Мрежата за етична журналистика: Медийната среда в България се влошава
Контролът над голяма част от българските медии е в ръцете на проправителствени партньори и олигарси, създали среда, в която сензационността и таблоидната журналистика процъфтяват за сметка на качествените източници. Етичните острови, които все още се опитват да създават етична и качествена журналистика, често са обект на сплашване и тормоз от техните колеги в таблоидната частна преса, собственост на олигархични структури, подчинени на правителството. Тези обстоятелства създават среда, в която доверието в журналистиката постоянно намалява и ситуацията може да продължи да се влошава.
Такива са изводите в доклад на Мрежата за етична журналистика (Ethical Journalism Network) за медийната среда в България, изготвен и публикуван през 2020 г. За целите на анализа и изводите в доклада са проведени многобройни интервюта с практикуващи в сферата на журналистиката в България. Заключенията очертават мрачна картина за състоянието на свободата на словото в държавата ни, отчитат влошаване и дават ясен отговор на въпроса защо за поредна година България е на едно от последните места в света по този показател - 111-о през 2020 г.
Българският медиен пазар е непропорционално разделен между тези, които създават етично и качествено съдържание и другите, за които медията е инструмент за пропаганда, става ясно от доклада. Независимите медии и журналистика, които търсят отчетност от властта, обаче са застрашени от изчезване, тъй като независимото финансиране и доверие в медиите е рекордно ниско, и заради финансовите ограничения лесно стават плячка на тези с политически и икономически връзки с правителството и властта.
Наред с това независимите медии са под постоянни атаки от проправителствените канали. Свободата на словото е атакувана - критичните гласове продължават да се заглушават чрез финансови заплахи и заплахи за сигурността. Сигурността на работното място е изключително ниска и автоцензурата често се практикува като средство за избягване на тормоз и сплашване. Клеветническите кампании срещу медии и отделни журналисти са нещо обичайно, пише в доклада.
Езикът в медиите все още не е крайно националистически, но словото на омразата и дискриминацията срещу определени малцинствени групи и неправителствени организации преобладават в някои частни медии и това почти не се критикува от обществото и правителството, посочват още в анализа. Основните медии в България все още се отнасят проблематично към малцинствата - етнически, религиозни и на полова основа - и изглежда публикуването на реч на омразата е разрешено, или поне свидетелствата за някакъв регламент или правила в тази област са твърде малко.
Независимостта на телевизионния пазар е почти унищожена както от публичните, така и от частните телевизионни канали, подложени на политическо влияние, главно от играчи, които са близки до правителството и чиято загриженост за обществения интерес е съмнителна. По-голямата част от печатния пазар, вестници и разпространение, се управлява от медийната империя на Делян Пеевски, български политик и олигарх, който притежава редица вестници и уебсайтове и косвено контролира много други. Тези публикации са известни с проправителствената си таблоидна журналистика и липсата на безпристрастно отразяване на фактите и се използват като инструмент за популяризиране на негативни кампании срещу тези, които отстояват демократичните ценности, пише още в анализа.
Дезинформацията и липсата на проверка на фактите също са масова практика. Етичните журналистически принципи като точност, отговорност и безпристрастност са застрашени в някои части на медийната сфера. Проверката на фактите често се пропуска от редакционния процес в много български нюзруми. Доверието в медиите, както и доверието в държавата, е най-ниското си ниво на всички времена в България, но не се правят усилия за образоване на обществеността по въпроси като собствеността на медиите, финансирането или грамотността.
Всичко това води до недоверие и влошаване на репутацията на журналистиката и застрашава свободата на словото, предупреждават от международната мрежа.
Целия доклад можете да прочетете тук.