Съдът в България да „демаскира“ предразсъдъците като мотив за престъпления

Правата на човека и гарантирането на равнопоставеност между различните групи хора са фундаментът на всяко демократично общество. То няма как да се нарече такова, ако не се спазват международните конвенции, които гарантират тази равнопоставеност, каза Виктор Лилов, издател, правозащитник и член на Наблюдателния комитет на проекта „Равни – заедно“(EQUALTOGETHER).
Той бе сред участниците в национална застъпническа среща с публични институции, в рамките на проекта „Укрепването на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци“ (EQUALTOGETHER), съфинансиран от Европейския съюз. Срещата с представители на съдебната власт  бе втората от трите национални инициативи на БХК за застъпничество пред национални публични власти, с фокус противодействие на нетолерантността и дискриминацията.
Във форума участваха  прокурори от Върховната прокуратура, от окръжни и районни прокуратури.

Страсбург срещу България

За съжаление все още има много дела в ЕСПЧ срещу България. Това показва, че нивото на толерантност и равнопоставеност между отделните групи хора в нашето общество продължава да не бъде високо, подчерта Красимир Кънев от БХК. Такива дела са например „Начова и други срещу България“ – случай на отнемане на живота на двама роми от представители на Военната полиция. Констатират се  неефективно разследване на убийството от властите и пропуск да се проучат данни за расистки мотив на  убийството.  Правоприлагащите органи трябва да изградят по-решително и безпристрастно отношение по време на разследването на престъпления от  предразсъдъци, както и по време на съдебния процес да се работи за по-ефективно „демаскиране“ на предразсъдъчния мотив, за да изградим ефективно правосъдие. Един от основните проблеми, свързани с наказателното право е, че в общата част на българския  Наказагелен кодекс липсва разпоредба, налагаща приемането на предразсъдъчните подбуди, като утежняващи вината обстоятелства и това при някои престъпления остава в рамките на преценката на съдийския състав.

Делата, свързани с престъпления от предразсъдъци са приоритет

за колегията и има изградена висока чувствителност по отношение на разкриването на предразсъдъчния мотив, търси се статистика от много неправителствени организации, работи се с прокурорите,  дават се указания  – репликира Пенка Богданова от Върховната касационна прокуратура.
Когато говорим за промени в Наказателния кодекс, за да се гарантира тежестта на присъдата и нейните отегчаващи вината обстоятелства, трябва да имаме предвид, че не може да вземаме от други правни системи текстове и разпоредби и механично да ги прибавяне към нашия кодекс, заяви Радка Иванова от Софийската градска прокуратура. Промените в правната уредба се случват, когато обществото е готово да ги приеме и прилага. В делата, при които няма предвиден специализиран състав, всеки предразсъдъчен мотив, се води отегчаващо вината обстоятелство.
През последните три години има само една присъда за реч на омразата по наказателен ред и тя е оправдателна, сочи статистиката. Осъдените за последните три години за етническа омраза са общо трима души, уточни Красимир Кънев и добави, че няма друг наказателен кодекс в Европа, който в общата си част да не дава указания кои са отегчаващи и кои са смекчаващи вината обстоятелства.

Всяка трета жена, на възраст между 18 – 29 години, е преживяла насилие

То е упражнено от настоящ или бивш интимен партньор през последните 12 месеца, заяви Боян Захариев от Институт Отворено общество - София , цитирайки виктимизационно изследване на насилието, основано на пол, на НСИ,  сред 5500 жени. Изключително тревожна е статистиката за обществените нагласи и предразсъдъчните мотиви по отношение на домашното насилие и неговата превенция. Кога и как едно общество си променя разбиранията, според мен, е по-важно от това, което пише в Наказателния кодекс, добави Боян Захариев.
За категорично противопоставяне на малтретирането на родилки от ромски произход, недопускането на роми до обществени места –  басейни и ресторанти, сегрегиране на ромски деца в училищната система апелират в регионалната си оценка, изготвена през 2023 г. от неправителствената организация ЛАРГО в Кюстендил. Основните изводи от анализа, изготвен в рамките на проекта EQUALTOGETHER  бяха представени на форума с прокуратурата от Венелин Стойчев. Резултатът след изпращането на доклада до институциите – общински власти, социални служби и полиция, е отричане от тяхна страна на описаните  факти. Няма  желание за взаимодействие в посока на преодоляване на проявите на омраза в обществото ни, споделиха представители на ЛАРГО.
Защитата на човешките права е труден процес, но на това се крепи демократичният ни свят, обобщи по време на срещата проф. Уйлям Бенет –американски правозащитник, преподавател и политик.