Престъпления от омраза се наричат тези престъпления, които са извършени с дискриминационен елемент. Това обичайно е особеният мотив на извършителя, основан на предразсъдък към групата, към която жертвата принадлежи или към която извършителят си мисли, че жертвата принадлежи.
Така например престъпление от омраза би било убийството на човек, поради това, че той е от определен етнос; или с определен цвят на кожата; вандализирането на религиозен храм поради неодобрение или несъгласие с даденото вероизповедание; подбирането на мишени за грабеж сред гей мъжете на места, където те типично се събират; изявления, с които се призовава към насилие спрямо обособена по даден признак група в обществото - например срещу ромите, евреите, а напоследък "соросоидите", "грантаджиите", "джендърите".
Извършителите на престъпления от омраза обичайно оправдават постъпките си с дискриминационния си мотив. Те смятат, че жертвата заслужава претърпяното или че вършат нещо добро за обществото.
Престъпленията от омраза са с по-висока обществена опасност от обикновените престъпления, тъй като носят потенциала да всеят страх у цели групи в обществото, да мотивират нови посегателства срещу тях или да разпалят вражда между такива групи и дори да прераснат в масови безредици.
Адекватното преследване и наказване на престъпленията от омраза от правоохранителните органи е един от приоритетите в работата на БХК. От опита на организацията в защитата на жертви на такива деяния може да се заключи, че не просто изключително рядко за такива престъпления се постигат осъдителни присъди, но че в действителност в мнозинството от случаите на такива деяния, прокуратурата не инициира разследване. Когато пък инициира такова, не отчита дискриминационните мотиви на престъплението.
Органите на досъдебното производство в България като цяло проявяват липса на чувствителност или желание да разпознават дискриминационния мотив, когато такъв е видимо налице. Полицията често не разпознава престъпленията от омраза като такива от общ характер и отказва съдействие на пострадалите, мотивирайки се с частния характер на деянието.
Прокуратурата на Република България и Националният статистически институт не събират и не огласяват надеждна статистическа информация за броя досъдебни производства, броя съдебни производства и броя постигнати осъдителни присъди за или във връзка с престъпления от омраза.
Няколко ключови признака, въз основата на които се извършват престъпления от омраза, отсъстват от българския Наказателен кодекс, поради което деянията, извършени с такива дискриминационни подбуди, не се отчитат като квалифицирани случаи. Такива са престъпленията, извършени поради пола, сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на пола на жертвата или поради нейно увреждане. В някои държави в Западна Европа през последните години се наблюдава и феноменът на насилие, прицелено в една от най-уязвимите групи – бездомните хора и особено такива в късна възраст.
В системата на висшето образование в България феноменът на престъпленията от омраза с неговите наказателноправни, криминологични, социални и психологически измерения не се изучава или се изучава общо и повърхностно.
Чрез семинари за юристи, публикации и предоставяне на безплатна правна помощ на жертви на престъпления от омраза, БХК работи за правилното разпознаване и квалифициране на тези престъпления, за повишаване на подготовката на органите на досъдебното производство и на съда по ефективното им преследване, както и за развитието на правната рамка и съдебната практика във връзка с тях.
През 2022 г. БХК участва в работната група, изготвила проект за изменение на Наказателния кодекс, включващ мотивите на извършителя на престъпление, основани на сексуалната ориентация на жертвата, като квалифициращ признак на убийството и телесните повреди. Промените все още не са приети.
