространен. Медиите обаче съобщават за случаи на отказ на услуги на лица, идващи от страни, в които се съобщава, че вирусът е широко разпространен.

Докладът се позовава на медии, че градовете с голямо ромско население ограничават достъпа до и от сегрегирани ромски квартали, като организират временни контролни пунктове и проверяват документите за самоличност на всички, които влизат или излизат от квартала. Мерките бяха приложени независимо от местните власти след консултация с Националния оперативен щаб. На 19 март 2020 г. Софийската районна прокуратура възложи на районните кметове в София да направят оценка на ситуацията и да организират контролно-пропускателни пунктове за контрол на движението от и към ромските квартали.