Най-много 8 деца трябва да бъдат настанявани в Центровете за наставяне от семеен тип

ДО ТОТЬО МЛАДЕНОВ МИНИСТЪР МТСП
НАДЯ ШАБАНИ ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАЗД
ИВАЙЛО ИВАНОВ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР АСП
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ МИНИСТЪР ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ РОСЕН ПЛЕВНАЛИЕВ МИНИСТЪР МРРБ

София, 20 януари 2010 г.

Национална мрежа за децата приветства усилията на правителството в процеса на деинституционализация и дългосрочният политически ангажимент за закриване на институциите. Считаме, че това безспорно е огромна крачка напред, но в същото време бихме искали да изразим нашите притеснения за начина, по който процеса се осъществява на практика.

Стартирането на пилотните проекти, финансирани от Европейския съюз, с развиване на алтернативни услуги за домовете за деца с увреждания създава реални опасности за замяна на големия тип институции с малки.

Според методическо указание за Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) на АСП и ДАЗД се регламентира капацитета на тези услуги да бъде до 15 деца. Въвеждането на този капацитет до 15 деца на практика означава, че всички нови услуги от такъв тип включително тези, които предстоят да се изградят по проекта „Детство за всички”, финансиран от ЕС, ще бъдат разкривани и запълнени с максимален капацитет.

Дългогодишния опит на гражданския сектор в България, както и пилотните проекти на УНИЦЕФ, Фондация АРК, фондация „Сийдър”, сдружение „Еквилибриум”, Сдружение „Дете и пространство” и др. показват, че настаняване на повече от 10 деца в едно пространство се превръща в институция. На практика, максималният брой настанени деца е 8 за да се осигури достатъчно добро качество на грижата за децата и тяхното пълноправно участие в живота на общността.

Ето защо ние считаме, че отглеждането на 15 деца в малки институции няма да доведе до ефективност на инвестициите от страна на ЕС и българското правителство. Напротив, на практика това ще означава реални загубени ползи както за децата в домовете, така и за всички български граждани с оглед икономическите разходи в дългосрочен план.

Други наши опасения са свързани с изискванията за типов проект на ЦНСТ като едноетажна около 600 кв.м. сграда, заложени в по проект на „Изисквания за кандидатстване по покана за представяне на проектни предложения чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ” по схема BG161PO001/1.1-12/2011 „Подкрепа за деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск”. Приветстваме ясното и точно изписване на изискванията за не отличаване на сградите от околното пространство и не изпъкването им като социална институция във функционалните изисквания. В същото време, считаме, че изискването за еднакъв модел на сградите реално противоречи на тези критерии, както и на визията за деинституционализация.

В потвърждение на готовността ни да партнираме добронамерено и отдадено за намирането на най-добрите решения на поставените въпроси като отстояваме висшия интерес на децата, като отправна точка в процеса, бихме искали да направим следните предложения:

1) По отношение на капацитета на Центровете за настаняване от семеен тип и въвеждането на добри практики в процеса на деинституционализация в цялата страна:

Преразглеждане на капацитета за настаняване до 15 деца и обвързването му с добрите европейски практики т.е. максимум 8 деца.

2) По отношение на сградите и функционалните изисквания за тях по схема BG161PO001/1.1-12/2011 „Подкрепа за деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск”:

Да се добавят деца с различни видове затруднения т.е. не само двигателни;
Показаните типове схеми да бъдат само примерни, а не задължителни за всички общини, които ще кандидатстват по програмата;
Преразглеждане на изискването за десетгодишното функциониране на центровете за наставяне от семеен тип и обвързването на срока с местната ситуация и нужди, а именно с областните и национални стратегии и планове за социални услуги, които да са коректив на това дали съществува нужда от такава услуга или не в конкретната община и да позволят използването на сградата за други услуги за деца и семейства.

Копие от настоящото писмо и становище е изпратено на Европейската комисия, УНИЦЕФ и Eurochild.

Определение за малки и големи институции за деца:

„Малки групови домове или домове от семеен тип са домове, в които се настаняват до 10 деца, обикновено разделени в стаи по 2-3 деца. Малка институция е тази, в която заедно живеят между 11-24 деца и голяма институция е институция, в която 25 или повече деца живеят заедно в една сграда.”

Проф. Кевин Браун Проф. Кевин Браун и колектив от 2005, чийто параметри са одобрени и в препоръките за грижите за деца на Съвета на Европа през 2005 (Гудбрандсон, 2004)

Източник: Национална мрежа за децата